Наталия, това са много добри въпроси, но те се отнасят с пълна мяра и за твоя мъж.
- Публикувана: 27 юни 2019, 00:33 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2019, 20:58 ч.
Как да се справя със свекърва и зълва?
Честно казано, описваш познати отношения от преди години. Дразних се, охках и накрая теглих по една майна на свекървата и зълвата, а мъж ми започнах да го дразня с "мама така ли ти каза", "мама така ли заповяда", "мама какво би искала още"... Оставих го да се оправя сам, спрях да ги чувам, да се виждам с тях... ама се оказа, че мамата не гледа точно неговия интерес и му го натъртвах и повтарях, потретях... Хубаво е да не губиш връзката с мъж ти, а той да ти разказва за какво го муфтят, така че да можеш да му направиш сметката накрая - дали ще е финансова, материална или свързана с разход на време и енергия, за сметка на семейството му. Мъжете не обичат да се чувстват "под чехъл", пък бил и този на "мама". И може да му е майка, но осъзнавайки, че са използвани, доста се дразнят.
Факт е, че проблемът е в него, но всъщност е ваш общ, т.е. разрешаването му е в ръцете и на двама ви. Остави го да се изживява в моментите, които не те касаят пряко, но изисквай в замяна да сте заедно, когато трябва.
Развода е безумна мярка, чиито последици ще тегнат над детето ви, така че, абсолютно не те съветвам на подобна стъпка (дори заплаха).
пп- Преди време, тук имаше една дама KAG, та тя написа по повода, нещо в смисъл "след 15-20 години, свекървата ще се примири, че контрола не е у нейните ръце"
И още нещо- приеми ролята си на лошата и си върни ключа от апартамента... а за похожденията на зълвата, добрия проекто зет да вземе да наеме хотел...
Факт е, че проблемът е в него, но всъщност е ваш общ, т.е. разрешаването му е в ръцете и на двама ви. Остави го да се изживява в моментите, които не те касаят пряко, но изисквай в замяна да сте заедно, когато трябва.
Развода е безумна мярка, чиито последици ще тегнат над детето ви, така че, абсолютно не те съветвам на подобна стъпка (дори заплаха).
пп- Преди време, тук имаше една дама KAG, та тя написа по повода, нещо в смисъл "след 15-20 години, свекървата ще се примири, че контрола не е у нейните ръце"
И още нещо- приеми ролята си на лошата и си върни ключа от апартамента... а за похожденията на зълвата, добрия проекто зет да вземе да наеме хотел...
Авторке, хайде се вземи в ръце и се сети че си жена- млада, хубава и можеща да дадеш на мъжа ти това, което двете свраки не могат.
Почни да мислиш, преди да говориш и действаш- едва ли си толкова невъзприемчива, че да не можеш да подходиш с техните похвати към "милото".
Не е голяма хвалба, че можеш ожесточено да се караш с него, обяснявайки колко гадни са майка му и сестра му, защото дори и той да го осъзнава, когато ги нападаш, единствено събуждаш рефлекса му да ги защити.
Най- непродуктивното ти действие е това- да тропаш с краче и да искаш да се очертават границите- изживяла си го, но не си го осъзнала.
В началото те е защитавал, защото ти не си реагирала открито нападателно и първосигнално. Когато си го направила, си изгубила подкрепата.
Моят съвет е да спреш явната война и да минеш в зоната на манипулацията с техните оръжия.
Например, върху новия килим, детето или ти случайно изтървате едно бурканче с лютеница и въпросът с придобивката е решен.
С мила усмивка и съжаление в гласа, изхвърляш драгоценния подарък.
И най- главното- не говориш за тях нищо! Все едно че не съществуват. Ако мъжът ти повдигне въпрос за нещо, силно дистанцирано с " ти знаеш най- добре" и " както решиш", и толкова.
Почни да мислиш, преди да говориш и действаш- едва ли си толкова невъзприемчива, че да не можеш да подходиш с техните похвати към "милото".
Не е голяма хвалба, че можеш ожесточено да се караш с него, обяснявайки колко гадни са майка му и сестра му, защото дори и той да го осъзнава, когато ги нападаш, единствено събуждаш рефлекса му да ги защити.
Най- непродуктивното ти действие е това- да тропаш с краче и да искаш да се очертават границите- изживяла си го, но не си го осъзнала.
В началото те е защитавал, защото ти не си реагирала открито нападателно и първосигнално. Когато си го направила, си изгубила подкрепата.
Моят съвет е да спреш явната война и да минеш в зоната на манипулацията с техните оръжия.
Например, върху новия килим, детето или ти случайно изтървате едно бурканче с лютеница и въпросът с придобивката е решен.
С мила усмивка и съжаление в гласа, изхвърляш драгоценния подарък.
И най- главното- не говориш за тях нищо! Все едно че не съществуват. Ако мъжът ти повдигне въпрос за нещо, силно дистанцирано с " ти знаеш най- добре" и " както решиш", и толкова.
Аз също прекратих всякакъв контакт с тези двете, но мъжът ми продължава да ги чува и да ходи 1, 2 пъти в седмицата при тях и да ги слуша. Прибирайки се от дома си, където вече няма нищо, дори и чехли, той се връща като омагьосан. Все едно не е същия човек и започва да дрънка простотии.
Определено двете не действат в негов интерес, защото той е доста нещастен от цялата тази ситуация.. Те мислят единствено и само за себе си, дори и за внучето не! Не мога да опиша що за дебили са...И той що за ,,мамин син е...И това стана след смъртта на баща му. И да, нямаше как да знам какво ще се случи с времето, защото той никога не е бил такъв преди..И да, преди мълчах и преглъщах простотиите им, сега обаче ми писна и реших, че няма да позволя това положение..И проблемите започнаха.
Определено двете не действат в негов интерес, защото той е доста нещастен от цялата тази ситуация.. Те мислят единствено и само за себе си, дори и за внучето не! Не мога да опиша що за дебили са...И той що за ,,мамин син е...И това стана след смъртта на баща му. И да, нямаше как да знам какво ще се случи с времето, защото той никога не е бил такъв преди..И да, преди мълчах и преглъщах простотиите им, сега обаче ми писна и реших, че няма да позволя това положение..И проблемите започнаха.
Аз също прекратих всякакъв контакт с тези двете, но мъжът ми продължава да ги чува и да ходи 1, 2 пъти в седмицата при тях и да ги слуша. Прибирайки се от дома си, където вече няма нищо, дори и чехли, той се връща като омагьосан. Все едно не е същия човек и започва да дрънка простотии.
Определено двете не действат в негов интерес, защото той е доста нещастен от цялата тази ситуация.. Те мислят единствено и само за себе си, дори и за внучето не! Не мога да опиша що за дебили са...И той що за ,,мамин син е...И това стана след смъртта на баща му. И да, нямаше как да знам какво ще се случи с времето, защото той никога не е бил такъв преди..И да, преди мълчах и преглъщах простотиите им, сега обаче ми писна и реших, че няма да позволя това положение..И проблемите започнаха.
Определено двете не действат в негов интерес, защото той е доста нещастен от цялата тази ситуация.. Те мислят единствено и само за себе си, дори и за внучето не! Не мога да опиша що за дебили са...И той що за ,,мамин син е...И това стана след смъртта на баща му. И да, нямаше как да знам какво ще се случи с времето, защото той никога не е бил такъв преди..И да, преди мълчах и преглъщах простотиите им, сега обаче ми писна и реших, че няма да позволя това положение..И проблемите започнаха.
Това не можеш да промениш, само трябва да използваш нагласата в твоя полза. Все пак, ходи за по час- два там и ако намериш начина лежерно да игнорираш фабричните им настройки, като избягваш всякакви разговори за мама и кака, ще ги обезоръжиш и тримата наведнъж.
Той като вижда, че нищо не говориш срещу тях, че ходенето му там не ти е проблем, че дори не го/ги забелязваш, ще почне да отчита техните нападения срещу теб.
Всъщност, замисляйки се, мамата и зълвата използват изначалната нужда на мъжа да се грижи, да защитава... да бъде мъж. И наистина, бълвайки обиди към тях, ти самата засилваш инстинкта за протекция от негова страна. Обаче, действайки така, познай кой печели...
Промени подхода, позволи му да помага на тях (когато не те засяга лично), но не отстъпвай от задължението да е главата на вашето семейство. Не си длъжна да си съпричастна с тях, но обидни думи не си позволявай. Изслушвай го и му показвай интересите им, които са различни от вашите (като например, той да им е на разположение непрекъснато, да няма ангажименти и време за вашето семейство...). Понякога ще се дразниш, че не желае да прогледне, но и това ще стане.
И още нещо - която от вас първа постави въпроса за избора на една от двете ви (майката или жената), тя ще е губещата.
пп- Не съм съгласна, че мъж ти е мухльо. Да, не може да постави граници, но има порода мъже, на които чувството "длъжен си ми" е толкова насадено от майка им, че не биха могли да се опълчат (без помощ)
Промени подхода, позволи му да помага на тях (когато не те засяга лично), но не отстъпвай от задължението да е главата на вашето семейство. Не си длъжна да си съпричастна с тях, но обидни думи не си позволявай. Изслушвай го и му показвай интересите им, които са различни от вашите (като например, той да им е на разположение непрекъснато, да няма ангажименти и време за вашето семейство...). Понякога ще се дразниш, че не желае да прогледне, но и това ще стане.
И още нещо - която от вас първа постави въпроса за избора на една от двете ви (майката или жената), тя ще е губещата.
пп- Не съм съгласна, че мъж ти е мухльо. Да, не може да постави граници, но има порода мъже, на които чувството "длъжен си ми" е толкова насадено от майка им, че не биха могли да се опълчат (без помощ)
Е добре де, аз прочетох че той се връща от гостуване при тях като омагьосан. Те ви обсъждат и коментират пред него. Спор има често дори. Вие сигурна ли сте, че той взима ваша страна и говори и действа, убеден в правотата си, в ваш интерес. Защото ако не е така, то ясно личи че той държи повече на тях. Но зарежи всичко друго, аз съм в шок от това че при все вашето негодуване и нежелание, те са си изкарали ключове от ВАШИЯ Дом!!!! Вашата крепост. Мястото кадето се схваща че като затвориш вратата след себе си господар. А сега аз се поставих на ваше място. Чувството че дома ми е недосегаем, място което се ръководи по моя воля и правила с оглед на моите нужди и на близките ми по моя си начин, всичко това вече е опорочено. Поискайте от мъжа си поне това. Да върнат ключовете. Поне това ви се дължи. Вие имате право на лично пространство за вас и детенцето ви. Как така някой ще ми дойде в дома и ще се разпорежда с мойте вещи!! Едно е мъжа ви да купи нещо ново и да ви изненада, друго е да се умешат в дейността и тия двете. Аз изобщо не мога и да си представя че ще правя такива неща в дома на брат ми. Да не говорим че няма и да си помисля дори да отида на гости без да се чуем преди това, не за да поискам позволение често пъти само го уведомявам за намерението си но пак звъня и го коментираме.... Абсурдно е това. Пряко навлизане в личното ви пространство. Не им ли стига това че той ходи при тях
А защо животът трябва да е сложен, да има тактики, да има пресмятане на поведението, за да "победиш" някакви си уроди?
Ега ти токсичния стрес...
Толкова ли няма други мъже, друг тип хора, по-зрели, с които нещата могат да вървят по-лесно и по-гладко, и границите да са ясно и точно очертани?
Ега ти токсичния стрес...
Толкова ли няма други мъже, друг тип хора, по-зрели, с които нещата могат да вървят по-лесно и по-гладко, и границите да са ясно и точно очертани?
Вие не разбирате, това е зависимост, която е създадена от майката от годините на детството. Не става с реакция на ощетените съпруга и дете. Мъжът на психолог няма да отиде, но жената има нужда от професионален, не форумен съвет.
Да, трябват граници, но той не осъзнава че липсват такива. Виновен е, но и не е в състояние да го разбере. Моят баща беше толкова вътре, че дори тегли заем, защото леля ми поискала пари, че да ги даде на нейното дете за да си купи кола. И аз бях виновна за заема му, защото отказах да дам от спестяванията на моето семейство. Безумно е направо, но ние се скарахме с него за това и не си говорехме известно време. И до днес ако го питате съм виновна, че е дал луди пари за лихви на банката. Уж му ги върнала след време, но заема. Лихвите са си за негова сметка. Болестно е това състояние на зависимост. Съпругата не може сама да се справи. Трябва й помощ от специалист, но пък това са разходи и може да няма възможност. Болна тема ми е този казус и много съм го мислила през годините. Подобно е на наркотичната, алкохолната, хазартната и която щете зависимости. Знам че не можете да го осмислите колко е абсурдно и невъзможно, но е така. Дано при авторката не е толкова тежко и да се справи с това предизвикателство.
Да, трябват граници, но той не осъзнава че липсват такива. Виновен е, но и не е в състояние да го разбере. Моят баща беше толкова вътре, че дори тегли заем, защото леля ми поискала пари, че да ги даде на нейното дете за да си купи кола. И аз бях виновна за заема му, защото отказах да дам от спестяванията на моето семейство. Безумно е направо, но ние се скарахме с него за това и не си говорехме известно време. И до днес ако го питате съм виновна, че е дал луди пари за лихви на банката. Уж му ги върнала след време, но заема. Лихвите са си за негова сметка. Болестно е това състояние на зависимост. Съпругата не може сама да се справи. Трябва й помощ от специалист, но пък това са разходи и може да няма възможност. Болна тема ми е този казус и много съм го мислила през годините. Подобно е на наркотичната, алкохолната, хазартната и която щете зависимости. Знам че не можете да го осмислите колко е абсурдно и невъзможно, но е така. Дано при авторката не е толкова тежко и да се справи с това предизвикателство.