30.06 - 10.07.2019 СЕДМИ КЛАС. Подаване на заявления

Преди години големият не можа да си остане в СМГ и беше голяма драма. В момента е щастлив от този факт. (Нищо лошо за СМГ, разбира се ) Влезе в I АЕГ, научи езика ( с огромна собствена заслуга, защото в 11-ти и 12-ти клас се спука да ходи по програми от Еразъм), изчисти си концепцията и учи в чужбина точно това, което му се прави и което не му беше ясно в осми клас. А пък с тези допълнителни езици, профилиращи предмети и т.н. си разказваме вицове само, защото са бутафорни.
Малкият е съвсем друга история. Обучителни трудности, греди с училища и учители, обект на тормоз, не можеше да изкара три часа в училище без някой зулум, 4 различни училища, успех около 4 предишните години и сега изведнъж се амбицира и подпали за НПМГ и 134-то, природни науки, завършва с "отличен" - 5,60, кара курсове, олимпиади и т.н. Балът няма да му стигне доникъде, защото нямаше как да компенсира огромните пропуски, но съм щастлив, че пребори себе си и положи кански усилия да преодолее целия си училищен опит дотук и собствената си нагласа към процесите, за да се занимава с нещо, което му е интересно. Шегуваме се, че ако директорът надникне вкъщи и в хладилника с десетките му каши, чаши, смеси, опити, експерименти и т.н. ще го вземат без изпит. Разочарованието от недотам добрите резултати на състезанията и изпитите е урок за уравнението "усилия - резултат" и толкова. Все ще изкласи някъде и вярвам, че не това ще определи живота му. Аз просто искам да оцелее, да си намери приятели, да ходи с удоволствие или поне не с ужас на училище и затова не наложих абсолютно никаква преса през годината. Даже се оказа, че трябва да полагам усилия в обратната посока, за да го успокоявам и да избия непрекъснатото и абсолютно излишно чувство за тревожност.
И моят си урок. Опитах се да му помагам с материала и, ей Богу, мисля че почти всичко го виждах за пръв път в живота си (завършил съм със златен медал навремето и това грам не помогна)
Отделно. В днешно време са необходими съвсем различни компетентности, знания и умения от това, което им се преподава и особено по начина, по който се прави. О, 5 точки +/-, сбъркано 2х4 или пропусната запетайка няма да променят съдбата на децата. И тази или онази гимназия няма да ги подготви кардинално за живота. Ще са важни средата, собствените им усилия, нашата подкрепа и изборите, които ще правят като по-големи. След години този седми клас ще ни се струва като поредната глупотевина, с която е трябвало да се справим в този живот и толкоз. Така че, споко, всяко нещо ще си дойде на мястото, само да са живи и здрави. Лично мнение.