Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Разбира се че това е най. Но ако му се забранява всичко и то ще започне да се бунтува по някакъв начин та дори и от най стабилното семейство да е. Те децата започват да мрънкат при всяка забрана. А ако всичко му е забранено, ако за всяко нещо е не може, не може.

На авторката не ѝ пука дали детето я харесва, обича или мрази ... Тя просто иска да се играе по нейната свирка, a когато не се получава се чуди как да се отърве от непослушното човече ...

Дами, при нас то дойде от режим "Всичко позволено". Каквото и както и да се подходи, няма как да мине без сблъсъци. Неслучайно съм използвала епитети като "резерват" и "Маугли" в най-старото писане по темата. Детето беше буквално саморасляк. За пред хората винаги облечено, изгладено, сресано, но вкъщи ... Идея си няма за общуването подобно на това, за което пишеш, Какво?. Той дори не може да играе, човек. Не е за писане какво що, и не го казвам, за да се оправдавам тука, просто наистина си нямате идея за какво идеше реч.

Е сега нали малко е влязъл в коловоза?
Търси начин,ти да се впишеш  в неговия свят,не вписвай него в твоя,щото няма да стане.
Ако искате да имате успех,някой възрастен от обкръжението(и най-добре това да си ти,щото не си му точно роднина)трябва да да намери път до него,иначе - провал.
По приятелски,по-лежерно..


 

Баба ми не разрешаваше нищо извън здравословна храна. Майка ми беше ларж и водеше по заведения. В резултат от забраните се оттдадох на Макдоналдс, КФС, пици, дюнери, сладолед и торти веднага щом заминах да живея сама. Резултат - +25кг за няма и година. Сама започнах да ям салати, готвено, яйца, риба и отслабнах за три месеца. Оттогава ям нормално, но понякога се глезя. Децата ядяха боклуци и ги предпочитат, но от година дъщеря ми сама ме помоли да готвим и да ядем зеленчуци. Не мога да ги затворя е клетка.

Нищо нередно няма да се заведе дете на заведение. Редовно ги водим с нас и заведенията са пълни с деца до полунощ и след това, особено лятото. Сама по ресторанти и сладкарници не ходя, само на дискотека, защото децата ми не искат да дойдат. Баща им редовно ги води да ядат навън, често с колеги, братовчеди и техните деца. Не се виждам да ги оставим сами с чужд човек, а ние да излезем. И майка ми, но и баща ми ме водеха по заведения, сами, с компания или с новите си гаджета. Ако баща ми беше ме занесъл на мащеха, която, като авторката, да ми нарежда и заповядва и да ме затваря сама, сигурно щях да реагирам също като въпросното дете.

Повечето хора сме облечени за пред хората, но имаме местенце, където да се отпуснем и да си правим каквото желаем. Това дете няма никакво място за отдих. И да, "резерват" и Маугли са точни думи за начина на отглеждане в случая. Бих добавила затвор и клетка.

Вижте какво, пускам тема - как да накарам бащата да се грижи. Приеха ни в болницата, ММ от 7 до 16 ч. тича по нас, днес беше ад наистина, бащата пак го няма. Баси, как не се сети този човек да пуска теми по татковците и да пита -как бе, как да го накарам да си поеме буйния тийнейджър? Ми ОК, той не е пуснал, ще пусна аз. Тогава да видиш ти двоен стандарт.

В коловоза докато се занимавах с него. След помятането и оттеглянето ми вече ...  Тогава се надявах, че като няма да учим вече заедно и т.н., като намалеят конфликтните зони, ще се успокои. Да, ама не. Още повече иззлобя. Преди с мен, хубава, лоша, все пак споделяше, говореше, плачеше за майка си, успокоявала съм го... Сега - нищо. Обслужвам го битово само и пак не престава да върти интриги, ритна ме...

Практиката показва, и това са, между другото думи на мъжа ми, че когато го стягаш зле, като му отпуснеш малко мегдан още по-зле. Набира сила и самочувствие така. Не го приема като жест на доверие и т.н, а че възрастният "се оттегля" от бойното поле и почва да настъпва.

Навремето, бременна бях с него, пусках такива теми. Всички бяха единодушни - мани го, няма да стане. Затова съм в тази тема, тъжно и жалко е отношението на бг обществото ни - жената/майка/ е длъжна, бащата не. Уви, 14 години по-късно е все така отчайващо. Бащата не се споменава. Не се брои. Майката- длъжна, разбира се. За мен е жалко и пошло.

Бойно поле, настъпления, стягане. Звучи като военна зона, не уютен дом.

Детето не те рита, защото си отпуснала каиша, а защото не те иска. Ако партньор на мой родител беше тръгнал да ме отделя е стая, да ме възпитава и да ми налага желан от него режим щях да направя същото, което е направило това момче.

Показателно е, че отношението към мъжа, с когото живее майка му е коренно различно. Защо там не роптае, че спи в друга стая? - Защото не се чувства мачкан, прецакван, не чувства заплаха от бременност и ново дете, което да измести фокуса от него. Има радост, удоволствие и се чувства щастлив с мама.

Ами Невенче, като нищо пастрока може да му е скръцнал със зъби и малчото да си е свил перките

Жалко, жалко, ама детето си е при теб, нали? И не помня да си писала, че имаш подобни на нашите проблеми. За някои неща майката е незаменима, за други -бащата.

Nevena Virolan - в оригиналното нуклеарно семейство може да си прави човек каквото прецени, ако искате и цяла нощ не ги прибирайте, ваше право И отговорност.

Но при ново семейство вече ...

Развеждаш се утре с мъжа ти, хващате си нови половинки, за тях излизането вечер след Х часа е времето на двойката. Какво,  ще им наложите да се влачат децата с вас ли?

Подобно клаустрофобично залепяне на децата за родителите може на много да им се вижда грижа и любов, но не е.

Една двойка трябва да прекарва време насаме, да има своите моменти, особено след появата на децата. После що има изневери, разводи ... Децата са си приоритет, но за стабилно семейство двойката родители/партньори са определящи. Двойката съществува преди появата на децата и остава след като те поемат своя път. Никое дете няма да умре от това веднъж седмично, примерно, без значение честотата,  родителите да останат насаме, дори и вкъщи, на вечеря, с чаша вино, да решават кръстословици, каквото и да е, но да си е "тяхното", без да им свети никой.

По-горе се възмущаваха защо съм пишела вместо да обърна внимание на мъжа си като го нямало детето и т.н. Аз вниманието към мъжа си не го деля на "като е тук детето" и "като го няма", винаги се държа с него еднакво. Знам какво обича, какво му е приятно, правя го. Да се държа с него по-мило или каквото и да е по-добре като го няма малкия е, ще ме прощавате, к..ска работа.  Детето си е дете, партньорът партньор, на всеки според нуждите и потребностите.

А кога ти остава време за мъжа, като вече сума дни пишеш постоянно? Не да се държиш по-мило, а да сте повече заедно.

Така е.Но вие не сте " оригиналното нуклеарно семейство" и имате сериозен проблем за разрешаване,ако въобще искаш да останете семейство.
Това дете няма да е все на 9..
След 4-5  години и да го викаш,няма да иска да идва с вас.
Първо изяжте торбата сол,че да се види ще ви бъде ли въобще като  семейство или не,пък после ще имате цял живот ваше си време:)