Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Ужас, ужас, ужас.
Поставила си му условия за всичко, предупредила си го за всичко, включително и да ти направи дете. И това е с условие и едва ли не ултиматум.
Защо ли си мисля, че този мъж ти е последния шанс в живота и си го набарала такъв именно леко мухльо за да можеш да го завърже за себе си.
Богата,  образована, столичанка и се забива в дълбоката провинция за някакъв дето можеш да го действаш и купиш. Ако действително си толкова успешна досега да си хванала също някой толкова умен и успял като теб. Ама не си. Щото явно навсякъде си с условия, правила и ултиматуми. И то само и единствено твоите.  И на всеки рано или късно му омръзнало от теб. И си изпаднала точно до този човек дето го държиш вързан за парите ти.

Ужасява я мисълта, че се е провалила с детето и се проваля с мъжа си. Нещата не са такива, каквито ги е искала, планирала, манипулирала или купила.
Животът е това, което се случва, докато си правим планове. На нея не й се случва това, което планира. Не е близо и на 50%.

Никого не е вързала, той сам се е вързал за нея. Само че понеже е свикнал така да живее по правата на лекото съпротивление, хич и не знае дори как трябва да се напъне и да бъде възрастен.
Че за да не му "пискат" на главата жена и дете, трябва да им е дал преди това респект и самият той граница. Да е заявил топки поне, дори и да няма. Може да се научи, време му е. Мъж на около 40 сигурно.
Познавам такива хора, мъже, жени, скатават се и оставят другите да поемат отговорността за всичко, дори за личните им избори, лавирайки и опитвайки се да са добри с всички. Да нямат те конфронтация, сблъсък, разправии. Бе не му се занимава с една дума. А трябва.

Това е войната в техния случай, всъщност – мъжът да си поеме ролята на баща и съпруг. А Даскалка се опитва да го накара чрез детето да направи това.

Ей, това житейските ситуации са голяма работа. Сега, четейки този казус, разбирам и съм благодарна за всичките разнообразни ситуации и неблагоприятни обстоятелства, които съм имала в живота си. Те ми позволяват да имам една по-цялостен и умерен поглед без да се фокусирам само върху едно или друго. Бялото не е само бяло и черното не е само черно.

Съмнение, че детето е проблемно – няма. За мен нито отношение, нито подход ще го променят на тази възраст – отдавна са изпуснати годините, в които са положени основите на личността. А жена, която не му е родна майка – хептен. Ако ще и на челна стойка да стои всеки ден до него и да му тича на румсървиза. Там за мен каузата е изгубена.
И тук идва ролята на бащата – колкото и да бяга и да се крие той, да замита, щом иска момчето при него (щото то само с искане, знаем, даже секс не се прави), трябва и да покаже действия. Действия в посока "аз разбирам, че имаме проблем и детето е част от проблема". Следващата стъпка е да осъзнае, че ако иска да има ново семейство и да го задържи в желаната от него конфигурация, трябва да промени именно той подходът си, поведението, действията.

В момента виждаме поведение на едно малко момче, а не възрастен мъж. Синът му се държи по-твърдо и категорично от него – тотално обърнати роли, което определено не е здраво и няма да помогне да задържи сегашното си семейство.

Аз го виждам разковничето в мъжа.
Не става въпрос да се пречупва, променя, а да осъзнае някои реалности по адекватен начин. Че колкото и да сме розови фламинга всички и да имаме собствен свят, все пак живеем в общества и се налага да сме в минимална степен адекватни и да спазваме определени норми. А именно – бащата има определена роля и като съпруг също. Няма как да вдигнеш ръце и да кажеш "не мога, не знам, не ме занимавайте". Време му е да започне да мисли и като социална личност, не само като индивид в собствен свят и който каквото му каже, да поема, че да няма конфликт.

Ако се стигне до разпад на сегашното му семейство, той ще е единственият виновен. Не проблемното му дете, нито набеждаваната за тиранична вещица жена.

Никога, абсолютно никога вината не е само в един. Съгласна съм, че Даскалков има ключова роля в случая. Но само половината от ключовата роля е негова. Останалата е на Даскалка.

Нищо не ужасява, хора.

Аз просто съм такъв човек, не играя игрички, слагам си всичко на масата предварително, за да няма после сърдити и неразбрали. За дете, че искам той знаеше много добре още преди да се съберем, така че никой не му извива сега ръцете. Въздържах се от забременяване до миналата година, за да може да се пооправят нещата с малкия и да се установим, но после си започнахме работа по темата. Помятането - божа работа, случва се. Но това нищо не променя, опитите продължават. И останем ли заедно няма да спират сега, за да се уталожи поредната буря от невзимането на малкия в Англия. Оставаше пък да отлагам още, защото момата англичанка за пореден път се изгаври с нас.

Останалите от това ново семейство са поели вината си. Те имат категорично и изявено поведение.
Детето се е опитало в началото да спазва ред, но пак е в изходно положение – то е поело вината си на "аз пък съм си аз, ще съм лош с вас, мразя ви".
Даскалка си е поела вината, че иска да се впише и наложи в семейство, в което 2/3 от участниците са проблемни (роднините с магиите и биологичната майка дори не ги броя), тя също си носи кръста и си действа по нейната писта, както и момчето.

Единствен мъжът, бащата отказва да поеме собствената си вина като участник в тяхната схема. Бяга по тъча, стъписвания, нерви, изчезва. Той определено няма категорично мнение, а прехвърля вините на Даскалка и макар и косвено, неосъзнато върху детето си. В случаят точно той е в основата на кризисната ситуация и психологът трябва да работи в посока да се научи да има мнение, да го изразява и да има последващи действия от изборите си. Иначе, обрича, ако семейството се запази, на безкрайна война Даскалка и момчето, а ако се разпадне – тотално разделачаване и дистанция със сина си, а и провалът на момчето като възпитание, който расте лавинообразно.
Защото, аз без Даскалка не го виждам как си наема, купува жилище и става самотен баща за чудо и приказ. Вариантите при такъв инертен човек са: връщане да живее при родители и захвърляне на сина да го гледат баби-магьосници или пак събиране с момата англичанка (която е явно полумагьосница все още, иначе досега да е разкарала Даскалка и да се е наместила обратно щом го е надушила, че е позагладил косъма). Ако мисли и иска някой от тези варианти, редно е да го заяви като желание, мнение и заявка за определено поведение.

Даскалка, още си чакам отговорите.
И пример за какво си се извинявала на детето.

Вярно е, че в една ситуация винаги вина имат и двамата-кой по-голяма, кой-по-малка. В конкретната ситуация Даскалката няма вина, а майка му и баща му.

Лудост е цялото това нещо. Явно искаш много да имаш твое дете и май, без да признаваш заради това стоиш там. Излиза че си му поставила условие и за това. Аз съм сигурна, че не му е до друго дете, та той със сегашното не може да се оправи, защо са му още.Ти виждам, си си навила на пръста да постигнеш твоето и вероятно и ще успееш. Обаче дето е приказката,, внимавай какво си пожелаваш,,, накрая да не се окаже че ще си вкараш автогол. Уж не искаш да правиш като тях и да създадеш  дете просто така. Ти го искаш това дете на всяка цена. Смяташ, че ще е по-различно, защото вашето ще го отглеждаш ти, а ти си отговорен човек. И така да е, обричаш бъдещото си дете да расте без баща. Това ще е цената, която ще платиш и не само.Сега не го осъзнаваш, ще го разбереш чак когато стане факт. И други ти казаха същото, но явно няма смисъл.

Честно казано, това не го разбирам, но ... хора всякакви.
Планирате ваше общо дете, докато си мятате един на друг в лицата ултиматуми за раздяла? Какъв е смисълът?
Надявам се да не дочакаме след някоя друга година тема "Съвет как да накарам бащата на моето дете да започне да си изпълнява бащинските задължения".
Ако искаш дете с баща - търсиш първо бащата. Ако просто искаш дете - ориентираш се към един от многото други начини. Да се обвържеш съзнателно с цялата родА на твоя хубавелко, че и детето ти, и внуците ти да са свързани с тези хора - бррр, защо си го причиняваш?
В твоя случай ми се губи логиката, макар че би трябвало да я има - ти си разумен и рационален човек. Впрочем ти си знаеш...

Е пък колко трябва да си отчаяна от живота да се занимаваш с тези хора?!? То бива, бива, ама колкото и да се опитва човек да ти влезе в положението, ти още повече се закопаваш. Ама каквото сам си направи човек сам, никой друг не може да му го направи.

Не се ли страхуваш за живота на бебето си?
Разбира се, ако голямото дете е толкова озлобено, колкото го описваш.
До този момент приемах, че ти и детето сте жертви, но тук вече започвам силно да се озадачавам.
Да не използвам по-силни думи.

Не е моя, а на ТР.
А пък сега и покрай НАП - всички сме осветлени,
"ти да искаш"! 
Психологията като специалност е повсеместно изучаема.
За дипломиране - някаква статистика.
С тази тема се спомогна на студент, да се опита частично, да напише защита,
на дипломна работа.
Не се прави така, с провокация.
Но, все пак за дипломиране е необходимо дипломна работа или държавен изпит!

Ако не е горното, то всичко е клинично.

TafTaf, Nevena и др. бяха искрени в постовете си,
споделяйки личен опит, който с удоволствие чета,
и който ми е ценен, мда, ценен !

авторе на темата,
недопустимо е да поставяте диагнози в сферата на психиатриата, по никой начин!
(ако не сте психиатър)

Всичко ви е "сбъгнато".
Резолюция: липса на последователна доказателствена част
/няма такава/

thewishmaster, ЧРД!
Само щастливи моменти да съпътстват вас и обичаните хора покрай вас! 

Аз не разбирам, Даскалке, как непрекъснато повтаряш, че си му дала свободата, ако иска тозчас да те напусне и че ти си ок с това. И в следващия момент почват грандиозното приказки как те без теб не могат, ще живеят под мостовете, едва ли не. Зад тези приказки прозира единствено твоето отчаяние, ако той наистина го направи, та трябва да почнеш със scare tactics какво би станало, ако... Усещаш ли се как си го оставила той да води отношенията ви по муньовски-детето ти тропосва, все липсва от вкъщи (и обираш всички домашни циркове с детето, вкл физическото му отглежда е), а сега за капак ти казва, че си кривата. И искш дете от този, при тези обстоятелства(щото не мисля, че те ще се променят значително, ако ще на 5 психолога да ходите)? Ако наистина ти държеше картите и си силната, няма да поставяш ултиматум след ултиматум, а директно ще се изнесеш към София за определен период, пък чехльо, или както там му викаш, да разсъждава над живота с теб и без теб.