Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Наистина, дано е някакъв проект
Иначе наистина е патология
Не такава е идеята на форума, и в двата случая. Нито е за необявени проучвания, нито поле за изява на болни

Понеже този казус го нищим вече две години и по други теми, явно не е опит за дипломна работа, а клиничен случай натюрлих.

PAV,

Ох, извинява се човек, който изпитва вина. Авторката не вижда нищо грешно в това, което прави и мисли, че всички наоколо са и длъжни и без нея ще изчезнат от лицето на Земята. Имам опит с такива хора и зная, че нищо не може да се направи по въпроса. Те никога не се извиняват. Единствените им извинения са всъщност обяснения за деянията. Обясняват, че правят това, което правят, защото ответникът им е направил еди какво си. Когато им се даде пример за друг вид поведение го отричат, защото според тях тяхната ситуация е много различна. Обичат да се изтъкват и изживяват като спасители. Авторката няма емпатия и не може да се постави на мястото на селяндур, дете на разведени, свекърва с единствен син Итн. Много хора не могат. Нейният проблем е, че колкото и да и се показва, нагледно, с примери, с рисуване, с обяснения, защо това което прави води до това, което се случва тя упорито твърди, че това, което се случва, се случва заради намеса или не намеса на някой друг човек, често всички околни.

Мъжът и няма време, защото работи много, а и мисля, че тя подозира, че ако остане със сина си ще иде у майка си, примерно. Ето, че по нейна инициатива детето не се вижда с бабите и те са принудени да обикалят около училището за да го видят. По закон бабите също имат право на контакти. И един въпрос : как тази отвратителна жена, която прави магии е отгледала и възпитала прекрасния мъж на авторката? Идеята за отделяне на детето от баби е явно нейна. Допреди появата на безценната авторка детето е гледано от бабите. Късането на връзката го поврежда емоционално. Как бихме се почувствали ние ако някой ни забрани да се виждаме с хората, с които се виждаме редовно?

В дома им няма правило, измислено от мъжа и, защото домът е на авторката и тя това го писа неколкократно. Освен това мъжът и е пасивен. Аз съм пасивна.

Не сядат тримата на масата. 😜.

Невена, сега й.даде почва да те оборва, а на мен наистина ми беше интересно да видя нейните отговори без да се защитава от нечие мнение.

По принцип няма нужда да ни се обяснява, а да се замисли.

А ти па чакай да ти отговори. Тя избира на кой въпроси да отговаря. На такива които могат да смъкнат ореола и не отговаря, защото според нея не са по темата. А по темата са тези които на нея и изнасят. Има правила тук. Това е нейната тема и ще се слушат нейните правила.

Happy, така е права си.

Всичко си е абсолютно вярно. Нямам нужда от интернет внимание, нито пиша дипломна работа.

Коментиращите, за пореден път, водете си бележки Вадите мои думи от контекста на поста и после почвате да се развихряте. Разбирам, че е кофти да се въртят 200 страници назад, за да се види точно какво съм казала, но все пак ... Много словоблудство, много нещо.

Taf, не съм забравила и благодаря на Невена, че цитира и издърпа напред, спести ми време да търся.

Правила, касаещи домакинството - не. Както се каза много пъти вече това, плюс гледането на деца в главата му е изконно женска работа и никога не се е месил, нито предявявал претенции. В работата технически ръководи той, търговски аз и се слушаме взаимно.

Карала съм го да му отделя време насаме, разбира се, случи се едва в началото на ваканцията преди взимането му и то много клизма. Недейте мисли, че съм го оковала за себе си господина, ние все пак сме като сиамски близнаци по цял ден, на работа, вкъщи, дали няма да ми дойдат супер няколко часа без мъжко присъствие, да си свърша нещо, да си обърна внимание, да почета книга ... Половинката го влачи понякога с него на работа, което си е чисто отбиване на номера. Много мрази някой да му разбутва графика за деня и детето много рядко се дорежда до време двамата сами.

Когато сме тримата на масата и почнат цирковете, свързани с ядене (храненето с отворена уста е само един от тях), мъжът ми ме подрепя в 2 от 3 случая, някои неща му прискърца да не прави, с тъпченето като хамстер и джвакане насреща продължаваме да се борим. Но това важи когато сме си всички вкъщи (да, Невена, сядаме на една маса), когато е на работа все едно не е говорено по темата, малкият "забравя" и почва по старому, с цел да ме дразни. Поради което в последните месеци елегантно си намирах работа точно по време на хранене, за да не ми се налага да го гледам какви ги върши и да се ядосвам.

Стаята може да си разхвърля колкото си иска, защото си я чисти сам. Негово задължение е да си помете, измие с моп, оправя леглото, прибира вещите по шкафовете, бърше прах, слага мръсното бельо, чорапи и дрехи в трите коша за целта. Всичко изброено се прави от бабите и майка му когато не е с нас.

На детето не съм се извинявала.

Не помня кой попита какви примери съм давала за мои грешки. Един такъв, питаше по едно време защо майка му непрекъснато го лъже, че ще го вземе. Казах му, че понякога възрастните казват "бели лъжи", за да не наранят близките си или ако мислят, че няма да бъдат разбрани. Дадох пример с моя бяла лъжа и колко тъпо съм се почувствала, като е станало ясно че лъжа.

Не е горното, просто защото никоя комисия не би пуснала такава дипломна работа.
Обикновен хаос в нечия глава, това е причината за всички фрийк теми с магиите от свекървата, майката, бабата, лудият доведен син и т.н., досега.


Уиш, честин рожден ден!

Благодаря, Емма!

Даскалка, защо не си се извинявала никога на детето? Никога не си допускала никакви грешки?

Защото вероятно си мисли, че тя е възрастен, а той дете. Не са равнопоставени. Извинения не се предполагат. Грешките са само негови, тя просто възпитава.

Знаех си, че съм проста, след като допускам тъпотията да се извинявам на моите деца, когато сгреша. 'баси! Даже проявявам тъпотията да греша! Отивам в ъгъла да се срамувам. Някой да бъде любезен да ми услужи с царевични кочани, върху които да коленича, плс!

Е, стига с това извинение де! За какво да му се извинява Даскалка? Жената прави всичко, както се полага, най- малкото по отношение на детето. Дори прави много повече отколкото заслужава малкият. Защото отношенията винаги са двупосочни, дори и когато единият е дете. Той трябва да й се извинява. Или щото е дете няма нужда? Значи аз, на мястото на Даскалка, дори и да ми се извини малкият неблагодарник, пак не бих му простила.

Защо да стига с извинението? Само защото някой не стопля, че да се извиниш означава да признаеш грешката си? Не е нужен мозък на Мария Кюри, за да се сетиш, че нормалните хора допускат грешки и се извиняват за тях. Нормалните хора. Другите намират себе си за безгрешни и пищят "стига с извиненията".

Даскалка, как си представяш най-доброто  постижимо, ако детето живее при вас и какво мислиш да направиш лично ти, за да го постигнеш?