Приятелят ми е "мамино синче"

Много правилно !
Според мен трябват граници и първата е да се отделят. Проблемът с мамините синчета е, че те трудно се откъсват от мама, трудно приемат, че ще имат ново семейство, а май и мама трудно го приема или не иска да го приеме, откъдето идват и част от проблемите. В моя случай винаги съм натискала да се отделим и е ставало с голямо нежелание от негова страна. При нас бяхме длъжни на всеки празник да сме с неговите родители, все едно нямахме социален живот, колкото и да се опитвах да създам, искаше с мама и тате. Няма как да се борите с това, зависи наистина от мъжа. Майка му няма да се отдръпне, той трябва да постави границите. Дори и това да стане, вероятно тя ще измисля разни причини, от сорта на тежка болест или някакви болежки, за да продължи да го котка към себе си - и това съм преживяла, как ще се бориш с болен човек, в моя случай беше лъжа от нейна страна, но това, което съм забелязала е, че колкото повече скачаш срещу родителите му, и в частност, срещу майка му, толкова по-зле за теб. Проблемът е с мъжа, не с майка му. Дълго време смятах, че тя е виновна, дори и сестра му, защото адски го дърпаха към тях, на празници, за ремонти, за пазар и т.н., но накрая стигнах до извода, че проблемът е, че той не е поставил граници. Аз с тях нямам отношения, отношенията ми са с мъжа ми и ако той не може да ги ограничи и държи настрана от нас като семейство, за мен такива отношения нямат бъдеще. Имаше много хубав филм с Джесика Бийл и Колин Фърт, точно такова отношение имаше майката на момчето и много научих и аз от този филм, та може да е полезен. Тогава героинята на Джесика каза на момчето - възпри / озапти майка си и имаше предвид точно такова вмешателство в живота.