Що за мъж е това?

Ами за теб е различно, за мен е лицемерие. Различни гледни точки, няма да постигнем съгласие.
Това, че не съм отишла на масата, не означава, че не съм се държала лицемерно и манипулативно, просто въртейки си задните части. За да го 'принудя' да си мисли, че той е свършил работата, и да му хвърчи егото до небесата.

А аз си го представям по друг начин: „Здрасти! Знаеш ли, че много ми харесваш? Гледам те – сериозен мъж, от теб ще стане добър съпруг и баща. Хайде да излезем довечера, за да си поговорим за бъдещето...“. 

Ами, о.к., нека е лицемерие.   
Аз лично, предпочитам да съм лицемерна, но женствена, загадъчна, тайнствена, интересна, съблазнителна, вместо директна, но предварително разгадана  и "прочетена книга".
Въпрос на предпочитания и нагласи. 

Интересна и съблазнителна не означава непременно играеща игрички.
Мъжете са виждали достатъчно игрички и се случва обратното да им хареса повече.

Абе, кой говори за игрички...?!   
То, като си го нямаш явно вродено, както и да обяснявам, не се разбира....
Така че, нека всяка сваля както й идва отвътре.

Последно жената окуражава вече действащия мъж или му дава нишани да започне да действа?

Е , ако някой ти отговори на този въпрос, значи е открил Шангри Ла.

Според зависи
Като си харесам някого, давам сигнали. Дали ще са в прав текст или по друг начин - пак според зависи от ситуацията. Може и той да ме е забелязал и откликва. После пак е според зависи
Ако не откликне, много важно, продължаваме натам.
Зависи дали сме в компания на маса, дали сме на купон, дали сме в дискотека, дали просто някой ни е запознал и сме останали двамата да си говорим......та действията са според зависи (както вече казах).
Няма правила в тая работа! Може да се планират някакви ходове, ама последствията от тях са вече са друга работа.
Като се сетя какви простотии съм творила, няма нормален човек как да предвиди такива ходове

Даваш ми добри идеи за прекръстване.

И двата варианта, Gal . В казуса на авторката, тя дава аванси на мъж с меки намерения, които лавира твърдо с флирт.

Аз просто не разбирам защо е нужно една жена да се обяснява словестно за емоциите си и за намеренията си и то на фаза съвсем начален флирт. Толкова ли е дървена та да не може с тялото си (поглед, усмивка, жест, излъчване) да се изрази, че той и харесва и е склонна да приеме ухажването. И кой по дяволите говори за сериозни отношения и намерения още в този начален етап?!  Ми това е изключително демотивиращо! Както за мъж така и за жена. И от какъв зора жената трябва да обяви, че го желае, т.е. би си легнала с него още в самото начало. Все едно да му каже "няма нужда да се стараеш и да се мориш излишно да ме сваляш, аз вече съм свалена". И тука има два варианта, но с един и същи резултат - или ще се дръпне, както е направил въпросния коментиран тук, или ще се възползва, но без сериозни намерения докато някоя женсвена, тайнствена и съблазнителна жена не му се усмихне очарователно, не го стрелне с бърз поглед изпод мигли..и небрежно отметне косата си ...без да изрича нищо. На разбира се хората са различни за накой дървеняк тези сигнали може и нищо да не означават и може би за него ще му трябват вербални указания.

Склонна съм да подкрепя тезата, че жената трябва да бъде преследвана от мъжа и да поддържа известна дистанция в началото. Нямам предвид да мълчи като риба и да не го отразява за жив, за да "поддържа интереса му"
По-скоро да показва, че и е приятно, да се усмихва и да се наслаждава на флирта, без да си създава огромни очаквания за деца и внуци. Да не се държи така, сякаш е на всяка цена. Жената да се цени и да не толерира лошо отношение.
Също съм против придържане към шаблони в отношенията, но според личния ми опит стигам до предположение,че в това точно има голяма доза истина.
Ще дам пример със себе си, защото съм автор на историята Споменах, че е тенденция да не ми се получават нещата точно с този, от когото се интересувам. Сега и в миналото. Не тенденция, направо си е парадокс.
Никак не ми липсва мъжко внимание. С риск да прозвуча нескромно, получавам доооста голямо такова. В повечето случаи, когато се запозная с мъж, той е привлечен от мен визуално или поне такъв вид дава. Имам добра генетика
Ако не съм привлечена от него интимно, но ми допадне като характер, давам възможност за приятелство. Не се стягам, общувам леко, забавлявам се, но спазвам известна дистанция (защото не го желая, все пак).
Винаги бързам да обясня каква е работата, защото не искам доброто ми отношение да се сбърка със зелена светлина за романси.
Въпреки това, в част от тези случаи съм била свидетел колко виртуозни неща може измисли и направи един мъж, в стремежа си да ме впечатли и спечели. И, повярвайте, нито странични фактори, нито налично негово гадже и дори атомна бомба не могат да го откажат от целта, която си е навил на пръста.
Обратът настъпва когато влюбената съм аз Съвсем друга съм. Обикновено в началото мъжът дава вид на заинтересован или поне на мен така ми изглежда. Стягам се, общувам напрегнато (от притеснение да не кажа нещо неподходящо). Бързо свалям картите на масата, защото нямам търпение за развръзката. Започвам да го търся и ставам по-инициативна от него в стремежа си нещата да се получат. Ако усетя, че се дистанцира ставам още по-инициативна, за да си върна вниманието му. Под постоянно напрежение съм да не вземе да ми се размине романса, който толкова желая. Разбира се, старая се да прикривам тези вътрешни тревоги и да изглеждам небрежна, но дали ми се получава?
Развръзката винаги е сходна. Мъжът се отдръпва, намира си нов обект на желание или започва да се държи несериозно и пренебрежително. Аз продължавам да си чакам, да се терзая и да се самодоказвам
Не твърдя, че това мое поведение е причина за мъжката незаинтересованост. Може да са множество фактори, но все пак....
Също, теорията за активността на мъжа и пасивността на жената всички си я знаем, но да я прилагаш на практика по инерция, без прикрити намерения с манипулативни нотки, не всички умеем
Поне съм убедена, че да си хубавичка, със среден интелект и благ характер, съвсем не е достатъчно някой си изгуби ума по теб
Парадоксът е там, че нищо не ми липсва като качества, а всеки път, когато имам желание- получавам разочарование. Интерес към мен много, а си лягам сама. Хем не искам да е с кой да е, хем поискам ли го- той не ме ще
Ако този пример е доказателство за  "мъжът трябва да е ловец", ще се радвам да се стигне до краен извод. На мен поне ми е Време-Разделно
Ако не съм права, нека друг ме обори.
Ще се радвам, ако има други дами със сходен опит, да споделят впечатления

Защо се влюбвате в мъж, още в начална фаза ? Ако му разяснявате чувства и романтични трепети на старта, определено ще го озадачите или стресирате. Комплименти, позитивни оценки - да . Може би някои не търсят сериозно обвързване и Ви спестяват бъдещи разочарования. Определено не се споделя всичко с мъж . Оставете естествения ход на връзката и отношенията, без сценарий и проекции.
Нека мъжа сам да разгадае и опознае същността Ви .
Тези, които Ви преследват, не са ли подходящи ?

Невинаги.

Мога да ти кажа, че ей това същото се развива по абсолютно същия сценарий, когато мъж започне да преследва прекалено една жена. Никаква разлика. Заменяш думата "мъж" с "жена" в текста и пак е верен.