За съветите от типа :"Тръвай си веднага"

  • 5 590
  • 98
  •   1
Отговори
# 15
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 725
Аз съм изключително търпелив човек, но като реша нещо, нямам спирка. БНД доста го изтърпях на времето, много шансове давах, но да ме прави на маймуна, как ли пък не. Не си тръгнах, него го тръгнах, ако ме разбирате.
 А сега вече, след 30г брак, ми е все тая, не се ядосвам за нищо  Simple Smile

# 16
  • Мнения: 2 176
Без дете , тип тийнейджърска връзка, си тръгнах много лесно и бързо. Сега с дете и тн., би ми било трудно , но ако не успея да се разбера нормално с човека отсреща, ще си тръгна по-другия начин. Надявам се да не ми се налага.

За да ги няма съветите “тръгвай си веднага, бягай с 200” и тн. , съществуват разговорите и нормалните човешки отношения между възрастни.

# 17
  • Мнения: 2 220
Моите наблюдения са, че жените търпим повече и правим повече компромиси. Мъжете са по-повърхностни и егоисти. Ако в една връзка има психологическо/физическо насилие, разбира се, че трябва да трябва да си тръгне веднага. Аз лично много нося и много търпя, мога с години да го правя, но реша ли да сложа край-правя го категорично. Но търпението не го имам за хубаво качество.

# 18
  • Мнения: 17 410
Търпението има своята роля в житейския опит, дори с негативен знак, и тук е важното - сам да можеш да усетиш докога.
Аз не бих ги разпределила по пол. И мъжете, и жените търпят компромисно, но могат компенсират по различни начини.

# 19
  • Мнения: 7 430
 Не ми се е налагало да си тръгвам бързо от някоя връзка. По- скоро сме опитвали двустранно да направим нещо, до пълното изчерпване на връзката и тогава е ясно вече. След дългогодишен брак, човек никога не знае, разбира се, и на определена възраст, вече е доста различно.

# 20
  • Мнения: 15 753
При всеки решението да си тръгне е различно, защото всеки има различен праг на търпимост. На едни жени им трябва повече време, за да вземат това решение, готови са да търпят повече, живеят с години в очакване нещата да се порменят и накрая си тръгват. Други го правят от раз - кипва им бързо и бързо взимат решението.

При мен решението беше взето бързо, но фактическата раздяла се проточи. Но вината за това беше на баща ми, който с години ми обясняваше, че всички мъже са такива, че няма да намеря по-добър, че с едно дете много трудно ще си намеря половинка и накрая ще си остана сама. И аз му вярвах. Накрая, обаче ми писна и го изгоних, защото реших, че е по-добре да съм сама и спокойна, отколкото с мъж, който постоянно ме потиска и комплексира, за да се издигне той в собствените си очи. Е - сама не останах. 2 години по-късно вече бях щастлива, влюбена и имах прекрасен мъж до себе си. И видях колко е грешал баща ми - не всички мъже са еднакви.

Последна редакция: сб, 27 юли 2019, 15:34 от Lady Cassiopeia Duval

# 21
  • Мнения: 1 554
Ако има агресия в една връзка - тутакси и веднага трябва да си тръгне една жена (или мъж, макар това да са изключения). Колкото повече го отлага, толкова по-зле. И не, с деца не е по-различно. Заради децата трябва да си тръгнеш веднага, а не заради тях да оставаш. Това го казвам от позицията на детето в един такъв токсичен и тотално сбъркан дългогодишен брак. Майка ми също си мислеше, че всички мъже са такива. До такава степен се беше счупила. Еми сега и тя го знае, че не е вярно. И не от собствен опит, а от моя опит. От 11 години съм (буквално бях на 17) с мъжа на живота и мечтите ми. Лягам и ставам с мисълта, че съм абсолютна късметлийка и благодаря на съдбата, че ми прати сродната душа толкова рано. Млади сме още, но имаме зад гърба си два средностатистически брака. И никога не ми е и минавало през ума да си тръгна. Казвам го, понеже някой беше оправдал желанията си да си тръгне неведнъж с 15-годишна връзка. Няма значение колко годишна е връзката, ако човекът е правилен. Почнеш ли да искаш да си тръгваш, рано или късно ще се случи или просто ще станеш нещастен и изцеден в даден момент. Но зависи от причините за тръгването.

# 22
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 725
Има ли насилие, човек веднага трябва да си тръгне. Не само заради децата, а и заради себе си.

# 23
  • Мнения: 217
Двете ми деца са от брака ми. Връзката след това за която говоря - за щастие не засегна тях. Поне не пряко. С този човек не сме живяли заедно. За това ми е трудно да си обясня защо ми беше нужно толкова адски много време, за да си тръгна. Сигурно имам някакъв скрит психологически проблем...или просто е самата истина, че след дълга връзка/брак човек трябва да остане известно време сам.

# 24
  • Somewhere in the World
  • Мнения: 1 336
Аз си тръгнах в мига, в който реших , че това не е моя човек. Е, докато взема решението дадох 2 пъти шанс, но не се получи! Но то на сила не може и не бива.
От дистанцията на времето , определето се радвам че взех това решение
Никога с лекота не давам мнение за бърза раздяла - всеки си знае какво му е на душата и акцентирам на позитивите , но когато няма любов и уважение ...

# 25
  • Мнения: 2 003
Много трудно си тръгнах. Години протаках. Смятах, че като поговорим, като кажа какво не ми харесва, какво ме прави нещастна... Не се получи - само обещания за промяна и нищо. Съжалявам, че толкова години загубих в опити да обясня, че съм нещастна. Човекът си беше ОК и не виждаше по-далеч от носа си. А и  си е манипулатор. Но това го разбрах след като си тръгнах. Като се отърсих от чувството за вина  непрекъснатото търсене на моите грешки.

# 26
  • Мнения: 3 865
Няма как да си тръгвам, когато има семейство с деца - такова тръгване ми е много трудно и не смятам, че трябва да си тръгвам преди да съм направила всичко възможно да се решат проблемите. А аз съм упорита, не се отказвам с опитите и давам максимален шанс. Може и да е грешно, не знам, но съм така и за сега не съжалявам.
Никога не съм си тръгвала от връзка рязко, защото не ми се е налагало. Но съм имала връзки, които съм видяла, че не са перспективни и въпреки че съм оставала в тях известно време щото така ми е по-удобно или поне не ми е пречело да поостана още малко, то в себе си съм си била тръгнала вече и съм знаела че всичко от тук натам е на доизживяване. Всичките ми връзки са се разпадали от самосебе си естествено и безболезнено и за мен и надявам се за другата страна - просто така се е случвало. И сме си оставали в добри отношения след края.

# 27
  • Мнения: X
Според мен колко бързо си тръгваш, зависи по-скоро от странични фактори, отколкото от характера на човек. Лесно е да си тръгнеш от една връзка, когато няма деца, нямаш чувства вече към този човек и знаеш, че можеш да се оправяш и сама. Много по-различно е, ако си влюбена още или имате деца, материално зависима си и така нататък.

# 28
  • Мнения: 1 554
1. Влюбен си в някой, от който искаш да си тръгнеш - нещо си счупен/а

2. Имаш деца - ползваш ги за оправдание и/или грешно смяташ, че им правиш услуга като оставаш

3. Материално зависим/а си - ето това е проблем наистина, но затова човек трябва да си знае цената и да направи всичко възможно никога да не е материално зависим от никого. За това аз лично бая се постарах, макар че нямам нужда да си тръгвам.

# 29
  • София
  • Мнения: 38 836
Не е точно така. Ето сега, всичко е ок, обичам го, имаме дом, деца, куче, семейство сме.
Той е добър човек, не е манипулатор, финансово се разбираме, което също е много важно.
Понякога избухва. Да кажем веднъж на 6 м средно.  Вика, обижда, говори глупости. И аз викам. После аз се сърдя, сдобряваме се и животът продължава.
При това положение какво да правя?
Не съм потисната, чувствам се добре с него.
Имам много ясна представа какво е мъж потисник и не бих търпяла.

Общи условия

Активация на акаунт