Публикувана: 26 юли 2019, 20:15 ч.
Последно мнение: 5 авг. 2019, 22:42 ч.

За съветите от типа :"Тръвай си веднага"

5 591
98
1

# 90 5 авг. 2019, 12:44 ч.

Мнения: 2 749

Не съм казала, че при всяко мрън-мрън си тръгвам. Grinning

Но когато ми се премине границата, да. Принципно предпочитам да премълча, докато ми мине, но не се ли усетят да направят същото, става лошо. За да си тръгна, решението е било сериозно и крайно. Само не знам защо се връщам после, като изходът е ясен. Grinning

И изобщо не търся връзка, от близо година ползвам само за регулиране на хормоналния баланс. Grinning

Всичко с мераци за повече е аут.

# 91 5 авг. 2019, 13:00 ч.

Мнения: 3 865

Цитат на: Дренка в пн, 05 авг 2019, 11:42

Ти просто имаш огромни проблеми със себе си и нежеланието да останеш сама. Оттам и противоречивите твърдения как живееш добре с човек, който ти къса нервите.
Всичко в ок, докато не ти изневери, демек за теб това ще е ритникът по задника, за да се задействаш.
Ужасното е, че много хора живеят така.

Ти много обичаш да си съчиняваш. Явно не си чела всичките ми постове - нито съм ревнива, нито ме е страх от еднократни изневери. Освен това не виждам защо трябва да съм сама, при положение, че ми е по-добре да съм с него... на този етап.... Останалите сами явно много им се иска всички да са сами за да не се чувстват лузъри и да се успокояват, че не са единствени в самотата. Ще се задействам когато се наложи и го почувствам, че сега е моментът - защо не искаш да разбереш че не чувствам нещата така както са в твоето въображение. Сама съм живяла и го мога, но за сега нямам причина да го правя. По-добре ми е да съм някой. А че ще има късане на нерви и компромиси съм го приела - това е неизбежно. Въпросът е да не натежи към него везната и да има достатъчно компенсаторни фактори, заради които си струва да се направи компромис.

Цитат на: Дренка в пн, 05 авг 2019, 12:14

Не виждаш ли? Тя, кскто и повечето в тази позиция възнамеряват да потърсят друг, не да поживеят сами. Търпението нито е по любов, нито поради усещания за балансирани и удовлетворяващи отношения. Изгода, но и вечно мрънкане за кривотията на заобикалящия свят.

Ти си тази,която не вижда. Аз си обичам мъжа - не ми е нужно човек да е перфектен за да го обичам. Даже ги предпочитам дефектни - тия перфектните са ми скучни.
Вечното мрънкане също е във въображнието - негативизмът ти пречи да виждаш и разбираш написаното както трябва, вместо да приемаш всичко като мрънкане и оплакване. Мога и да се хваля, ама като те гледам колко си негативна и там ще намериш как да ме захапеш.

Ако не друго си попаднала в точната за теб тема. Айде па дано разведеш някой - но този няма да съм аз Wink

# 92 5 авг. 2019, 14:26 ч.

Мнения: 21 624

Цитат на: Дренка в пн, 05 авг 2019, 11:42

Цитат на: Skrekkelig в чт, 01 авг 2019, 11:02

Децата определено са си силен стимул за задържане на семейството. Реално за мен те правят семейството. Ако нямах деца с тоя мъж, всеки път като ме ядоса щях да се пробвам да си намеря друг, защото не искам да съм сама и сигурно щях вече да съм си намерила нещо. Но не знам дали щеше да ми е по-подходящо, щото с настоящия извън периодите, в които ми къса нервита, като цяло си пасваме за съжителство. Съмнявам се да намеря друг, с който да ми е толкова спокойно. Перфектен за претенциите ми не вярвам някъде да съществува и още по-малко ако го има да седи и да чака баш мен. Все нещо няма да ме устройва, а вече се чувствам стара и уморена да тичам след мъже и да си ги сменям. Ако нещо ми падне от небето може, ама да търся целенасочено - трудна работа - мина ми мерака некак си. И то дори да намеря по-голяма любов най-вероятно ще си я запазя в тайна и ще изчакам децата да пораснат. Не искам да ги травмирам излишно и не искам те да плащат за моето щастие. Да не говорим че с никой мъж не мога да бъда щастлива, ако децата ми са нещастни.

Аз пък не виждам никакъв проблем да има - обича мъжа си, спокойно и е с него, пасват си за съжителство, само дето я дразни от време на време. Че коя добра връзка е постоянно безоблачна? Перфектни хора наистина няма.

Предполагам, че хората се разделят, особено при наличие на деца, заради нещо наистина сериозно - не непременно изневяра, а не защото партньорът им понякога им вдига кръвното, или хипотетично там някъде може да има някой, с когото да изживееш страстна и вълнуваща любов - отново. Сигурно има, ама какво от това.

# 93 5 авг. 2019, 14:55 ч.

Мнения: 24 467

Цитат на: Asinkata в пт, 26 юли 2019, 20:15

...
За тръгването...от неподходяща връзка. Тръгвала съм си два пъти. Първият път - рязко и изведнъж. След години брак и две деца. Но втория...тръгването беше жалък опит за тръгване. Продължи месеци. Мъчителни, дълги месеци и колебания. Но свърши. Та исках да попитам - лесно ли си тръгвате? От какво зависи? Общи принципи или конкретно усещане за конкретна ситуация? Правите ли компромиси? Защото често даваме съвети от типа: "Ооооо, тръгвай си! Имаш достойнство! Аз не бих търпяла!"
...

Много лесно.
Точно когато даденият контакт или връзка са именно "неподходящи", не виждам какво има да чакам и да си губя времето - и аз, и другият човек.
Лично и професионално съм имала контакти с много и различни хора. Никога не съм виждала "нещата да се оправят", когато хората са в неподходяща връзка. Нито чакането, нито опитите за промяна - лична или на другия, са водили до успех. Нещата в личните връзки или стават с лекота и така си вървят, или не стават. По-често има хора, които са склонни да се самозалъгват, че отношенията са добре или само ма-а-а-алко така не са, но ето, мъничко остава да станат наред, когато на практика това никак не е така. И това самозалъгване рано или късно изчезва, понеже не може човек вечно да го подхранва, като да си отглежда с десетилетия непорасъл инфантил. И тогава нещата си лъсват такива, каквито са си.
За мен е изключително важно едни родители да си научат детето най-напред да е самостоятелно и да не зависи от присъствието на други хора в личния си живот. Иначе винаги ще си страда.

# 94 5 авг. 2019, 17:55 ч.

Мнения: 17 410

Е, как бе, уби се да се оправдаваш с кармата да си избереш тъп мъж и същевременно се хвалиш с героизма да си го търпиш. Поне недей да пръскаш моралистки клишета за децата-страдалци от раздяла, изхождайки от скромния си, но жалък личен опит.

# 95 5 авг. 2019, 19:32 ч.

Мнения: 78

Не си тръгвам лесно, но тръгна ли си не се обръщам на зад. Доста обмислям преди да направя такава крачка, искам да съм сигурна. Падам си мазохост явно защото прекалено много глуписти търпя.

# 96 5 авг. 2019, 19:43 ч.

Мнения: 14 969

Не зная дали ще прозвучи самохвално, но аз не съм изоставяна от мъж.
Тръгвала от връзките не "веднага" , а навреме.

Последна редакция: пн, 05 авг 2019, 19:56 от tays

# 97 5 авг. 2019, 20:40 ч.

Мнения: X

Дренката е много рязка, но ти наистина се обясняваш предълго и пренашироко, не знам в коя страница вече. Очевидно не си щастлива.
Но явно колкото и да е некомфортна тази "комфортна зона", в която си сега, страхът от новото, непознатото (или просто нов вид болка... но и от свободата!) е по-голям.

Няма промяна, докато болката от текущото положение не надвиши многократно "ползите" от неприятната, но пък позната ситуация...

Защото от всяко страдание човек има и някаква "печалба". Въпросът е каква е твоята Simple Smile

# 98 5 авг. 2019, 22:42 ч.

Мнения: 3 865

Ако визираш мен - нито имам проблем да се оплача, нито имам нужда да тръбя колко съм щастлива както много правят с надежда сами да си повярват. И хич не ме интересува как изглеждам отстрани. За сега това ми е животът и ме устройва. Което не ми стига намирам начини да компенсирам, както и да решавам проблемите. В семеен план съм удовлетворена, имам си други предизвикателства, които ми тровят живота, но от тях не мога да избягам...

Препоръчани теми

Къде греша и нормално ли е неговото отношение към мен

Дали..или..

Когато любовта умира за един месец, или как се справихте с болката

Как да се правим на недостъпни без да прекаляваме

Причина:

Причина: