Идва обаче момент, в който е добре да се вземе предвид и как се чувства човек с партньора, а не без него, че и това, последното подвежда в посока - не мога да се справя 
- Публикувана: 26 юли 2019, 20:15 ч.
- Последно мнение: 5 авг. 2019, 22:42 ч.
За съветите от типа :"Тръвай си веднага"
Не питам децата си дали да се развеждам. Просто видях реакцията им когато им съобщих, че ще се развеждаме. Това бяха най-нещастните деца на света. Добре че в последния момент му дойде акъла в главата и се отказа.
Ако проблемите продължават, а ти си мислиш, че ги решаваш генерално, преодолявайки моментите, това не е верен ход в перспектива, дори за децата.
Ти си знаеш, но за мен си вече жертва на страха си, децата ти също.
Основният проблем от който идват останалите е тъпотията на мъжа ми. Това никой не може да го промени. Видяла съм го какъв е и съм решила да се оженим. Сега нищо не се е променило - защо тогава да разигравам хората и да се развеждам. Ще си нося последствията от личния си съзнателен избор защото съм отговорен човек. Не е да е бил нормален и в брака да се е пропил или да ми е изневерил или др негативни промени да има. Как да кажа Развеждам се заради тъпота? Явно ми е карма да съм заобиколена от нея - и да опитам едва ли ще успея да избягам. По-скоро ще е от трън та на глог
Който както иска да си тръгва и да седи - какво значение има какво мислят другите? Аз за себе си имам няколко ситуации, съвсем нетърпими за мен лично, дето ще си тръгна за 1 минута и окото ми не мига. Пък че някой друг ще мисли с години или няма да си тръгне, все ми е тая.
Избор не избор, търпимостта ми не е висока вече.
Избор не избор, търпимостта ми не е висока вече.
Здравейте.
За тръгването...от неподходяща връзка. Тръгвала съм си два пъти. Първият път - рязко и изведнъж. След години брак и две деца. Но втория...тръгването беше жалък опит за тръгване. Продължи месеци. Мъчителни, дълги месеци и колебания. Но свърши. Та исках да попитам - лесно ли си тръгвате? От какво зависи? Общи принципи или конкретно усещане за конкретна ситуация? Правите ли компромиси? Защото често даваме съвети от типа: "Ооооо, тръгвай си! Имаш достойнство! Аз не бих търпяла!"
Благодаря!
За тръгването...от неподходяща връзка. Тръгвала съм си два пъти. Първият път - рязко и изведнъж. След години брак и две деца. Но втория...тръгването беше жалък опит за тръгване. Продължи месеци. Мъчителни, дълги месеци и колебания. Но свърши. Та исках да попитам - лесно ли си тръгвате? От какво зависи? Общи принципи или конкретно усещане за конкретна ситуация? Правите ли компромиси? Защото често даваме съвети от типа: "Ооооо, тръгвай си! Имаш достойнство! Аз не бих търпяла!"
Благодаря!
Всяка връзка се изчерпва като постине целта си и партньорите вземат от другия това, което им липсва в емоционално отношение (по пътя на духовното израстване). Няма никаква трагедия в прекратяването на едни отношения, ние непрекъснато се развиваме (цялата Вселена е една постоянна промяна). Децата приемат тежко раздялата защото са много чувствителни към енергията, вибрациите на родителите си (и на съзнателните им емоции, а още повече- на подсъзнателното напрежение). Когато родителите са спокойни и щастливи, и децата са такива (винаги, във всяка ситуация, не само при раздяла).
Аз пък съм на мнение, че двойка, която няма бъдеще, рано или късно се разпада.
И друго - ако така или иначе можеш без мъж, т.е. важността на двойката е сведена до минимум, не пречи и да си в двойка. Просто това не е приоритет и върви някак помежду другото. Това са предполагам разсъждения, които позволяват на човек да остане в неудовлетворителни отношения.
Беше и написано по-напред - и на мен ми беше вменявано от родители, че съм едва ли не бита карта с дете. Оказа се невярно, което пък много ми помага сега, с двете деца, да не се чувствам без възможности.
Скрит текст:
За разлика от много хора, аз не мисля, че не можеш да си намериш партньор и на 60+. Ако сте добра комбина по отношение на гледането на децата, може да се удължи малко периода на съвместно съжителство, без да се прави някаква огромна драма. Ето, Бианка доскоро твърдеше, че е нямало сигнали при тях. В съседна тема спомена, че мъжът й искал къща на село. Различия още в начален етап, които в крайна сметка са се развили до пълна несъвместимост. Рано или късно идва този момент при несъвместими хора.
И друго - ако така или иначе можеш без мъж, т.е. важността на двойката е сведена до минимум, не пречи и да си в двойка. Просто това не е приоритет и върви някак помежду другото. Това са предполагам разсъждения, които позволяват на човек да остане в неудовлетворителни отношения.
Беше и написано по-напред - и на мен ми беше вменявано от родители, че съм едва ли не бита карта с дете. Оказа се невярно, което пък много ми помага сега, с двете деца, да не се чувствам без възможности.
Та исках да попитам - лесно ли си тръгвате? От какво зависи?
Беше и написано по-напред - и на мен ми беше вменявано от родители, че съм едва ли не бита карта с дете. Оказа се невярно, което пък много ми помага сега, с двете деца, да не се чувствам без възможности.
Е, ако под възможности разбираш още един брак и още едно дете, дали пък няма да е просто въпрос на навик вече?
За преживяванията на децата няма да мислим- "щом мама е щастлива, детето е длъжно също да е".
6 години някъде ми отне да си тръгна. От най-търпеливите съм 
През това време давах шансове, размишлявах и си подреждах оплетените мисли.
Тръгнах си с едно кротко "край, аз бях дотук с теб" и след 3 месеца действително приключих.
Тези години на изчакване са ми били нужни да се убедя, че нещата само ще се влошават. И да съм с чиста съвест за решението си.
По някое време през тези години ми се е избистрила идеята каква не искам да бъде следващата ми връзка, както и какъв мъж искам да имам до себе си. Намерих го, щастлива съм и засега всичко е наред, но ако случайно нещата се променят, знам, че няма да чакам още 6 години, за да си тръгна.
През това време давах шансове, размишлявах и си подреждах оплетените мисли.Тръгнах си с едно кротко "край, аз бях дотук с теб" и след 3 месеца действително приключих.
Тези години на изчакване са ми били нужни да се убедя, че нещата само ще се влошават. И да съм с чиста съвест за решението си.
По някое време през тези години ми се е избистрила идеята каква не искам да бъде следващата ми връзка, както и какъв мъж искам да имам до себе си. Намерих го, щастлива съм и засега всичко е наред, но ако случайно нещата се променят, знам, че няма да чакам още 6 години, за да си тръгна.
Най-трудно е положението, когато имаш страх да останеш самичък и когато имаш опасения дали следващия ти избор ще е по-добър. От значение е какъв е характера на човека. По-силния, твърд и безкомпромисен си тръгва почти веднага, щом усети, че това не е неговия човек. Други, емоционални и несигурни, в това число съм и аз, с години мислим, страхуваме се, какво ще стане, какво ще каже съседката леля Пенка, вуйна и прочие роднини, докато в даден момент, не се почувстваш толкова смазан, че повече не можеш да търпиш.
Що се отнася за оправданието децата, съм крайно несъгласна. Децата не бива да бъдат фактор дали двама души да останат заедно! Категорична съм!
Що се отнася за оправданието децата, съм крайно несъгласна. Децата не бива да бъдат фактор дали двама души да останат заедно! Категорична съм!
Препоръчани теми