За съветите от типа :"Тръвай си веднага"

  • 5 607
  • 98
  •   1
Отговори
# 60
  • Пловдив
  • Мнения: 14 952
Аз специално от моя мъж нито бих си тръгнала, нито пък него ще го пусна. Колкото и да се нервираме понякога, това е положението. Simple Smile
И аз така. С все кусури.  Laughing

Но темата не е за майтап и тръгването в повечето случаи не е лесно. Никак. Ако случаят е от тези най-лесните, авторката нямаше да пита. Аз веднъж съм си тръгвала, хем на ниво тийн връзка без деца (макар че бяхме на 30+), и пак не беше лесно.

П.П. И аз като някои писали по-горе сама не мога да се оправям с-тоя-живот. Или поне не лесно, пък не искам да се затруднявам. Sunglasses

# 61
  • Мнения: 8 015
И досега съжалявам за гаджето ми от студентските години. 3 години хубав студентски живот, после го изчаках да мине казармата... Супер беше момчето, бяхме неофициално сгодени и много харесвах майка му (и досега поддържаме връзка с нея).
За съжаление той пиеше ненаситно, прекомерно, безпаметно. Повече от година след казармата го чаках да видя дали ще се освести и ще порасне.
Оженихме се за новите си партньори горе-долу по едно и също време, децата ни са горе-долу на една възраст и по едно и също време се разпаднаха браковете ни - съвпадение. Той все още пие, повече отпреди.

# 62
  • Мнения: 17 416
А ти все още съжаляваш? Него ли, или за липсата на перспектива?

# 63
  • Мнения: 8 015
За него съжалявам, Дренка, че е хубав човек, но с лош порок. Нямам предвид някакви любовни чувства да изпитвам, просто ми е тъжно като за скъп на сърцето ми човек.
Знам обаче какво е алкохолизъм и не можех да си представя децата ми да растат с баща алкохолик.

# 64
  • Мнения: 1 925
Най- голямата грешка на хората е че
ги е страх от самотата. Доста често го срещам това. Не трябва да е така, но сякаш повечето сме устроени така, че това да го приемаме за нормално, тъжното е че по този начин потъпкваме самите себе си и никой не ни е виновен. Аз лично, когато съм сама се справям доста по- добре от колкото, когато сме двама, защото тогава си знам, че все си имам някой до мен и си позволявам да се отпусна и след раздяла ми трябва малко време да навляза отново в релания живот, но пък за сметка на това откривам, че сама успявам да си наредя нещата много по- добре и когато щастието ми зависи само от мен е много по- хубаво.

# 65
  • Мнения: 217
Може би при мен е страх от самота. Такива неща позволих да ми причини, че...срамувам се от себе си. Но ми е тежко, момичета. Знам, знам. Няма за какво. Трябва да се радвам, че съм се отървала. Но боли. А сега и сина ми заминава да учи далеч....сърце не ми остана от болка. И зъби от стискане.

# 66
  • София
  • Мнения: 39 164
Аз съм темерут и самотата не ме плаши. Пък и мъжете за забавление не са свършили.

# 67
  • Мнения: 3 865
Децата определено са си силен стимул за задържане на семейството. Реално за мен те правят семейството. Ако нямах деца с тоя мъж, всеки път като ме ядоса щях да се пробвам да си намеря друг, защото не искам да съм сама и сигурно щях вече да съм си намерила нещо. Но не знам дали щеше да ми е по-подходящо, щото с настоящия извън периодите, в които ми къса нервита, като цяло си пасваме за съжителство. Съмнявам се да намеря друг, с който да ми е толкова спокойно. Перфектен за претенциите ми не вярвам някъде да съществува и още по-малко ако го има да седи и да чака баш мен. Все нещо няма да ме устройва, а вече се чувствам стара и уморена да тичам след мъже и да си ги сменям. Ако нещо ми падне от небето може, ама да търся целенасочено - трудна работа - мина ми мерака некак си. И то дори да намеря по-голяма любов най-вероятно ще си я запазя в тайна и ще изчакам децата да пораснат. Не искам да ги травмирам излишно и не искам те да плащат за моето щастие. Да не говорим че с никой мъж не мога да бъда щастлива, ако децата ми са нещастни.

# 68
  • Мнения: 19 069
Щом можете да се търпите с мъжа си, значи положението е търпимо Simple Smile

Хората се развеждат, когато е нетърпимо. Това означава, че е невъзможно да живееш с този човек повече заедно. Ясно ли се изразих?

# 69
  • Мнения: 3 865
да ясно се изрази. Но зависи и от границите на търпимост. Едни търпят повече, други по-малко. Все пак не става дума за побоища, изневери, тежки зависимости.... Но като гледам около мен как хора буквално заради нищо се развеждат - дори предлог "Изчерпа ни се връзката", се счита за достатъчен за раздяла. Или просто защото са се влюбили в друг. Просто ценностната система се сбърка, за жените стана лесно да са самостоятелни и имат по голяма свобода да избират....

# 70
  • Мнения: 1 925
Всъщност това за мен не е точно граници на търпимост, а това до колко самият човек е ок със себе си. Аз колкото и да съм се карала с ММ и всеки път да ми е идвало да си тръгна, не съм го правила, а и няма как да го направя (нали говорим за неща, които изключват поноища, изневери и т.н.) защото знам, че е напълно нормално във всяка една връзка да има такива моменти и е адски тъпо от едното нещо да се откажеш и да ходиш да си търсиш нещо друго, с което не е гаранция, че пак няма да има такива караници. Въпросът е да си в хармония със себе си, от там идва и да си наясно кой е правилният човек за теб и да си готов на компромиси. Хората, които действат по горе описаният начин, проблемът им не е прага на търпимост, а съвсем друг, свързан с тях самите или просто не държат толкова на парньора си, та дори не е нужно да бъдат коментирани.

# 71
  • Мнения: 3 865
PreslavaD, и аз така смятам. Лесно си тръгваш от човек, на когото не държиш. Като попаднеш на твоя човек каквото и да става се мъчиш да решиш проблема и да запазиш връзката щото ти е важна, а не просто да си тръгнеш

# 72
  • Мнения: 1 764
Много лесно си тръгваш, когато си влюбчив и ти се зародят споделени чувства към друг. Тогава, невъзможни неща няма и тръгваш. И деца да имаш, пак тръгваш. В крайна сметка, мама и татко винаги ще се грижат за тях! Нищо, че са разделени.

# 73
  • Мнения: 19 069
Skrek, извинявай, но ако единият се е влюбил в друг човек, как да продължи да живее с партньора си? И защо партньора му да живее с някой, който реално не иска да е вкъщи, а другаде? Ама много лежерно си ги представяш нещата.

Хората често казват, че връзката им се е изчерпала, за да не обясняват истинската причина. Доста си наивна.

# 74
  • Мнения: 166
Веднъж влезе ли ти идеята да си тръгнеш, това е началото на края

Общи условия

Активация на акаунт