Длъжни ли са децата на родителите си

Изпращам ти на лични да почетеш малко по темата. Интересно ми е дали още ще мислиш,  че легализиране на евтаназията е толкоз просто, колкото е излязло изпод пръстите ти.
За случаи с терзания, като твоите - съществува евтаназен туризъм, но често суицидитните опити решават проблема.
Грубо, но факт.

Дренка, би ли пратила инфо и на мен? Благодаря!

И аз бих желала, стана ми интересно.

Тя на този етап твърди че няма нужда от практическа или финансова помощ. Дори не мога да разбера какво иска от нас освен да и вземаме паричните подаръци и да си ходим до България да ни вижда за 5 мин. Защото не ни кани на гости  никога, мисли си, че ако ни кани трябва едва ли не агне да ни заколя и да ни нареди трапеза, а това не може да направи защото е прекалено болна. Не разбира, че отиваме да я видим и тя нас, а не да ядем и да пием. Идва в моя апартамент да ни види за 5 мин, оставя ни няколко спестени пенсии и изчезва - явно това и стига - да каже че ни е дала пари и да ни види колко сме пораснали и остарели. За тия 5 мин 2 думи не можем да си кажем. Не виждам смисъл 5 членно семейство да пътува ежегодно до България за пари, от които няма нужда и за 5 мин да ни каже колко ни обича и да си замине. Това го правех години наред - на всички ни писна и вече не искаме - не ни трябват нито 5 минутните и посещения, нито отгладуваната и пенсия. Тази помощ вече я отказвам - ако иска да ме види да дойде тук - ще и платя всичко. Но не иска, защото е горда и си е решила да си пукне в бащината къща. Отделно и не се понасяме и ще се избием - това е истина. Казва ми: Не искам да ходя там да ти създавам проблеми. Ако не иска да ми създава, ще престане с номерата си, но явно има жизнена нужда да ме яде и не може да се контролира. Отделно си иска да си е на село - там си е свикнала и си и е комфортно.
Но нашият живот е тук и няма как да си оставя семейството и да замина на 2500 км за да обслужвам инатлива, зла и егоистична бабича - ако иска да я гледам друг вариант няма освен да е тук. Ако иска да си седи там нямам проблем да и спонсорирам домашна помощничка, но не мисля, че е правилно и ще е с голямо нежелание и в разрез с убежденията ми, защото тя има голяма пенсия очевидно, събира хиляди всяка година и ги дава на внуците си да ги профукват за глупости. Е правилно ли е тя да си дава парите на внуците за да я обичат, а после аз да я спонсорирам. То направо да си държи парите за себе си,  пък аз да плащам пошибалките на внуците и в България. Но при това положение няма да може да каже: "Ето аз съм дала на внуците" и няма да я обичат и да и се чувстват задължени. Значи тя с нейните пари си купува любов от внуци и ги кара да и се чувстват задължени, а после аз от чужбина ще плащам като и потрябват пари на нея. От където и да го гледам това са манипулации и безогледно и нагло обслужване на лични патологични нужди. Това обясних и на българските и внуци - имат си двама работещи родители - не трябва да вземат пенсията на жена, която скоро ще има нужда да плаща някой да я гледа. Но няма да дойде да иска пари от внуците, на които е давала,, а ще чака от мен. Не ми е за парите, а за принципа - аз съм длъжна на собственото си семейство, на децата си, и на майка си нямам против да помагам, ама да издържам и децата на сестра ми косвено заради врътките на майка ми - ами не ща  да ме използват като  глупавия донор. А тя една българска дума не е научила децата ми, една приказва не им е прочела, те дори не я познават. Сега тя има и интернет и им пише на български, но те не могат да четат и я игнорират. Може да им се обади с видео чат и да говори с тях, но не иска. Кара ме да им пращам поздрави. Айде бе - аз поздрави не пращам при положение, че тя има директна връзка с тях. Аман от схеми и врътки.
Миналата година бяхме на море в БГ, обеща да дойде поне до морето да ни види и не дойде - жега и било. А на нас сигурно не ни е жега. Ясно е, че липсва желание за реален контакт, а предпочита да се изживява като тайнствения спонсор от България. Иска тя да диктува правилата ама свърши - сега е мой ред.
А да ме наказва от отвъдното е нелогично - единственото лошо, което съм и направила е, че не играя по свирката и и не я оставам да ме манипулира. Не вярвам душите да се преселват в отвъдното обременени с психичните си заболявания от земния живот.

Ще те яде от отвъдното, защото ти очевидно не си в мир с решенията си и отношенията с нея. Поста ти е доста емоционален. Каквото и решение да вземеш, трябва да си в мир със себе си.
Има кой да я гледа, щом имаш сестра там. Ако някой ден се наложи, ще пращаш пари на сестрата.
В момента се абстрахирай и толкоз

Оказва се трудно да съм в мир със себе си, защото тя непрекъснато се появява и създава дразги. Както казах по-рано сега пак е пратила на моите деца пари, които отказвам да взема и тия, по които ги е пратила сега седят и се чудят как да го извъртят да ми ги дадат насила - обяснявам им, че квото и да правят няма да стане, обвиняват ме престъпления и ми тровят живота с прототии. Лудата в БГ им е внушила, че ако не ги взема,  едва ли не ще си сложи край на живота и ми се набива колко съм жестока и безчовечна, че и отказвам парите. И всичко това се случва след като около 1000 пъти съм казала, че от нея не искаме нищо. Но жената няма да се откаже с опитите докато не постигне своето, пък ако ще и да е и с цената на трупове по пътя.  Дори да я игнорирам и да се опитам да я забравя, тя винаги намира драматичен начин да напомни за себе си

Добре де, какъв е проблемът да вземеш тези пари, но да не ги похарчиш, а да ги запазиш и с тях един ден да плащаш грижите за нея?

И не, наистина не си в мир със себе си. Не го пиша като обвинение към теб, а защото съм наясно какво значи да имаш отровен родител. Но за разлика от теб, аз моите решения съм взела, следвам ги и изобщо нямам нужда нито да ги оповестявам, нито да ги оправдавам. Правя каквото съм преценила, че е ок и толкова. Ако успееш да постигнеш това, ще се чувстваш много, много по-добре.

Не само, че не си в мир със себе си, но и със сигурност ти казвам, че психиката ти е нездрава.

Не се опитвай да ми го внушиш - няма да успееш. Да не говорим че няколко психолога ме обявиха за  здрава. Така че хич не се мъчи допълнително да ме объркваш - нямаш шанс.


тази опция я знам, но това означва, че тя пак ще си помисли, че ме е надвила. Просто съм решила да се инатя както тя се инати. Нека види че не съм толкова мекушава и няма да и позволя цял живот да ми се налага иначе пак ще ме обяви за мекушава.


така де, не съм, кога съм го отрекла. Имам чувство, че и на луната да ида тя пак ще намери начин да ме тормози. Както сега е пратила посредници и се чудят как да забравят тия пари в нас (щото са ми на гости) и ако не ми бяха близки щях да ги изпъдя. Ама сега не става. Всъщност става, но ще е прекалено.  Някои неща и хора явно ще ме преследват до последно, че и след това сигурно

Будала! Щяла да ѝ се инати. За какво де хабиш? Каквото ще да си мисли. Дреме ти на трътката!

И моята майка така пращаше пари, по хора, да се знаело, че праща. После си ги взимаше, като сме насеме. Не ми се обсъжда дори.
По принцип аз съм си ограничила контакта и толкоз. За мен само това работи.
Не си с болна психика, но отношенията ви не са добре. Трябва сама да си помислиш кое те дразни и какво да промениш. Не се виждате, ако искаш недей и да се чуваш с нея, ако така ти е по-добре. За парите- голяма работа. Само правите циркове. Понеже са ми въртели същия номер, и знам, че е неприятно, но безсмислено, моят съвет е вземи парите, да не стават циркове, а после ги подари на гостите или по гостите ги прати на майка ти , племенниците или каквото решиш. Или подкрепи благотворителна кауза по твой избор. И спри да ги мислиш. Важното е близките ти да знаят що за човек си, а не някакви си гости и странични сеирджии. И да се дърляш с майка ти. Нея няма да я промениш, човек на толкова години. Но натоварваш близките си.

Ситуацията го налага - с хора като нея няма друг начин. Докато става нейното няма да има какво да я провокира да се осъзнае. Тя е от хората, които не уважават лесните хора. Трябва с нейните камъни по нейната глава да и покажеш, че има и по-силни от нея иначе няма да те уважава и хем ще си прави квото си иска с теб, хем после ще те обвини в слабохарактерност. Не я познаваш - тя наистина е много специална. В моите очи е на едно ниво с Хитлер ако и да не го е надминала

Да, ясно е, че за теб е специална и в твоите очи е голяма работа и чувстваш нужда да й се доказваш. На всичкото отгоре си толкова далече, не можеш ли да се откъснеш? Опитай.

Не бе, тя по гостите ги е пратила и те не искат да и ги върнат, а се чудят как уж да ги забравят в нас за да си изпълнят мисията към шефката. Оплела е в мрежите си камара народ и докато не стане нейното няма да се откаже. Така е било цял живот и си е постигала всяка цел за чужда сметка. Писна ми да е все за моя - сега ще е малко за нейна - тя и без това друга работа и емоции си няма - нека си измисля схеми, че иначе ще умре съвсем от скука.

точно това правя - опитвам - не виждаш ли.
Не я познаваш - като я сравнявам с Хитлер не е случайно и изобщо не само заради емоционални подбуди. Наистина не мога да се сетя да съм срещала по-лош и по-жесток човек от нея. Предполагам Хитлер е такъв, но не го познавам и не съм сигурна. Може пък той със децата си да е бил добър....