Длъжни ли са децата на родителите си

Сега мислите така, защото сте млади, здрави и морето ви е до колене...
Не ви пожелавам да изпитате на собствен гръб какво е да завършиш живота си далеч от дома си и близките ви.
Иначе всички сме много смели  когато не сме в ситуацията.

въобще не ме е страх как ще постъпи детето ми, защото едва ли ще доживея до късна старост
ако можех бих се компенсирала на майка ми и не бих й се натресла с детето
ако исках мъж, щях да го имам, вервайте, но не искам
домовете в България не са опция, освен ако не искате да уморите родителя си
а и ако сте здрави и прави, може да плащате на жена да полага грижи- пази боже да не се стига до там, и пак да не изоставите родителя си като куче
мъж рода не е , да знаете, от баба си съм я чула тая приказка и е много верна
за мен лично нито родителят е длъжен на детето си, нито обратното
но зависи как се нареди пъзела в живота на човек, и майка ми и аз останахме сами млади, така че не виждам нищо лошо да се подкрепяме една друга и да се радвам на всеки ден,че е до мен и я имам
просто е

Бях млада, бях и здрава. Сега не чак толкова. Морето не ми е до колене от както ударих пубертета. Имах "удоволствието" да се запозная с ежедневието по отглеждане на възръстен, и да ти кажа, не бих го причинила на децата си. Който не е гледал болен и/или стар човек, няма на идея колко удря живота това. Който е гледал, едва ли би допуснал децата му да го изпитат.

Не са. Родителят е, за да дава на детето си, а то да дава на своите деца и т.н. Не непременно да очаква възвръщаемост, която така или иначе идва в България дори да е бил гадняр с децата си. Такова ни е възпитанието. Но самото очакване "да те гледат" звучи ужасно. Само егоист би искал това.

Хареса ми споделянето на Тити за начина на отглеждане на деца, макар, че не е по темата.
За родителите - моите ще ги гледам, да, но така, както те са гледали мен. Давам храна, вода, лекарства, водя по лекари и до там.
Имаше един лаф на д-р Хаус "Ако той беше по-добър баща, вероятно аз щях да съм по-добър син".

А, тук съм много съгласна. Лоялност и отплата дължим. Чувства и близост не дължим никому.

Този, който има нужда от грижи трябва да се адаптира според възможностите на обгрижващия го. Другият вариант е да си плати солено на човек да идва да го обгрижва всеки ден или да живее при него - както си избере. Но не може да изисква детето му да зареже собствените си деца и да се отдаде самоотвержено на  грижи за родител, само защото този родител го е отгледал. Мен никой не ме е питал къде и как да ме гледа - гледала ме е както на нея и изнася и не съм имала право на претенции. Ако иска да я гледам ще е по същия начин. И пак има късмет, че има място в къщата ми да живее. Ако нямаше трябваше сама да си търси варианти и да си ги финансира. Но се съмнявам да успее, защото си дава всичките пари на внуците в България. И на тукашните се опитва да си пробутва пенсията, но среща отпор. И тия пари пак ще бъдат насочени към към българските внуци, вместо да си ги пази в случай на нужда, все пак е болен човек. Ако си праи сметка, че ще си дава пенсията на внуците да я профукват за пошибалки, а после аз ще и плащам като нещо се наложи - няма да стане. Пари не и липсват - да си ги управлява така че да и стигат - а не да ги дава на тоя и на оня и после ако нещо се наложи аз да съм насреща. На който е давала от него да иска. Аз съм избарала да не искам, не звемам и не давам. Защото като съм имала нужда и съм искала не ми е давано. Сега е късно да се реваншира - някои неща трябва да се случват когато им е  времето, а не след дъжд качулка. Цял живот съм и разрешавала да ме е манипулира и прави на маймуна и хем го е правила, хем не ме е обвинявала в мекушавост, а тя не харесва мекушави хора. Само дето е объркала добротата ми с мекушавост - аз мога да бъда и твърда и инат ако реша да видим дали това повече ще и хареса или ще се побърка от яд, че си е загубила жертвата.

Много грозно излияние, но явно вече си на ръба, щом чак и тема пусна, очаквайки да другите да ти дадат оправдателното - “не са длъжни”.
Постъпи, както ти смяташ за правилно, защо търсиш хорското мнение. Това са твърде лични преживявания, решения и никой никого не може да съди.

не си разбрала - темата ми не е продиктувана от моите лични преживявания, а нещо съвсем друго. Не мисля, че излиянието е грозно - по-скоро фактите са ти се видели грозни. И те наистина са такива.
И да - лично е. Но ако не си забелязала тук е пълно с лични истории. Бих казала форумът нямаше да има смисъл без тях. Но аз съм анонимна и така ще си остана така че личните истории не ми пречат

Според мен не е грозно. Звучи ми наранена и според мен заради гадната си майка е попаднала на съпруг егоист.
Ето по- конкретно. Не всички родители обичат децата си и се грижат за тях а любов, така че на такива нищо не им дължиш. Винаги съм смятала, че такива хора трябва да умрат сами, за жалост винаги се намира по някой будала, който да ги дундурка.

Явно трябва да науча някои уроци в тоя живот. Един от тях  е да се отстоявам и да не се предоставям като доброволна жертва на психопати. Винаги съм била добър ученик така че и тоя урок ще науча, но е сложно, когато става въпрос за родител и имаш възможност му помогнеш, но не го направиш, защото си преценил, че не го заслужава. Доколко имаш право да отсъждаш кой какво заслужава, дали няма да бъдеш на каказан защото си пропуснал да помогнеш когато си могъл... Непознат да игнорираш по-лесно ще преживееш, но родител.... Дилемата е сложна. Много сложна....  Майка ми много страда, че не приемам паричните и подаръци за децата ми. Сестра ми дори директно ми заяви, че е ПРЕСТУЪПЛЕНИЕ да не приема подарък от баба им. А те дори не я помнят... Де факто каквото и да правя ме обвиняват в престъпление. Казах и че за мен е престъпление да разрешиш на децата си да вземат пенсията на пенсионер и да си купят ново телефонче, но тя има съвсем различно мислене.

Да, ама сестра ти е била обичаното детенце, нали. Не я слушай какво ти говори и си гледай децата.

Доста тъжно ми прозвуча тази тема. Ако обичаш някого не се грижиш за него, защото си длъжен, а просто защото го обичаш, искаш да е добре и да не го загубиш. И тогава такива дилеми няма. А иначе по закон, да, децата са длъжни да се грижат за родителите си. Но да не дава Господ, човек да го гледат децата му само защото се чувстват принудени. Същото гледане е, като на тия майки, на които насила им връщат децата да ги гледат след като са ги захвърлили.

Не разбирам, защо и децата се намесват в отношенията?
Защо веднъж се осъжда бабата, че дава на внуците?
Защо не разрешава да получат собствените ѝ деца пари от баба си, а после реве, че и неполучените щели да заминат по внуците в България?
И защо не може да приеме, че има насреща си голям човек, който може да реши на кого какво да даде?
Защо непрекъснато си търси врагове, авторката?
И не, не е от днес- на нея всички са ѝ криви и вкъщи, и там където живее......

Защото сестра й дава акъл, че било недопустимо да не приема подаръци. И щото майката очевидно е била скапана, а сега се е сетила да подкупва.
Ако тя започне да гледа себе си, бе, да се чуди и обвинява дали е окей, кoй е длъжен и т.н., със сигурност няма да e такава киселячка. Затова й давам такъв съвет. Нека най- сетне си следи своите желания. А не да се оглежда сестра й какво казала и да търси потвърждвние по форуми.