- Публикувана: 29 юли 2019, 08:55 ч.
- Последно мнение: 25 май 2024, 11:52 ч.
Антисоциални, интровертни, темерутковци - 2
аз в последно време 
От 12 години сме женени, толкова ли не ме опозна? Понякога не ми се говори с никой, защо съм мълчала? Пък точно с нея, хич пък не исках нищо да си кажа днес. Тя наистина не може да осъзнае, какво е да искаш да мълчиш. 
Някой от вас притеснява ли се да звънне по телефона при поздравяване за рождени дни? Аз признавам... онзи ден една приятелка имаше рожден ден, но тя е доста по-"нахакана" и не се притеснява като мен от хората. Което пък мен ме стресира малко и изпитвам притеснение от нея, хаха. Та... не се поколебах да й честитя по чата. Нямах смелост да звънна, макар че тогава поздравът би бил много по-приятен и запомнящ се.
Не че се притеснявам, но това също е от неприятните ми неща - да говоря по телефон, хеле с непознати. Ако на работа трябва да проведа няколко телефонни разговора /съвсем нормални, не са свързани с проблеми и неприятности/, ги отлагам максимално и звъня преди да си тръгна, когато вече няма накъде.
Настава голяма паника вътре в мен 
Аз не обичам говоренето по телефона, но не от неудобство, а мразя дългите и празни разговори. Ако се налага - стегнато и делово, конкретно.
За РД честитя, не ми е дискомфортно.
По-скоро ми е изнервящо, когато аз имам РД и ме държат дълго време на телефона, с клиширани поздрави.
За РД честитя, не ми е дискомфортно.
По-скоро ми е изнервящо, когато аз имам РД и ме държат дълго време на телефона, с клиширани поздрави.
Аз съм ок по телефона. Любезно, внимателно, ако моето не става, съм леко недоразбрала, докато не ми потвърдят, че всичко е ок. Но все се притеснявам дали моментът е удобен, дали пък да пиша не е по-добре. Има неща, което не са за имейл, защото в чатовете комуникацията се изкривява и се получава ефектът на разваления телефон, но е по-лошо, защото всеки е разбрал нещо различно.
Как мразя да говоря по телефона, не е истина! Като ми звънне и не е ММ или някой близък, направо настръхвам. В тийн годините говорех с часове по стационарния, но само с двете си приятелки. Ако беше някой друг, гледах да приключа разговора по най-бързия начин. Както и сега - също отлагам до последно, ако трябва да звъня на някой (например за празник). И не е от незаинтересованост, просто не ми е комфортно.