Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 240
  • Sofia
  • Мнения: 16 318
Не ми пречи седенето в къщи,свикнала съм.
Само това,че не мога да се срещам с дъщеря,сестра и майка ме тревожи,чуваме се по няколко пъти по телефона,но не е същото Cry

# 241
  • Мнения: 2 706
Работя от вкъщи и не ми остава време да мисля за кой знае какво друго. Ако толкова ми липсват активности - целия апартамент може да бъде преподреден, ама някак си след като приключа с работата, предпочитам малко релакс с мъжо, книжка или филмче.

# 242
  • Мнения: 3 377
Някъде в началото на март се изнесохме на село с трите деца - на 20,16 и 10 години. Лудвам. Досега поне големият изчезваше за по няколко дни на лекции, а малките чат-пат ходеха при баща си. Най-много ме натоварва това, че както се прибера от работа избучала, нямам секунда време - нападат за ласка и внимание Grinning  много им се стегна душата, разбирам ги и гледам да са щастливи всички, но понякога искам просто да изкрещя за 5 минути тишина.

# 243
  • Мнения: 34 706


После влиза в действие лошият поглед. Stuck Out Tongue Winking Eye

# 244
  • Мнения: 28 251
лошият поглед не е ли само началото? Grinning

# 245
  • Мнения: 165
Здравейте, пиша тук, защото взех да се притеснявам за сина ми. Откак сме в изолация и той се прибра при нас(студент е в друг град) забелязах, че му е много добре така, изолиран. Даже като го питах дали не му тежи, каза, че понякога хората го напрягат и си му е добре сам. Интроверт е по принцип, но млад човек да не му се излиза и да го напряга общуването с хора... Вие така ли сте?

# 246
  • Мнения: 32 226
Сина ми е така, макар само 7 клас. Общува с нас, спи, подрежда, играе на пс. Не знам какъв съвет да дам

# 247
  • Мнения: 165
Хепи, синът ти също ли го усещаш да е доволен от изолацията и да го напряга общуването с други хора?

# 248
  • Мнения: 32 226
Доволен е
За напрягане не знам

# 249
  • Мнения: 1 606
melange, аз съм така от малка. Наистина се напрягам от общуване с много хора. Примерно на кафе мога да изляза с най- много двама човека и след два- три часа вече нямам търпение, да се прибера и да остана сама със себе си, да си почина Grinning А и е напълно възможно все още синът ти да не е попаднал на правилните хора, с които да му е наистина приятно. Това от една страна е добре, защото така ще отсява много лесно свестните хора около себе си.

# 250
  • Мнения: 165
Благодря за отговора, Преслава. Той няма много приятели и доколкото споделя в университета не е станала спойката в групата им и общо взето е сам, понякога самотен. Аз мисля също, че явно не е намерил хора, с които да му е добре, но ако продължава така, няма да намери. Характер ли е не знам, но ми е мъчно.

# 251
  • Мнения: 34 706
Не се тревожи. Ако наистина няма подходящи хора за приятели, това не е фатално.
Ще смени средата след време, млад е, животът е пред него.
Но е добре поне с един да е в по-близък контакт. Даже и да не е близко приятелство. Да не е съвсем изолиран от другите.
Аз като студентка бях много контактна, но намерих сродни души.
Като ученичка не, точно защото класът ни беше много разединен. Не ми допадаха просто.

# 252
  • София
  • Мнения: 343
melange, и аз съм такава цял живот. Не го намирам нито за тъжно, нито за неестествено, нито за притеснително. Имам малко близки приятели от различни места, тоест не сме голяма тумба. Вече съм на 30+ и съм си изградила навика да общувам с много хора, на работа например, защото съм и мениджър. Продължавам да предпочитам да бъда сама, на тихо. Мъжът ми също е такъв. Не знам как изглежда отстрани, но не сме нещастни Grinning

# 253
  • пак там
  • Мнения: 2 306
Странно как хората мерят по себе си...

Меланж, синът ти си е добре така. Нищо лошо няма.

Доживях да го напиша в тема, в която знам, че няма да последват двайсет отговора в стил "ама как така не излиза! той е психопат!" Благодаря ви, момичета, за темата!

# 254
  • Мнения: 189
И аз съм така откакто се помня. В училище винаги съм имала 1-2 приятелки, а в университета пък нито една не ми допадна дотолкова, че да си станем по-близки. И не съм имала нужда да се сприятелявам, след като не ги чувствам "моите хора". Преди година пък се запознах с едно момиче покрай работата на приятеля ми. Много  мълчалива, но някак си се "сдушихме", при положение, че и аз не съм от най-приказливите 😃 Та момичето е на 20-21г., студентка, много приятна, възпитана и добра. И никъде не излиза, има 2-3 приятелки и излиза изключително рядко. Казвала ми е, че на 18 е пробвала да ходи по-барове, да излиза с много хора, но изобщо не й е харесало и предпочита да си стои вкъщи. А тя е много поддържана - коси, нокти, джуки и т.н., та чак ми беше странно за къде се гласи толкова като не излиза и никой няма да я види 😆
Така че нормално е, щом синът ти се чувства добре така.

Общи условия

Активация на акаунт