Баба, с която не може да се оправи цял блок....

Много, много благодаря на всички - и на тези, които ожалват животинките също... Аз самата съм се опитвала буквално да ги крада, за да ги спася... Всичко е ужасно тъжно.. Тя беше лекар, умен, достоен и прекрасен човек, особен но честен и отговорен...И се разболя.... Физически е 40 кг и е метър и двайсет...Прилича на люспичка
Страда, много страда, защото явно от време на време идва на себе си и не може да асаимилира какво става, някои от нас вече не ги разпознава.... Тя е изключително горд човек и всяко принудително действие ще я смаже още толкова, но алтернативата да я оставим да изгние не е по добра... Много е особена, Господ да ми е на помощ, когато задействам нещата....
Още веднъж благодаря!!!
От понеделник ще се заема....

Ако жената е с Алцхаймер, не бива да е сама. С право се страхувате, че може да се загуби, да подпали дома си или да се нарани по някакъв начин.

Тя ще изстрада, грозно ще е, обаче ще и сложат успокоителни... После ще си я осаферят в болница и ще си събере и акъла. Най тъмно е преди разсъмване. От каквото и да страда, то в тези условия и начин на живот прогресира бързо и болезнено...

Здравейте, процедурата е юридическа и е следната:
Подавате Вие или майка Ви молба до районната прокуратура по местоживеене, ако сте от София - СРП, като по този начин инициирате производство по чл.157 от Закона за здравето. В молбата описвате състоянието на възрастната жена. Не съм психиатър, но занемарената лична хигиена до подобна степен, отказът да излиза от дома си и да не ви допуска са първи признаци на психично заболяване, евентуално старческа деменция. Хубаво е е към тази молба да има подобни и от съседи, защото понякога се злоупотребява заради имотни въпроси от роднини. В това производство, което се разглежда от наказателен съдия и в залата предложението по чл.157 ЗЗ се поддържа от прокурор, ще бъдете разпитани като свидетели. Процедурата се нарича - принудително настаняване на лечение /стационарна или амбулаторна форма/. Трява да се установят две предпоставки - страда ли лицето от психично заболяване, посочено в чл.155 ЗЗ /установява се със съдебно психиатрична и/или психологична експертиза/ и втората, но по-важна:  опасно ли е лицето за себе си или околните. Звучи страшно, но с Ваша подкрепа баба Ви или ще получи адекватна помощ. Не отлагайте нещата във времето, защото ако има налично психично заболяване, то бързо ще прогресира, защото липсва критичност у нея да се лекува доброволно. Лошото е, че така е опасна за себе си, защото вреди на собственото си здраве, могат да се появят суицидни мисли. Може да бъде опасна и за околните /историята помни как едно момче запали огън в дома си и така в пожара изгоря съседката му/.

Ще си копирам текста на поста Ви - благодаря много за ясната последователност на необходимите действия. Ще се възползвам непременно от тази информация...
Ще се постарая да мисля само за това, че и помагам.... Защото ми е много мъчно, че ще трябва да мине бабенцето през това....

И какво точно ще стане като я диагностицират като псих болна - ще я приберат за кратко, след което ще я пуснат по живо по здраво, защото нямат достатъчно места в лудниците. Принудително приемане в старчески дом - това звучи като виц - в старчески дом с връзки не можеш се уреди, там е почти mission impossible. Това е българската действителност.

За да се направи нещо не е необходимо да се освидетелства или подлага на принудително лечение в лудница.
Психиатър ще я посети в дома и ще констатира, че не е добро психично здраве и ще препоръча настаняване в дом за дементноболни. Социалните ще обяснят реда и документите за настаняване. Такива домове има
http://roditeli.bg/%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0 … D1%86%D0%B8%D1%8F и не се чака чак толкова дълго за настаняване.
В тези домове се оказва 24/7 медицинска грижа за този вид болни.
С връзки не можеш да се уредиш в луксозните старчески домове за нормални възрастни хора.
Баба ми чака има-няма 4 мес., а бабата на моя мъж (с друг вид проблем) беше настанена веднага без връзки.

Такива домове хубаво има...но нуждаещите се са в пъти повече от местата. Сигурно някой трябва да умре, за да се освободи място и пак е шестица от тотото ако приемат точно твоя роднина. А каква прелест са условията в подобни домове и отношението на персонала като към куче не е за пред цивилизовани хора. Положението е спасявай се сам, съжалявам, че трябва да го кажа.

Извинете, колко от вашите роднини са били настанени в такъв дом и кога за последно сте ходили да ги видите?
Клишетата как ги уморяват за 20 дни, защото ги къпят с маркуч със студена вода останаха в миналия век.
Повечето домове са бенефициенти по европроекти и са с доста по-добри условия за живеене от много средностатистически панелки. Фелдшерите и мед. сестри в дома на баба ми са най-търпеливите хора, които познавам. Санитарката в корпуса беше от малцинството, но изключително интелигентна и състрадателна жена. Мога да напиша само хубави неща за дома, в който беше баба ми.
Домът получаваше непрекъснато и дарения, та домуващите бяха винаги с нови и съобразени със сезона дрехи и обувки. Баба ми имаше и светли периоди и тогава се хвалеше колко добре се чувства там, казваше, че е на курорт. Страдаше единствено, че не и даваха за ползва куки за плетене.

Естествено, не е нужно да се пристъпва към настаняване в дом, ако роднините се разберат да се редуват в обгрижването или да наемат жени. Тогава пак социалните могат да кажат дали нуждаещият се от обгрижване човек може да се възползва от някоя програма за подкрепа в дома - почистване, пазаруване, помощ за лична хигиена и др.
Варианти има...

Мои близки имаха роднина, която отговаря на вашето описание. Жената страдаше от параноидна шизофрения и единственото решение е медикаментозно лечение, попечителство върху нея и така. Периодично прекарваше известно време в лечебно заведение, после временно вкъщи, но под контрол да си пие лекарствата, защото тези пациенти спират и се връщат в изходно положение.

По-горе са ви казали как да процедирате. Според мен не отлагайте, защото това за болни хора, които не могат да носят отговорност за действията си спрямо себе си и околните.

Нямам опит и не знам къде да ви насоча, но имахме една съседка, на години беше колкото вашата баба. След като се спомина съпругът й, тя изпадна в същото положение, но си живееше сама, защото синът й  има семейство в едно градче на 15 км. Нуждите за тоалетна се осъществяваха в стаята, на земята, но поне беше къща, а не апартамент. От самото й състояние вършеше всякакви глупости - веднъж беше избягала и я търсеха 2 дни. Истинско чудо е, че я намериха жива и здрава. Мен се е опитвала да ме души, защото след бягането я заключиха и търсеше помощ от мен, а когато се приближавах да я успокоя, тя посягаше. Накрая почина горката жена.. Но наистина не я оставяйте да продължи, да живее така, защото не се знае до къде може да стигне..

Посъветвайте се със социалните.
Жената явно не е добре и вие не можете сами да се справите със ситуацията.

Стига, бе, жено!
Върви в кучелюбската тема и ожалвай на воля.
Ти, роднини- майка, баба, деца, нямаш ли?
Близки ХОРА нямаш ли, та си неспособна да проявиш човешко чувство към себеподобни?

ПП. Майка ми почина от Алцхаймер и знам какво е, и как се гледа такъв болен. Истината е, че от един момент нататък, или трябва някой да бъде 24 часа до нея, или да се намери хоспис, в който знаят как да обслужват такива болни.

Имам, при това от много години се грижим за възрастен и болен човек. Но той куче (вече) няма. Преди имаше.

Това прилича на параноидна шизофрения, както го описвате, но може да е и деменция, комбинирана с друго. Трябва да вземете бързи мерки, преди да подпали нещо неволно и да стане беля. Такива болни не са за домашно гледане. Могат да бъдат опасни и за себе си, и за другите. И не е лесно да я въдворите за принудително лечение, но не е и невъзможно. Психиатрите правят домашни посещения. Обаче някой трябва после да я накара да си пие лекарствата редовно, а това няма да е лесно. Има и прилични домове за такива болни, но ще струва скъпо и ще трябва да се ангажирате доста. На моя близка майка и в подобно състояние беше в дом в Димитровград, или там някъде до града, не помня точно. Докато е на крак, може да я настаните, но лежащо болни не приемат почти никъде.