Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 3 авг. 2019, 00:02 ч.

За децата с увреждания в училище

  • 2 776
  • 63
  •   1
Отговори
# 45
  • London
  • Мнения: 1 892
Ясно в нашия клас има точно 4.

# 46
  • София
  • Мнения: 4 248
В нашият клас е само синът ми, в целия випуск-3-4 деца.С ресурсната работеше 4 пъти седмично по 1 час и един час с училищен психолог.Има вариант да наемем жена,която да е с него за няколко часа(което ще опитаме тази година),но аз пак не мога да тръгна на работа,защото дори да съм на 4 часа като сложа пътят до евентуално работно място и обратно може и на 6 да скочи времето,в което ще съм извън къщи,което не ме устройва, а и всички знаем как в Бг те наемат уж на 4 часа, а се работи по 6 или 8...Сега сме го решили да е с нея за 3 астрономически часа,през това време аз ще мога да свърша някои неща,които ми е трудно да правя,когато съм с него.

# 47
  • London
  • Мнения: 1 892
Мен пък ме дразни малко другото, че все го влачат за ръка тук и там, някак не му оставят елемента самостоятелност и не съм много сигурна това дали не вреди до голяма степен. Примерно днес майка забелязала как идват от някаква зала и всички вървят разпуснати, а моя го държали за ръка. А той реално съвсем спокойно може да иде от точка А до Б сам с другите. Не знам, ако тази помощник учителка нон стоп му виси буквално над главата как ще натрупа самочувствие да прави нещо с останалите.... И даже смятам да поговоря по този въпрос на първата родителска.

# 48
  • Мнения: 4 501
Днес беше тежък ден. За мен. Емоционално. Сутринта, след откриване на учебната година уж трябваше да заведем децата от класа да празнуват в едно заведение на открито. Ами никой от класа на обърна внимание на детето ми. Добре, че братчето й беше с нас, че си играха двамата. Тежко е да гледаш отстрани как игнорират детето ти. След обед отиваме в близкия парк и дъщеря ми среща едно момиченце и две момченца от класа си Спря край тях да говорят.
 После уж караха колелета, но всъщност тримата бягаха от нея, а тя ги гонеше. Спрях я и я дръпнах. Казах й да има достойнство и да не се вре там, където не я искат. Те бяха на близо и трябва да са ме чули. Бяхме с приятели, които имат освен деца и малко кученце. Децата се заиграха с кученцето.
 Гониха се, смееха се. И съучениците на Лъчи ги забелязаха. Спряха и ги гледаха известно време. След това съученичката й дойде при Лъчи и я покани да карат заедно колелета. Караха може би половин час. Върна се щастлива и разказваше как са й помогнали да изкачи колелото на едно хълмче (тя е 18 кг, а колелото 26") и как са се спускали по пътечките. Колко малко трябва понякога едно дете да бъде прието, да бъде погледнато с други очи и да се види, че то е като всички деца и иска само да играе и да се забавлява. Да, в науките може и да не е силна, но пък кара колело и тича също като тях, смее се също като тях, мечтае също като тях.

# 49
  • Мнения: 359
Мама Ру, не го мисли, радвай се че детето ти говори, играе, няма сериозни поведенчески проблеми, седите си спокойно в парка и си говорите, за нас това са мечти. Успеха не винаги е критерий дали ще си приет, в класа на големия ми син едно момче е с резултат 100 от 100 и пак не е приет особено, редовно му се подиграват, нормално кротко дете. Едно момче пък, беше добър приятел на сина ми като малки........ та той вече си е виден джендър, скача, играе с момичетата реве като тях, децата го виждат и вече започнаха подигравките, сега са  в колежа, та е още по-трудно. След 15 години твоята щерка ще е една млада дама.

# 50
  • Мнения: 4 501
За съжаление, beo, проблемите й рефлектират върху характера и поведението й. Да седим / вървим спокойно и да си говорим за мен е несбъдната мечта. Детето е много своенравно, не се води, не реагира добре на критика дори, когато осъзнава, че е виновна, не зачита граници и правила - знае ги, но ги спазва само ако тя реши. Щукне ли й нещо - край. Липсват й воля и постоянство, не умее да преживява неуспехи - разстройва се и се отказва... Сложно човече е, от типа дето рано или късно си чупят главите. Иначе да , ходи, говори, тича, при това добре, катери се, кара колело, иска да прави трикове с тротинетка и не разбира защо не е за нея...

# 51
  • София
  • Мнения: 4 248
Мама Ру-това с правилата все едно описа моя син-отлично знае, че ги има и че трябва да се спазват,но уви-прави си каквото си ще.Вчера говорих със сестра ми и тя ми каза,че явно съм забравила, че и тя е била така като малка и че в Бг за моето дете трудно ще се намери място и си отглеждам един потенциален емигрант(сестра ми от около 6 години живее в Лондон и не ще и да чуе да се върне в Бг,защото тук не вижда никакъв потенциал за развитие и растеж).Та явно някой ден моят младеж ще се отправи натам, ама да ми е жив и здрав,пък другото някак си ще се нареди.

# 52
  • София, Люлин-8
  • Мнения: 1 737
Иска ми се тази статия да стигне до повече хора. Моето дете е с невидимо увреждане. То дава отражение на успеха в училище, прави детето не особено желано, обект на подигравки, че е глупаво щом не разбира нещо или се затруднява да усвои материал. Детето ми е жертва на тормоз, тръгнал и от едно по-голямо момиче, което го унизи на площадката пред децата и настройва приятелите си в училище........


Здравей Mama Ru
Напълно те разбирам какво ти е.Purple Heart
Добре се познаваме и знаеш какви са проблемите на малката, но за другите ще напиша, за да опиша как протече нашата история с първи клас.

Детето ми е с много рядко генетично заболяване (първият случай в БГ) и специфично мозъчно увреждане наречено (кортикална дисплазия), които сами по себе си водят до резистентна епилепсия, леко умствено изоставане и ХАДВ.
Менали сме през какво ли не, малката е с гърчове откакто беше на 2 месеца. В момента е на 8 години и 3 месеца и има ежедневни малки пристъпи които представляват едно примигване за секунди и 1 път месечно по 1 по-силен с падане. IQ-то й е 55 има предимно когнитивно изоставане, въпреки че през последните 2 години го закъсахме и с походката та сега носи ортези. Детето е безкрайно любвеобвилно и добро, освен това е обучаема просто нещата стават по-бавно и трудно заради ежедневните пристъпи и тежките медикаменти които приема.
7 години детето посещаваше масова детска градина, защото 1 година я отложихме първите госпожи от градинската група много се занимаваха с нея, освен това детето работи от 3 годишна ресурсен учител и логопед, а от 5 годишна психолог и ерготерапевт. Въпреки това нещата стават бавно и трудно. Когато я оставих да повтори предучилищната обаче нещата рязко се промениха децата започнаха да я тормозят да й викат бебе и че трябвало да е с памперс в яслата (защото понякога по време на пристъп се изпуска), което съсипа детето тя стана затварена спря да общува с децата с изключение на едно, което също беше с проблем. Стигнаха дотам, че си позволиха и физически тормоз, играли на куче всички деца хвърлят играчки, а моята им ги носи с уста Astonished целите колене й бяха в рани.
Това отношение не беше само в градината но и на плащадката.
Стана време за кандидитстване в първи клас и отидох в училището по район, разговарях със заместник директорката и тя каза, че ще запишат детето, но първоначално трябва да посещава училище само по 2 часа на ден музика и рисуване с придружител, докато се адаптира и че трябва да заведа детето на среща с психолога в училището.
Заведох детето, естествено констатираха че е хиперактивно преснимаха си документите и си тръгнахме. След 3 дни ми се обаждат за нова среща, отивам и от вратата заедно с директорката ме посрещат с брошури за ЦСОП, бившите помощни училища, стана ми ясно, че в това училище детето ми не е желано. Обиколих още 3-4 училища в района които тактично ми обясниха че нямат капацитет за повече деца и да си ходим в училището по район.
Да обясня детето не може да пише, разпознава 7-8 букви, за четене и дума не може да става, говори и то много, но голяма част от думите които използва не им знае значението, с пространствено времевата ориентация е пълна скръб, знае цифрите до 10, но може да брои едва до към 5,6.
Та с баща й дружно решихме де не си причиняваме изпитанието масово училище нито на детето нито на нас, тъй като основно се притесняваме заради стреса да не влоши епилепсията. Преди година и половина заради вирус беше изпаднала в епилептичен статус и след него беше забравила много неща, преди него знаеше всички букви от азбуката можеше да пише прилично печатни букви, а след него всичко изчезна.
Поради тази причина я записахме в ЦСОП и детето се чувства прекрасно там ходи с огромно желание, харесва й, а освен това за 3 седмици се научи да си пише името -Вики- а това го мъчим от една година, затова въобще не съжалявам за решението си.

Та мила Mama Ru съветът ми е да преместиш детето в друго училище където ще ви е удобно, защото за същаление с човешката неграмотност и простотия не можеш да се пребориш. Не си причинявайте този стрес.
Purple HeartKissing Smiling Eyes

Успех!

П.С. Съжалявам че стана малко дълго и благодаря на тези които имаха търпение да ме изчетат.

Последна редакция: нд, 06 окт 2019, 18:33 от romanol

# 53
  • Мнения: 4 501
Благодаря, Романол,
В първи клас в Св. Никола установиха Айкю 69, но докторката не постави диагноза лека умствена изостаналост, защото надолу дърпа от математическото мислене, то е най-засегнато. Детето, според Бистриян, ще навакса и влезе в норма. Сложното при нея е, че не разбира задачите - условията на упражненията по начина, по който са зададени. Например задача, в която трябва да запише липсващата буква (за правопис) тя не разпознава думата и не може да я изпълни, но ако трябва да напише думата я пише правилно. Например л_кум и въпрос О/У тя ще блокира и няма да знае какво да напише, защото не знае, че това е думата "локум". Но ако я попиташ с О или У се пише локум ще отговори правилно. За мен по-важното е, не да може да разпознава думата, а да знае как се пише и да я пише правилно. Може да събира с преминаване трицифрени и четирицифрени числа, но в колонка. Лятото се научи да разпознава и назовава числата до 1000, но не може да събере двуцифрени числа в ред, а в училище смятат в ред, а не в колонка.
Ще я преместя, но след 4 клас. От миналата година колега й дава частни уроци по рисуване и резултатите вече се виждат и без да е талант. В момента е в паралелка с първи чужд руски. В четвърти клас ще я запиша на уроци по английски и от пети клас ще я преместя в училището по изкуствата с рисуване. Това са ми плановете, дано котка не ми мине път. А в момента ползвам и предимството, че училището е буквално до блока и детето може само да ходи и да се прибира. Виждам я как, макар и трудно, започва малко по малко да си вярва и да надига глава. Много й е трудно в момента, но ще оцелее и ще се кали. Не е случайно, че в живота тройкаджиите може да се справят по-добре от някои отличници. Разбира се не всички тройкаджии, дислектиците нямат висок успех в училище, но компенсират в други области - искуство, спорт, литература дори. Освен това се научават да се борят, да изграждат стратегии и да решават проблеми. А това са си важни уроци. След това ще я насоча към професионална гимназия с рисуване и компютри - графичен дизайн или компютърна графика - нещо, което ще й даде възможност за творческа работа и самостоятелност. За Коледа си поръча грънчарско колело. Но определено различните деца имат нужда от приемане и толерантно отношение в училище,а и извън него. Достатъчно са наказани от съдбата, за да ги наказват и околните за това, че да се родили извън калъпа.

# 54
  • London
  • Мнения: 1 892
Милото детенце, тази игра с кучето ме отврати само като си я представих. Браво, че сега сте доволни от новото място. Целувки на малката.

# 55
  • Мнения: 4 501
Романол, запозната ли си с метода Дейвис и историята на самия Дейвис? Рева всеки път като я чета, но може би този метод може да помогне на Вики. В Русе, в Асоциация Дислексия работят с този метод. Ако се интересуваш ще ти дам координати. Аз съм доволна, детето от първи клас ходи там веднъж седмично.

# 56
  • Пловдив
  • Мнения: 96
И моя син има недобре контролирана епилепсия и прави гърчове в клас понякога. Хиперактивен стана много и има трудности да си задържи вниманието и съответно изостава в материала. Класната изпада в кризи като стане нещо, но за сега не се е отказала от него, а сестрата в училище предложи да поседи в къщи няколко месеца и да идват да му преподават там.
Като цяло в училище не са готови реално за първа помощ при гърч - нищо не знаят. И моя не е все още за специализирано училище, но не се справя и така бързо като другите. Иска допълнително обяснение и повтаряне докато запомни най-вече. Изобщо училището и обществото ни не е подготвено за хора с леки увреди.
Сега от както е на училище се записа вече един път в час и нервите и напрежението, които и аз си образувам покрай всичко това ми идват в повече. Незнам как се справяте вие...

# 57
  • Мнения: 4 501
Ох, лесно се дават съвети отстрани, но да дам. Моето дете е с невидимо увреждане и аз нямах куража да се изправя пред майките или пред децата и да говоря за това. Но при епилепсия и риск да направи гърч в час бих го направила. Както и при диабет и сериозна хранителна алергия. Т.е при състояния, при които трябва информираност и реакция. Тъй като и аз бях с епилепсия майка ми информираше учителите и медицинското лице предварително за състоянието им, за да не реагират в моя случай, тъй като аз губех съзнание за не повече от минута, след което идвах на себе си с ясното съзнание къде съм и какво е станало и можех да продължа от там докъдето сме били. Освен това понякога получавах силно главоболие с гадене (не е свързано с епилепсията) и тя молеше ако се случи да не мислят, че симулирам и да ме пуснат да се прибера.
Нито лекарствата, нито епилепсията са ми пречили на учебния процес, възможността за концентрация и паметта. В днешно време чета за много такива странични ефекти. Като дете в ранна възраст пиех диазепам , имам приятелка, която е на 45 е още с това контролират епилепсията й, по-късно вече към първи клас минах на фенобарбитал и тегритол/стазипин - комбинация от двете, разбира се изписани от лекуващия ме детски невролог.
Дъщеря ми в детската градина имаше 80% от симптомите на ХАДВ, като импулсивността и дефицита на внимание при нея бяха и са по-силно изразените. Много добре й влияеше комбинация от Седивитакс и Алора. Това са билкови продукти за успокояване на нервната система и подпомагане на съня. Давах й ги сутрин и вечер и около месец-две по-късно учителките в детската градина заговориха за положителна промяна (без да знаят за сиропите) - че детето е по-спокойно, по-концентрирано, довършва задачите, макар че работи по-бавно.

# 58
  • Пловдив
  • Мнения: 96
Разбира се, че съм информирал всички в училище. Госпожата и медицинската сестра говориха с класа няколко пъти и те са наясно, но класната е явно по-чувствителна и трудно го изживява. Съответно и на мен ми става още по-напрегнато от това.

# 59
  • Мнения: 117
Скрит текст:
Иска ми се тази статия да стигне до повече хора. Моето дете е с невидимо увреждане. То дава отражение на успеха в училище, прави детето не особено желано, обект на подигравки, че е глупаво щом не разбира нещо или се затруднява да усвои материал. Детето ми е жертва на тормоз, тръгнал и от едно по-голямо момиче, което го унизи на площадката пред децата и настройва приятелите си в училище........


Здравей Mama Ru
Напълно те разбирам какво ти е.Purple Heart
Добре се познаваме и знаеш какви са проблемите на малката, но за другите ще напиша, за да опиша как протече нашата история с първи клас.

Детето ми е с много рядко генетично заболяване (първият случай в БГ) и специфично мозъчно увреждане наречено (кортикална дисплазия), които сами по себе си водят до резистентна епилепсия, леко умствено изоставане и ХАДВ.
Менали сме през какво ли не, малката е с гърчове откакто беше на 2 месеца. В момента е на 8 години и 3 месеца и има ежедневни малки пристъпи които представляват едно примигване за секунди и 1 път месечно по 1 по-силен с падане. IQ-то й е 55 има предимно когнитивно изоставане, въпреки че през последните 2 години го закъсахме и с походката та сега носи ортези. Детето е безкрайно любвеобвилно и добро, освен това е обучаема просто нещата стават по-бавно и трудно заради ежедневните пристъпи и тежките медикаменти които приема.
7 години детето посещаваше масова детска градина, защото 1 година я отложихме първите госпожи от градинската група много се занимаваха с нея, освен това детето работи от 3 годишна ресурсен учител и логопед, а от 5 годишна психолог и ерготерапевт. Въпреки това нещата стават бавно и трудно. Когато я оставих да повтори предучилищната обаче нещата рязко се промениха децата започнаха да я тормозят да й викат бебе и че трябвало да е с памперс в яслата (защото понякога по време на пристъп се изпуска), което съсипа детето тя стана затварена спря да общува с децата с изключение на едно, което също беше с проблем. Стигнаха дотам, че си позволиха и физически тормоз, играли на куче всички деца хвърлят играчки, а моята им ги носи с уста Astonished целите колене й бяха в рани.
Това отношение не беше само в градината но и на плащадката.
Стана време за кандидитстване в първи клас и отидох в училището по район, разговарях със заместник директорката и тя каза, че ще запишат детето, но първоначално трябва да посещава училище само по 2 часа на ден музика и рисуване с придружител, докато се адаптира и че трябва да заведа детето на среща с психолога в училището.
Заведох детето, естествено констатираха че е хиперактивно преснимаха си документите и си тръгнахме. След 3 дни ми се обаждат за нова среща, отивам и от вратата заедно с директорката ме посрещат с брошури за ЦСОП, бившите помощни училища, стана ми ясно, че в това училище детето ми не е желано. Обиколих още 3-4 училища в района които тактично ми обясниха че нямат капацитет за повече деца и да си ходим в училището по район.
Да обясня детето не може да пише, разпознава 7-8 букви, за четене и дума не може да става, говори и то много, но голяма част от думите които използва не им знае значението, с пространствено времевата ориентация е пълна скръб, знае цифрите до 10, но може да брои едва до към 5,6.
Та с баща й дружно решихме де не си причиняваме изпитанието масово училище нито на детето нито на нас, тъй като основно се притесняваме заради стреса да не влоши епилепсията. Преди година и половина заради вирус беше изпаднала в епилептичен статус и след него беше забравила много неща, преди него знаеше всички букви от азбуката можеше да пише прилично печатни букви, а след него всичко изчезна.
Поради тази причина я записахме в ЦСОП и детето се чувства прекрасно там ходи с огромно желание, харесва й, а освен това за 3 седмици се научи да си пише името -Вики- а това го мъчим от една година, затова въобще не съжалявам за решението си.

Та мила Mama Ru съветът ми е да преместиш детето в друго училище където ще ви е удобно, защото за същаление с човешката неграмотност и простотия не можеш да се пребориш. Не си причинявайте този стрес.
Purple HeartKissing Smiling Eyes

Успех!

П.С. Съжалявам че стана малко дълго и благодаря на тези които имаха търпение да ме изчетат.
Потресена съм от това, което си написала.... нямам думи.... горкото ви детенце...Как може да има толкова жестоки деца? А учителката къде е била и защо нищо не е направила!?!? За пореден път се убеждавам, че България не е държавата в която трябва да живеят децата ни....
Все пак се радвам, че въпреки всичко сте намерили мястото където детенцето, а и вие сте спокойни. Пожелавам ви оттук нататък само хубави, спокойни, щастливи и усмихнати дни.

Последна редакция: вт, 08 окт 2019, 14:08 от AnMary

Общи условия

Активация на акаунт