Обръщат се, ама като си отвориш устата - бегат. Джентълменството никога не е демоде, мойто момче и възпитанието!
- Публикувана: 6 авг. 2019, 23:26 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2019, 13:25 ч.
И пак за изневярата...
Както беше казал великия професор Вучков - Някои жени са готови да търпят чудовището до себе си (най-често някой мазен дебел чичка с много парички), макар всъщност тайно да си представят как го наръгват с нож...
Все за нещо ще те харесат, успокой топката.Като бях на 20 години, 20 жени ме чакаха долу пред входа.
Обръщат се, ама като си отвориш устата - бегат. Джентълменството никога не е демоде, мойто момче и възпитанието!
"летящата, ти глупава ли си или да ? " - тъй като питаш мен, ще кажа, че няма значение какво мисля аз за себе си. Околните са свободни да виждат/ме преценяват както пожелаят.
поста ти по-нататък е обяснителен режим - иронията,самоиронията и сарказма са похвати, които малцина умеят и които не се нуждаят от пояснения, бидейки направени скопосно. Аргументацията ти липсва, критика не понасяш(необходимо зло за израстване) и махленски ретур, визирам "лелче"!
Повечето тук нямат против авторката да си щастливее, след като поеме отговорност за избора си. В 21-ви век развода не е нещо срамно; позорно е да лъжеш и поставяш в риск здравето ( и психическото равновесие на деца) на други хора.
поста ти по-нататък е обяснителен режим - иронията,самоиронията и сарказма са похвати, които малцина умеят и които не се нуждаят от пояснения, бидейки направени скопосно. Аргументацията ти липсва, критика не понасяш(необходимо зло за израстване) и махленски ретур, визирам "лелче"!
Повечето тук нямат против авторката да си щастливее, след като поеме отговорност за избора си. В 21-ви век развода не е нещо срамно; позорно е да лъжеш и поставяш в риск здравето ( и психическото равновесие на деца) на други хора.
) 
Летяща, не знам за каква отговорност говориш, но ето че и ти виждаш в една (проекто?)изневяра перспектива развод. Защо?
Четейки пак изложението на авторката - нищо различно от поредната патка, заблудена от малкото внимание извън дома, но и с единия крак готова да скочи в очакванията си за нов, различен живот.
Добре, че мъжете мислят😉
Четейки пак изложението на авторката - нищо различно от поредната патка, заблудена от малкото внимание извън дома, но и с единия крак готова да скочи в очакванията си за нов, различен живот.
Добре, че мъжете мислят😉
Моята ситуация е следната:
Моногамна съм, вярна и морална, но само на мъж, когото обичам.
Бях вярна на мъжа си 17 години, но когато спрях да правя компромиси и станах егоист и реших да слушам себе си, си намерих любовник. И да, това не става ей така, решението е взето съзнателно. Но продължавам да живея със съпруга си, не правим секс, сигурно и той си има друга връзка, защото не ме желае, а и аз не търся контакт. Предпочитам да не изневерявам на любовника си. В името на децата имитираме семейство, имаме общо жилище, грижим се за родителите ни. Не е хубаво, но сме отговорни съпрузи и двамата. Понеже тука се събраха много светци, аз мога да кажа, че мислех, че никога няма да обичам друг мъж, но заобичах. Имам нужда от емоция и любов, която не получавам от съпруга си и съм свободен човек да изживея това, което желая. Тоест, ако авторката обича своя мъж, няма да има очи за друг според мен, явно нещо куца в тяхните отношения, за да се стигне до друга връзка, макар и виртуална. Поне при мен бяха така нещата. Любовта идва и си отива, ако и двамата не полагат грижи. След това остава монотонието, уважението и живот като съквартиранти. Блазе им на тези, които имат късмет да запазят обичта си, но не познавам такива. Иначе всички са идеалисти, но любовта изисква всеки ден грижи и мисъл.
Моногамна съм, вярна и морална, но само на мъж, когото обичам.
Бях вярна на мъжа си 17 години, но когато спрях да правя компромиси и станах егоист и реших да слушам себе си, си намерих любовник. И да, това не става ей така, решението е взето съзнателно. Но продължавам да живея със съпруга си, не правим секс, сигурно и той си има друга връзка, защото не ме желае, а и аз не търся контакт. Предпочитам да не изневерявам на любовника си. В името на децата имитираме семейство, имаме общо жилище, грижим се за родителите ни. Не е хубаво, но сме отговорни съпрузи и двамата. Понеже тука се събраха много светци, аз мога да кажа, че мислех, че никога няма да обичам друг мъж, но заобичах. Имам нужда от емоция и любов, която не получавам от съпруга си и съм свободен човек да изживея това, което желая. Тоест, ако авторката обича своя мъж, няма да има очи за друг според мен, явно нещо куца в тяхните отношения, за да се стигне до друга връзка, макар и виртуална. Поне при мен бяха така нещата. Любовта идва и си отива, ако и двамата не полагат грижи. След това остава монотонието, уважението и живот като съквартиранти. Блазе им на тези, които имат късмет да запазят обичта си, но не познавам такива. Иначе всички са идеалисти, но любовта изисква всеки ден грижи и мисъл.
Бюти, твоята ситуация звучи малко по-различно от нейната. Не останах с впечатление, че нещата са само на виртуален контакт. Даже вероятно тя не пише, защото си прави кефа с него и знае, че тук само хейт ще отнася.
" Иначе всички са идеалисти, но любовта изисква всеки ден грижи и мисъл.'' - ми да де, ама твоите грижи и мисъл отиват към ловърбой. Не знам достатъчно, за да те критикувам или благославям, а и моето мнение не трябва да има влияние в твоя живот. На мен ще ми бъде трудно да жонглирам в такъв двойнствен живот и за това не си го усложнявам.
Дренка, тя не е само проекто, ми направо си е станала; да полагаш грижи за деца/дом и да полагаш грижи за отношенията с мъжа ти са две различни неща. Знаеш, никой не е вързан до гроб - като те сърби, живей си необвързан и прави каквото искаш, ама то семейството е именно общия интерес да има превес пред индивидуалния. Няколко пъти се повтори - такъв избор засяга и други хора. От къде на къде някой ще взима решение вместо мен, засягащо здравето ми(емоциите ми ги оставям на заден план). Та нали времето, прекарано с любовника, е липсата на родителя спрямо детето му, та нали парите, похарчени за сърбежа, излизат от общия бюджет и т н.
" Иначе всички са идеалисти, но любовта изисква всеки ден грижи и мисъл.'' - ми да де, ама твоите грижи и мисъл отиват към ловърбой. Не знам достатъчно, за да те критикувам или благославям, а и моето мнение не трябва да има влияние в твоя живот. На мен ще ми бъде трудно да жонглирам в такъв двойнствен живот и за това не си го усложнявам.
Дренка, тя не е само проекто, ми направо си е станала; да полагаш грижи за деца/дом и да полагаш грижи за отношенията с мъжа ти са две различни неща. Знаеш, никой не е вързан до гроб - като те сърби, живей си необвързан и прави каквото искаш, ама то семейството е именно общия интерес да има превес пред индивидуалния. Няколко пъти се повтори - такъв избор засяга и други хора. От къде на къде някой ще взима решение вместо мен, засягащо здравето ми(емоциите ми ги оставям на заден план). Та нали времето, прекарано с любовника, е липсата на родителя спрямо детето му, та нали парите, похарчени за сърбежа, излизат от общия бюджет и т н.
