Днес имаш, утре нямаш бих добавила аз.
- Публикувана: 6 авг. 2019, 23:26 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2019, 13:25 ч.
И пак за изневярата...
Скрит текст:
Да, имаш-нямаш, няма да е все така
А и човек може да живее и с две и с двеста, повече се учиш от нещастието, отколкото да тънеш в удобства.
Важното е, как ти ще погледнеш ситуацията, там където хората намират само минуси,
за теб може да са плюсове.
А и можем да живеем без да се привързваме постоянно, към хора, вещи...никой не ти принадлежи, нито ти принадлежиш на някой.Имаш-нямаш. Нищо нямаш. Това не е алъш-вериш. Не тъгувай, няма защо.
Да, имаш-нямаш, няма да е все така
А и човек може да живее и с две и с двеста, повече се учиш от нещастието, отколкото да тънеш в удобства.
Важното е, как ти ще погледнеш ситуацията, там където хората намират само минуси,
за теб може да са плюсове.
Подобно мислене е доста ...опасно.Изпразва от емоционално "съдържание" душата.После да не се чудиш що ти е все пусто и празно...уж си заобиколена с хора/приятели, пък ...
Да, аз към Франсоаз, че много почват да ме притесняват такива загрижени за чуждото благополучие.
Имам мнение по темата, пиша го.Проблем?
Аз ги виждам нещата така: За да имам такава връзка, трябва да не ми пука за "любовника" ми. Тоест да не ме е грижа той какво прави в свободното си време без мен и т.н. Обаче при мен нещата са такива, че когато не ми пука за някого, той всъшност ми е адски безинтересен и ми е все едно дали ще го видя пак другата седмица или след 2 месеца. Което пък никаква тръпка и връзка не е и така...
Скрит текст:
Да, имаш-нямаш, няма да е все така
А и човек може да живее и с две и с двеста, повече се учиш от нещастието, отколкото да тънеш в удобства.
Важното е, как ти ще погледнеш ситуацията, там където хората намират само минуси,
за теб може да са плюсове.
А и можем да живеем без да се привързваме постоянно, към хора, вещи...никой не ти принадлежи, нито ти принадлежиш на някой.Имаш-нямаш. Нищо нямаш. Това не е алъш-вериш. Не тъгувай, няма защо.
Да, имаш-нямаш, няма да е все така
А и човек може да живее и с две и с двеста, повече се учиш от нещастието, отколкото да тънеш в удобства.
Важното е, как ти ще погледнеш ситуацията, там където хората намират само минуси,
за теб може да са плюсове.
Подобно мислене е доста ...опасно.Изпразва от емоционално "съдържание" душата.После да не се чудиш що ти е все пусто и празно...уж си заобиколена с хора/приятели, пък ...
Напротив, твоя уж подреден и удобен живот не е за всеки и на мен не би ми донесъл полза. Вярвам, че всеки има слаби страни и му се дава възможност да ги оправи. Не давай определения кое ще изпразни душата ми.
Да, аз към Франсоаз, че много почват да ме притесняват такива загрижени за чуждото благополучие.
Имам мнение по темата, пиша го.Проблем?
А и можем да живеем без да се привързваме постоянно, към хора, вещи...никой не ти принадлежи, нито ти принадлежиш на някой.
Това е едно от най-тъжните и самотни неща, които съм прочела тук.
Мисля, че човек стига до такива "прозрения" в резултат от изключително ниска самооценка и дълбоко отчаяние, че може да получи нещо истинско в живота. Затова се задоволява с огризки.
И аз не виждам как ще са ми студени отношенията с мъжа ми, но двамата ще си съжителстваме добре. Просто дотам не ми стига въображение. Все пак вкъщи се прибирам, за да съм на най-спокойното място с близките, не ми се занимава и там да съм във война, било тя и тиха и подмолна.
Малко бъркаш обсебване с “пука ми”. 
И да ти пука, и да не ти, и мъжът ти не е прикован за теб, предполагам.
Някои нямат тайни, и без да се следят и изискват отчет, това допускам, че също не го разбираш много.
И да ти пука, и да не ти, и мъжът ти не е прикован за теб, предполагам.
Някои нямат тайни, и без да се следят и изискват отчет, това допускам, че също не го разбираш много.
ако поста ти е към мен.Да, не е прикован, свободен човек е.
Аз просто не бих се поставила в ситуацията на Пенка ....изобщо не бих могла да вирея в студен и "празен" дом.
А и можем да живеем без да се привързваме постоянно, към хора, вещи...никой не ти принадлежи, нито ти принадлежиш на някой.
Това е едно от най-тъжните и самотни неща, които съм прочела тук.
Мисля, че човек стига до такива "прозрения" в резултат от изключително ниска самооценка и дълбоко отчаяние, че може да получи нещо истинско в живота. Затова се задоволява с огризки.
Това е твоето мнение, не забравяй, че хората сме различни и всеки решава за себе си. Имала съм и имам много, нямам някои неща, но и това ще мине. Такъв е етапа. А за самооценката, си я правя аз.
Това за личния пример ми стана интересно. Има ли значение добър, лош? Въобще какво значение има примерът, след като всичко може и правила няма?
Странно защо всички, на които поне малко им пука за партньора, страдат, като разберат, че им изневеряват. Просто се чудя защо е това нещо. Защо!? Защо, някакво масово психично заболяване ли е или недостатъчна възвишеност? Хайде, аз съм фосил, монахиня (макар и с редовен полов живот). Ама всички останали? Как един не каза - радвам се, че любимата жена/мъж, че си е намерил/а някой по-задоволяващ от мен. Все сълзи, сополи, драми, животът бил разбит и прочие. Все изневерилият/та - курва/курвар.
Е, освен суингърите - те са по-ларж. Ама те пък са доста малка бройка от общата.
Тук някой направи нелепото сравнение между висенето в БГ Мама и висенето върху нечий чужд размножителен атрибут. Да вземем да направим една анкета между партньорите си - кое предпочитат да правим? Да пишем чат-пат по някоя реплика в Мамата или да пъшкаме под любовника/цата по няколко часа седмично?
Странно защо всички, на които поне малко им пука за партньора, страдат, като разберат, че им изневеряват. Просто се чудя защо е това нещо. Защо!? Защо, някакво масово психично заболяване ли е или недостатъчна възвишеност? Хайде, аз съм фосил, монахиня (макар и с редовен полов живот). Ама всички останали? Как един не каза - радвам се, че любимата жена/мъж, че си е намерил/а някой по-задоволяващ от мен. Все сълзи, сополи, драми, животът бил разбит и прочие. Все изневерилият/та - курва/курвар.
Е, освен суингърите - те са по-ларж. Ама те пък са доста малка бройка от общата.
Тук някой направи нелепото сравнение между висенето в БГ Мама и висенето върху нечий чужд размножителен атрибут. Да вземем да направим една анкета между партньорите си - кое предпочитат да правим? Да пишем чат-пат по някоя реплика в Мамата или да пъшкаме под любовника/цата по няколко часа седмично?
Това за личния пример ми стана интересно. Има ли значение добър, лош? Въобще какво значение има примерът, след като всичко може и правила няма?
Странно защо всички, на които поне малко им пука за партньора, страдат, като разберат, че им изневеряват. Просто се чудя защо е това нещо. Защо!? Защо, някакво масово психично заболяване ли е или недостатъчна възвишеност? Хайде, аз съм фосил, монахиня (макар и с редовен полов живот). Ама всички останали? Как един не каза - радвам се, че любимата жена/мъж, че си е намерил/а някой по-задоволяващ от мен. Все сълзи, сополи, драми, животът бил разбит и прочие. Все изневерилият/та - курва/курвар.
Е, освен суингърите - те са по-ларж. Ама те пък са доста малка бройка от общата.
Тук някой направи нелепото сравнение между висенето в БГ Мама и висенето върху нечий чужд размножителен атрибут. Да вземем да направим една анкета между партньорите си - кое предпочитат да правим? Да пишем чат-пат по някоя реплика в Мамата или да пъшкаме под любовника/цата по няколко часа седмично?
Странно защо всички, на които поне малко им пука за партньора, страдат, като разберат, че им изневеряват. Просто се чудя защо е това нещо. Защо!? Защо, някакво масово психично заболяване ли е или недостатъчна възвишеност? Хайде, аз съм фосил, монахиня (макар и с редовен полов живот). Ама всички останали? Как един не каза - радвам се, че любимата жена/мъж, че си е намерил/а някой по-задоволяващ от мен. Все сълзи, сополи, драми, животът бил разбит и прочие. Все изневерилият/та - курва/курвар.
Е, освен суингърите - те са по-ларж. Ама те пък са доста малка бройка от общата.
Тук някой направи нелепото сравнение между висенето в БГ Мама и висенето върху нечий чужд размножителен атрибут. Да вземем да направим една анкета между партньорите си - кое предпочитат да правим? Да пишем чат-пат по някоя реплика в Мамата или да пъшкаме под любовника/цата по няколко часа седмично?
Човек, ако всичко му е наред, няма да си губи времето да пише в тези теми и да коментира. И на мен това ми е много чудно, всички с нормални семейства защо гледат в ненормалните? Нали всичко ви е наред?
Аз лично гледам, защото съм била в "ненормално" семейство навремето, и то само за няколко месеца. И ми е чудно как хората си траят с години в някакви напечни или неизгодни ситуации - чудя се защо? И виждам, че причините им са такива, че ни една не би ме устройвала аз да правя така.