През лятото две ярки чертички, а на пролет две протегнати ръчички. - Бебеправене - Тема 357

Извинявайте, че разводнявам темата, днес влизам да чета и сте изписали 77 коментара уаууу. Споделям мнението на Джулиана, че трябва да сме по-съобразителни, за да не си навличаме колективния женски гняв ) Но понякога съвмем с  основание! Жените може да сме емоционални да, но и сме интуитивни! Имам предвид следното, какво наблюдавам и аз, от малкото време, в което следя темата - и при bat_man и при други момичета. Влизат да споделят нещо хубаво или някоя надежда или някое притеснение, и след тях веднага почват разни твърде непремерени коментари. Някои от коментарите, извинявайте, ами ми звучат като че не се радват тези хора искрено на чуждото щастие или пък дълбаят, дълбаят да го помрачат. Даже си мисля, че ако даж Боже забременея, дори тук няма да казвам, толкова съм податлива на енергетики
Дори и да сме имали негативен опит и да искаме да посъветваме, има начин това да се направи по-деликатно и без да изключваме надеждата на човека отсреща - наистина не сме лекари и всичко се случва.

За тромбофилиите всъщност исках да се поинтересувам, ще надникна и в другата тема. Защо не си правя аз генетични и имунологични - защото от една страна са скъпи, а от друга - си мисля, че дори и да има някакъв проблем, той е непреодолим , просто го разбираш. И за какво ми е да знам това, ако не мога нищо да направя, само да се филмирам още повече. Дали съм права не знам, сега подновявам прегледите в клиниката и ще проуча лично интересуващите ме въпроси, като ще се конкултирам и с имунолог за разчитане на резултатите ми.

Има ли сред вас жени, които благодарение на навреме открит имунологичен или генетичен проблем, са успели да забременеят и износят здраво бебче?

Е как ще е непреодолим?
Има си терапии за всичко.
За да го споделям това, има за какво. Абортите, заради генетичен или имунологичен проблем са много, ама много. Но са и много мамите, родили здрави деца с медикаментозна помощ.
П.П. Тук няма да ги намериш тези мами, просто защото не пишат вече тук. Търси по съответните теми.

Аз също напускам темата. Участвала съм в много теми през годините, но такова нещо не бях срещала. През няколко поста някой напада друг за написаното от него или се изрежда за какво НЕ е темата, какво да си обсъждат на лични, какво може да уплаши настоящи или бъдещи мами. А това е форум все пак, ако не искаш да се сблъскваш с възможни проблеми и начините за тяхното разрешаване, изобщо не четеш. В повечето случаи това обсъждане помага и евентуално предотвратява появата на същите тези проблеми при други. На мен винаги ми е било полезно и съм научавала неща, които не знам. Тук се притеснявам във всеки пост и си меря всяка дума. Много натоварващо.

Бъдете здрави, щастливи и бременни!
Беше ми приятно да чета повечето от вас

Здравейте момичета
На такъв светъл празник мога само да пожелая Богородица да ни закрилящ честит празник на именичките.
Джули обещавам,че ще се вклпочвам по-често.
На видялите двете чертички успех и стискам палци всичко да е наред
Вики радвам се че се включваш и ти

Освен и аз да си набия шута, защото това, което съм написала, не се харесва от тълпата? Нали всеки има право да се изкаже? Както вие не удобрявате моите мисли, така и аз не удобрявам други из форума. Опитвах се да ги игнорирам дълго, но те не спряха и реших да съм честна и да побутна нещата. Между другото, мнението ми е споделено от други момичета, но аз реших да го напиша. И да, камъните последваха. Извиних се, опитах се да бъда деликатна. Явно е без значение. Ще изтрия постовете, може и да ме игнорирате, не съм целяла да прогонвам хора от темата(ако това би спомогнало изобщо).

Лаленце, уелкъм бак. Прегръдки.

Ех , Лаленцее Много се радвам , че писа . Надявам се всичко да е наред при вас

Момичета- кокичета,

Никой да не е мръднал от таЗ грОпа!!!!!!

Мисля, че всички малко или много са напрегнати. Премианваме през интересен етап, който едновременно е много вълнуващ и изключително натоварващ.
Тук сме за да си помагаме и да се подкрепяме. На един няма да му харесва едно, на друг друго, но в крайна сметка борбата е една , целта е една. При един нещата стават лесно, при други трудно.


Цун!

Момичета не се карайте на този хубав празник. Аз научих едно от опита си досега, като е обществен форум си има някои неписани правила, обаче с толкова народ типично по български не се спазват, затова всеки да си пише каквото иска, пък на който не му харесва просто да не чете и да не пише. Важи за всички и може би няма да се напрягаме толкова. Ама всички влизат с възгласи колко е яка темата и как я следят отдавна и после след месец има няма се излиза с критики. Тя темата си е една и съща От месеци бе момичета

Темата я следя от три месеца и съм чела и други конфликти. Общо взето едни и същи забележки от едни и същи хора...
Да, много ми е приятно да чета и пиша с голяма част потребителките. Но няма как да се съобразявам постоянно дали не съм наранила някоя нежна душа с мнението си. След като спазвам правилата на форума смятам че всичко е ок. Живота не е захарен памук за съжаление. Толкоз от мен.
Някой ако се е обидил да ме прощава!

Най-вероятно и моите думи няма да се харесат на някои от вас, но тъй като мине не мине време възниква проблем с това кой какво е казал, си позволявам да ги напиша.
Както сте писали по-горе това е форум и всеки може да си напише каквото иска. Друг е въпроса дали останалите ще го дочетат и ще го вземат предвид.
Всяка от нас има някакъв опит, но това не е гаранция, че сходни ситуации ще имат еднакво развитие във времето.
Лично аз зачитам, ако ми стане интересно дочитам, ако не - игнор. Все едно, като имам три неуспешни инсета да ви казвам, че няма смисъл от такъв опит. Всичко е индивидуално. Тук сме големи хора и всяка има право на избор.
На този голям християнски празник ще се  радвам, ако всяка една от нас намери своя лъч светлина в правилния път към постигане на мечтата.
Не бих искала да звуча поучително, но много сме 30+ и тези детски реакции са ми доста странни.

Джулка то ми стана ясно, че не е само твое и евала за смелостта да отнесеш последствията. Само да вметна, че и недоволствата може на лични. И една лична молба към всички - айде да не гоним хората. Един да си тръгне все на някой ще липсва. Ето на мен ми липсва Рокет. Рокет четеш ли?
Но че беше станало супер тегаво, беше. Ама има и такива моменти. Само ми е мъчно за домакинята на темата - толкова се е постарала.
Има 3 нови поста докато пишех този, не съм ги чела още.

Не че ми е работа да се вра между шамарите обаче мисля, че напипах причината за мине се не мине скандалите. Това е моето мнение и не визирам някого лично, а всички като група.
Мисля че след като развеят + тест момичетата трябва да минават само да поръсват и да окуражат. Темата е за бебеправене. 90% от конфликтите досега са били заради неща, писани след забременяване, успешно или не. Замислете се и ще видите, че наистина напрежението се внася, защото има една немалка група небременни и след това има бременни вече момичета, които просто им е уютно и продължават да пишат за проблемите си тук. Не искам да гоня, нито да назидавам, нито да казвам кой какво къде може да прави. Аз казах, всеки да пише каквото иска, за себе си стигнах до този извод. Предоставям анализ субективен просто🤷🏼♀
Затова споменах неписаните правила. И под форумите.
Преди БГмама с първата си бременност бях по англоезични форуми. Ами много рядко имаше напрежение, но ДА, всеки се съобразяваше какво да пише. Много мрази българина да мисли за околните. И да всеки пишеше където е мястото, като се кефеше някоя мацка на друга, но тя вече не беше за дадена тема, пишеха си отделно. Правеха се теми отделни и група момичета си пишеха там и тн. Няма как да не се дразним толкова хора, ако не се съобразяваме.

Момичета, аз както казах чета темата от 2016, когато пишех в нея. Оттогава не пиша, а основно чета и с радост отчитам как момичетата рано или късно заминават към отчетни, почти всички, та почти няма стари кучета (освен Теди, но тя е патология 😁).

Защо пиша всичко това - виждам, че много от вас са се сближили, пренесли са общуването извън форума и това е чудесно. Но форумът си е форум, и тази тема не принадлежи само на дадена група потребители. Ако желаете да “филтрирате” това кой и какво да пише, създайте си допълнителна фейсбук група (понеже преди време към темата имаше вече такава създадена). С най-добри чувства ви го пиша! Хубаво е да се спазват някакви неписани правила, но също е хубаво да не се прекалява в назиданието към останалите. Защото често не усещате, но се упреквате за неща, които и самите вие в даден момент сте правили в темата.

Събрали сте се за да си споделяте трепетите в един от най-вълнуващите пътища, по които сте поели. Някои ще хванат прекия път, други ще пътуват много дълго и с много препятствия за съжаление. В темата ще има и сълзи на радост, ще има и сълзи от мъка, това са нещата от живота. Бъдете една до друга и в двете. Изслушвайте и хипохондриците и непукистите, и оптимистите и песимистите, и си помагайте в тези състояния. Например винаги можете да кажете мнението си, че някой е хипохондрик, но не го спирайте да си излее каквото го мъчи. Също не дръжте сметка кой кога ще се похвали с чертичка, ако се позабави, може да е суеверен например. И не забравяйте, че форумът е за всички и е за взаимопомощ, а не за помощ само на този, който ни е симпатичен.

В тема с много различни характери е нормално да не се харесвате всички, но ако се изпокарате няма да постигнете нищо, освен да се напрегнете. Опитайте да намерите някакъв баланс и не се лишавайте от уюта на темата. Ограничете стреса и в темата и извън нея. И ви пожелавам от все сърце скоро да сбъднете мечтата си! Стискам палци за това!

Идеята за фб група не е лоша, но пък не всички ползват фб. Аз не вземам страна, защото разбирам и едните, и другите. Въпреки, че видях двете черти и пиша по други групи, не мисля, че ви дразня (или поне се опитвам да не ви...). Надявам се това да е пак от моментните спадове и после да се оправите, защото темата наистина е хубава, защото ние/вие я правим такава! 💓
Преспете и премислете ситуацията и ще видите, че всеки за себе си е прав, но затова пък сме тук. Колкото и да сме различни да се подкрепяме в добро и лошо и като едни истински (виртуални) приятелки да си казваме това, което не харесваме в другите, но и да не се сърдим, ако на нас ни кажат нещо не толкова приятно за нас самите. Прегръщам ви всички! ❤

Здравейте момичета, следя ви от известно време и се реших и аз да се присъединя към тази розова групичка. Накратко моята не лека история. На 35 г., със съпругът сме заедно от 17 г., като преди 3 г. сключихме брак / той е по- възрастен от мен с 8 г./. И двамата имаме хубави професии и мъката ни е единствено дете . Минала съм през всякакви терапии, изследвания, купища пари и няма резултат. На Коледа 2018 взех решение да се спре с всичко това и да продължим опити по естествен път. Не ми се описват диагнози, професори, доценти в Бг и извън нея. Днес на този ден ми е тъжно, защото пак май ще неуспешен опит, но аз вярвам наистина, че ще се случи чудото. Надявам се да се подкрепяме взаимно. Имам две деца, но кучешки /пекинез и померан/☺🤗