Отговори
# 75
  • Мнения: 6 319
П.П. Не се интересувам от творчеството на Вапцаров

Съвсем с добро чувство, жалко, че не се интересуваш.

Скрит текст:
Ние сплетохме здраво ръце,

с тебе се счепкахме здраво.

Кръв капе от мойто сърце,

грохнал си ти. Тогава? —

Един ще бъде повален,

един ще бъде победен —

и победеният си ти.

 

Не вярваш ли? Не те е страх?! —

но аз пресметнах всеки ход,

последния кураж събрах

и ти ще бъдеш победен,

разкапан, озлобен живот.

 

Не почваме сега, нали?

Двубоят ни е твърде стар.

Двубоят ни се води с жар

от дълги дни.

От дълги дни сме вплели здраво

ръцете си един във друг.

И никога не ще забравя

жестокия ти, груб юмрук.

 

Във мината избухна газ.

И въглещния пласт

                        затрупа

петнадест човека доле.

Затрупа

        въглещния

                пласт

петнадесет

        човешки

                трупа.

Един от тях

                бях

                        аз.

 

Пред прага на един бордей

дими

        изпуснат

                пистолет.

Трупът полека леденей…

И нито вик,

                и нито шум —

един куршум

и после — смет.

И колко леко…

И без бой,

без порив за живот,

без глас.

Ти спомняш ли си

кой бе той?

Това

        бях

                аз!

 

На мокрия паваж

                        лежи

човек, застрелян из засада.

Небето, заредено с взрив,

ще падне с трясък

                        на площада.

Човекът, който там

                        лежи

във локва кръв,

е моят брат

и в стъклените му очи

омраза и любов

                        горят.

Извергът,

        мерзкият

                стрелец,

закри следите си

                        завчас.

Ти спомняш ли си тоз подлец?

Това бях

                аз.

 

Но помниш ли, едно дете умря

        в Париж на барикада.

Едно дете

                във бой умря

със кървавата

                ретроградност.

Във жилите полека-лека

кръвта изстива

                        като щик.

Ала една усмивка лека

по устните се плъзва в миг.

И после устните синеят,

ала в очите

                жар гори,

ала очите сякаш пеят:

„Liberte cherie!“…

Един гамен е

                прострелен.

Лежи скован във смъртен мраз.

Ти спомняш ли си

тоз гамен?

Това бях аз!

 

Но помниш ли,

                един мотор

прониза

        с смях

                и оптимизъм

мъглите,

        дето птица даже

не слиза

        в влажния простор;

един мотор с крила, които

разсичат

        ледната завеса,

изменят земната орбита

и с взрив на бензинни пари

разчистват пътя към прогреса.

 

Моторът, който пее горе,

е труд на моите ръце.

А тази песен на мотора

е кръв от моето сърце.

 

Човекът, чийто поглед верен

                                        е вперен

                                                в нервния компас,

човекът, който

                        влезе в бой

с мъглите,

                с северния мраз,

ти спомнях ли си кой

                                бе той?

Това бях

                аз.

 

Аз съм тук

                и там. —

                                Навред. —

Един работник от Тексас,

хамалин от Алжир,

                                поет…

Навред съм аз!

Навред съм аз!

 

Как мислиш,

                ще ли победиш,

навъсен, мръсен,

зъл живот?

И аз

        горя,

                и ти гориш,

и двамата

                се къпем в пот.

Но ти изчерпваш свойте сили,

слабееш ти,

                отпадаш ти.

Затуй така жестоко жилиш,

в предсмъртен ужас

                                може би…

Тогаз,

        на твойто място,

                                дружно,

ще изградим със много пот

един живот

                желан

                        и нужен,

и то

        какъв живот!

Никола Вапцаров - "Двубой", 1940 г.

Последна редакция: пн, 12 авг 2019, 14:24 от Татко Мецан

# 76
  • Мнения: 7 162
Е, аз мога да изрецитирам "Вяра" в момента. Още го помня и ми беше любимо. Тогава.
Малката ми дъщеря пък обожава Багряна.
Но в момента не се интересувам от тези теми и не ги коментирам.

# 77
# 78
  • Мнения: 2 993
Вместо запис, че съм изтървала новата тема:

Яд ме е, че Смирненски не се изучава! "Приказка за стълбата" ми е силно актуална.
Не знам кога е махнат. Засрамвам се и си признавам, че не знам какво е учила по л-ра дъщеря ми след 7 клас.

А от " Двубой" мога да изрецитирам голяма част.

С особен интерес следя едно ново ЧУ "Светлина"- гимназия.

# 79
  • Мнения: 7 162
Дори не прочетох статията докрай. Нещата вървят към промени, наложителни, но за радост вече не ме интересуват. Евентуално заради внуците понаглеждам новините около смг. Обаче, ако децата ми имат финансова възможност да плащат за ЧУ, бих ги посъветвала да се ориентират натам един ден, когато/ако му дойде времето и са избрали разбира се да живеят тук.

# 80
  • Мнения: 2 078
Яд ме е, че Смирненски не се изучава! "Приказка за стълбата" ми е силно актуална.
Не знам кога е махнат. Засрамвам се и си признавам, че не знам какво е учила по л-ра дъщеря ми след 7 клас.

защо мислиш, че не се изучава?
аз си признавам, че нямам никакво отношение към поезия и автори, също и синът ми, но тази зима изведнъж той се оказа потресен от силата на словото Смирненско и ме държа няколко часа да ми чете Зимни вечери и да разсъждава върху тях, със сигурност не го е открил сам, ами е част от учебната програма /поне в 12 клас/, и в интерес на истината и мен тръпки ме побиха /в добрия смисъл/ докато осмислях описаните там картини

# 81
  • София
  • Мнения: 5 047
И Смирненски, и Вапцаров се изучават, за моя радост.

# 82
  • София
  • Мнения: 7 277
За мен СМГ отпадна като вариант, гледайки истерията около приема. Тази година материал за състезания от по-горни класове беше смъкнат в първи, за което вина имат основно родителите (изключвам тези, които си отглеждат математици като Елица). Моите деца решават задачи с лекота, но не ми се видя редно да обяснявам системи от уравнения с две неизвестни на първолаци. Нито как се решава едно уравнение с едно неизвестно. И на децата не им хареса.

Макар че е далеч, хич не ми е комфортно, че не зная къде ще ги приемат след 7 клас, ако през годините дотогава не сме били клиент на състезанията при тази тенденция.

Може би някой, на който сега му предстои, да сподели дали е основателен този страх.

# 83
  • Мнения: 6 319
На Смирненски пък му е предложено да отиде културен аташе в Щатите, където с голяма вероятност е можело да го излекуват и е нямало да умре на 24 години. Той също е отказал, тъй като не можел да предаде своите "братя в борбата". И Смирненски, и Вапцаров са идеалисти, каквито отдавна не съществуват, истински идеалисти и изключително светли личности. Невероятно, нечовешко е каква сила на духа трябва, да знаеш ти, че ще умреш, на 24 години, и да напишеш - "лекарят ми каза, че в дроба си имам катар. Аз никак не се учудвам, че имам катър в дроба си - напоследък се навъдиха толкова много магарета и катъри, че някое от тия благородни животни, вместо да става районен кмет, настанило се в дроба ми".

# 84
  • Мнения: 2 993
Яд ме е, че Смирненски не се изучава!
защо мислиш, че не се изучава?


В 65 пост Татко Мецан е цитирал Нотарис:
".... Смирненски и Гео Милев май заминаха..."

Радвам се, че не е така Simple Smile

# 85
  • Мнения: 5 646
Радвам се за Смирненски, помислих, че идиотите са го сменили с някой съвременен графоман. Сега ги има много.
Скоро приемът в СМГ ще бъде като в Игрите на глада. Егати училището, егати родителите.

# 86
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 309
Все пак ако ЧУ е непосилно, Смг е опция...

# 87
  • Мнения: 6 319
Напоследък не знам вече какво да мисля, но добре, че не мислим още за гимназия, защото от видяно и чуто, а и от прочетено къде направо, къде между редовете, ми нито АК, нито СМГ ме кефят... Статията, за която Призма даде линк, е поредното нещо, което ме кара да не се прехласвам по СМГ....ама да му мислят родителите на кандидат-гимназистите...

# 88
  • Мнения: 5 646
АК по-лесно ще бъде - по 4-5 за 1 място.

# 89
  • в страната на чудесата
  • Мнения: 8 309
Незнам как е било тази година, но миналата не достигна и 3:1
Най-трудният изпит е след 4 клас Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт