Паническо разстройство - 38

  • 33 595
  • 738
  •   1
Отговори
# 615
  • Мнения: 5 459
Аз пък мисля, че съм загубила битката с тревожността. Вече над 25 години се боря с нея. По отношение на алкохола, вече съм писала.....пия си редовно. Това е единственото нещо, което винаги ме успокоява....
 Тази седмица и на мен ми беше натоварено много. В сряда щях да лудна. Понеже освен психолог ме сложиха и учител по философски цикъл, влязох в един 9 клас пълен с мръсни гадни цигани. Не стига, че едва не се издуших от вонята, ами и цял час крещях , за да се надвикам с тях. То не бяха псувни, то не бяха заплахи от тяхна страна. Нямам идея как ще се справя с този клас. Едната зам. директорка, която ме мрази, постоянно ми натяква, че като един психолог, трябвало да се справям с всякакви случаи. Сутрин ставам с адска тревожност и докато не пия 1/4 клонарекс, нямам успокояване. Страх ме е, че ще привикна и няма да ми действа...
На всичко отгоре си нямам и събота и неделя нормални, понеже уча уроци /философията не ми е специалност/, правя разпределения и не мога да си обърна внимание на семейството...

# 616
  • Мнения: 2 775
Аз пък мисля, че съм загубила битката с тревожността. Вече над 25 години се боря с нея. По отношение на алкохола, вече съм писала.....пия си редовно. Това е единственото нещо, което винаги ме успокоява....
 Тази седмица и на мен ми беше натоварено много. В сряда щях да лудна. Понеже освен психолог ме сложиха и учител по философски цикъл, влязох в един 9 клас пълен с мръсни гадни цигани. Не стига, че едва не се издуших от вонята, ами и цял час крещях , за да се надвикам с тях. То не бяха псувни, то не бяха заплахи от тяхна страна. Нямам идея как ще се справя с този клас. Едната зам. директорка, която ме мрази, постоянно ми натяква, че като един психолог, трябвало да се справям с всякакви случаи. Сутрин ставам с адска тревожност и докато не пия 1/4 клонарекс, нямам успокояване. Страх ме е, че ще привикна и няма да ми действа...
На всичко отгоре си нямам и събота и неделя нормални, понеже уча уроци /философията не ми е специалност/, правя разпределения и не мога да си обърна внимание на семейството...
За мен ти си спечелила битката! 25 години и нищо друго не се е случило, освен адреналинови пикове - значи си победила, и може спокойно да си пийваш и хич да не обръщаш внимание. Няма нужда от АД и всякакви такива, само бензота при нужда и това е. Ако това ще те успокои - 38% от хайлайфа на шоубизнеса в UK e с тежки тревожности и ПА, а над 71% са с постоянна консумация на алкохол, наркотици и лекарства. Казвам го, защото се налага да знам такива неща Simple Smile А 25 години за мен е победа, това е успех на духа над тялото! Продължавай да се бориш и с въпросните нови българи действай сурово. Те разбират само от австриеца с мустачето, ама вече няма такива хубави хора.

# 617
  • Мнения: 355
Али, разбирам те 100%, даже на 200%. Аз също работя в изцяло ромско училище, нямаме ни 1 за цвят както му се вика.. и са на много ниско социално ниво..  Трябва да си много строга и да изискваш от тях. Ако не ги стегнеш от самото начало няма да успееш да се съхраниш..

# 618
  • Мнения: 1 134
И аз бях учителка и най ме тревожиха разпределенията, че директорката щеше да ме проверява, колко нощи ги поправях -ужас. Бях за първа година и на пет класа+ СОП дете....при мен черничките ме слушаха, ама българчетата богаташи ме побъркваха. Сега ме е страх да съм пак учителка, а искам да научавам децата на английски. Голяма дилема ми е и ще си мисля.

# 619
  • Мнения: 5 459
Георги, обнадеждаващо е човек да чуе такива думи. Но малко ми е тегаво да живея само в очакване на петък вечер, понеже тогава малко се кротвам, очаквайки двата почивни дни.
loveuu_m, то при 9 клас и строгост не помага. Те те заплашват , че ще те пребият и какво ли не още... При малките помага строгостта, но тези са вече изпечени бъдещи престъпници......що ли пък бъдещи....

# 620
  • Мнения: 4 406
Тази паника и тревожност много ми пречат в работата. Като има нещо да свърша се панирам, че няма да го направя като хората, и тревожността, че за това ще ми посочат вратата, кара мозъкът ми да блокира. А го знам много добре.
Днес си работих съвсем самичка, в смисъл без помощ. Нали ме беше страх от телефона. Никакъв проблем вече. Така си лафя с абонатите. Кой недоволен за нета и вика, много ми дреме.
След малко приключвам и идват мойте два дни за почивка.
Е, кажете ми, как да не цапнеш някоя бира.

# 621
  • Мнения: 343
И аз като завършил филолог, вчера на интервю за работа ме питат, защо преподаването ми било план Б. Ами не виждат ли повечето деца как се държат в час? То, че и от теб зависи дали ще те слушат, така е, ама 25 човека наведнъж да ти вдигат кръвното - ми не мерси.
Иначе ме одобриха за работата, слава богу, писна ми от тези интервюта... голяма досада и задаване на тъпи въпроси. Сега остава само да видим как ще се спрсвя, има си го и притеснението.

# 622
  • Мнения: 2 775
Тази паника и тревожност много ми пречат в работата. Като има нещо да свърша се панирам, че няма да го направя като хората, и тревожността, че за това ще ми посочат вратата, кара мозъкът ми да блокира. А го знам много добре.
Днес си работих съвсем самичка, в смисъл без помощ. Нали ме беше страх от телефона. Никакъв проблем вече. Така си лафя с абонатите. Кой недоволен за нета и вика, много ми дреме.
След малко приключвам и идват мойте два дни за почивка.
Е, кажете ми, как да не цапнеш някоя бира.
Джери, аз следя от доста време темите и мога да кажа, че спрямо това, което преди си писала, сега си много по-добре! И давай в същия дух, хич да не ти дреме за тъпаци шефове! Всички сме в блатото, не е нужно да затъваме повече! А съм убеден, че ще се и измъкнем! Няма друг начин! И след 40 години да е - няма значение!

# 623
  • Мнения: 504
Георги, днес си изключително позитивно настроен, чак ме зарази и мен Simple Smile Важното е да се движим в позитивна насока Simple Smile Всеки има тежки дни, аз например изобщо не мога да обясня за съпруга ми, през какво минавам. Той е напълно убеден, че това са глупости и лигавщини и непрестанно ме поставя в ситуации, от които се чудя как да изляза... Но, не губя надежда, че в един момент ще се оправя Simple Smile
25 години борба с тревожността звучи много страшно, но Георги е прав - тук си и вече си значително по - добре от когато си била в началото, което си е успех Simple Smile Трябва да сме позитивни и да вярваме в себе си и в силата си Simple Smile

# 624
  • Мнения: 2 775
Георги, днес си изключително позитивно настроен, чак ме зарази и мен Simple Smile Важното е да се движим в позитивна насока Simple Smile Всеки има тежки дни, аз например изобщо не мога да обясня за съпруга ми, през какво минавам. Той е напълно убеден, че това са глупости и лигавщини и непрестанно ме поставя в ситуации, от които се чудя как да изляза... Но, не губя надежда, че в един момент ще се оправя Simple Smile
25 години борба с тревожността звучи много страшно, но Георги е прав - тук си и вече си значително по - добре от когато си била в началото, което си е успех Simple Smile Трябва да сме позитивни и да вярваме в себе си и в силата си Simple Smile
И аз не мога да го обясня на моята жена, но наскоро успях. Тя има страх от котки - казах и представи си да си в клетка с 50 котки, и да нямаш изход. Е това после го умножи по 5 и получаваш моите усещания. Така че има начин да го обясниш , стига да искаш! Аз съм позитивен по принцип, това ми е характера, лошото е, че и аз самия изпадам в дупки, но не ми личи толкова. Ставам просто неефективен , когато ме нападнат адреналиновите ефекти . Мен ми е зора кардиофобията - страх от инфаркт или сърдечен арест. Въпреки, че кардиолозите казват нищо ти няма, аз като видя 140/100 кръвно и изпадам в много кофти състояние. Както и като усетя невралгични болки в гръдния кош, особено в средата и ляво . Ама такова е, приел съм го и каквото стане. Вярвам просто, че ще мине всичко и ще се оправя!

# 625
  • Мнения: 504
Ох, всеки луд с номера си Simple Smile Аз имам фобия от пулса, като видя, че е над 100 в покой и изпадам в паник... Хем, като тичам на тренажора го вдигам до 160 ... на 110-120 съм вече в страшна паника ... и мен ме е страх от инфаркт или инсулт, или просто да не умра Simple Smile Като цяло тая работа с тревожното разстройство си е кофти работа, най - вече тези психосоматични реакции на организма. Аз все още не мога да си обясня цялата физиология на тези реакции, хем знам, че всичко се дължи на адреналина и на кортизола..

# 626
  • Мнения: 453
На мен също ми е много трудно да обясня на съпруга ми, какво чувствам. Когато ме видя изпаднала в състояние на атака ( при мен е най-вече задух и треперене), като че ли разбра, но донякъде.
Скоро се похвалих, че имам успех с агарофобията, но отново ме обземат едни такива тревожни състояния.
Започнах да пия и по 1 ашваганда от 500мг. на ден, дано скоро маааалко ми преминат лошите мисли.
Чета ви работните премеждия и си мисля, как ще се справя и аз. Престой ми търсене на работа, от сега съм притеснена.

# 627
  • Мнения: 1 410
И моят мъж не ме разбираше, но приемаше състоянията ми. Случвало се е да сме някъде и като кажа "лошо ми е" , на секундата се прибираме с колата в къщи. Без обяснения. Беше спрял да пие навън, в постоянна готовност за бягство от там където сме. Съзнавам колко е странно за околните хора и какъв стрес съм му причинявала.
Георги, кръвно 140/100 не е страшно. Моето често е такова. Но като се вдигне до 160, изпадам в паника. Добре че отдавна не го вдигам. Моят кардиолог казва че само по себе си високото кръвно не е опасно, че и над 200 да е. Важното е кръвоносните съдове да са издръжливи. Е , аз откъде да знам моите какви са. 🙄

# 628
  • Мнения: 3 641
Даааа, всичко е съвсем познато. Днес трябва да пътуваме около 3 ч. и отсега усещам нещонкато сърдечна слабост, повърхностен пулс...

# 629
  • Мнения: 2 775
И моят мъж не ме разбираше, но приемаше състоянията ми. Случвало се е да сме някъде и като кажа "лошо ми е" , на секундата се прибираме с колата в къщи. Без обяснения. Беше спрял да пие навън, в постоянна готовност за бягство от там където сме. Съзнавам колко е странно за околните хора и какъв стрес съм му причинявала.
Георги, кръвно 140/100 не е страшно. Моето често е такова. Но като се вдигне до 160, изпадам в паника. Добре че отдавна не го вдигам. Моят кардиолог казва че само по себе си високото кръвно не е опасно, че и над 200 да е. Важното е кръвоносните съдове да са издръжливи. Е , аз откъде да знам моите какви са. 🙄
То е така с кръвното, въпроса е, че като има кардиофобия и усети човек пробождане от невралгична болка и паниката ескалира. Аз знам, че кръвно само по себе си не е опасно, ама пустата фобия Simple Smile А съдовете стават кекави след 50. Тогава вече човек е добре да се ослушва за кофти симптоми

Общи условия

Активация на акаунт