Проблемна дъщеря тийнейджрка :(

  • 22 429
  • 145
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 650
Само да попитам, разбрах, че марихуаната е горе-долу наравно с хероина Flushed в България.
Може би се има предвид, че законово притежанието на марихуана и на хероин са изравнени като деяние, респективно като наказание, иначе според специалистите хероина е с тенденция за значително намаляване на употребата му в България, но за сметка на синтетичните опиати.
За да направите теста ще ви е необходимо съдействие от девойката.

# 16
  • София
  • Мнения: 223
Наслада 99,

Набързо споделям някои неща, не съм чела другите коментари.

Аз съм такава проблемна дъщеря, като твоята, с горе-долу 30 години отгоре.

Някъде в 7-8 клас ме изключиха (заради много отсъствия), оставиха ме на поправка по един предмет (няма да казвам защо, че ме е срам); в гимназията се научих да пуша цигари (за съжаление този лош навик продължи твърде дълго; сега се водя непушач от 6 дни); горе-долу на същите години се напих няколко пъти - с бира, с ракия и с вино. Не съм бягала от вкъщи в класическия смисъл на думата - просто излизах и казвах на нашите, че отивам на купон и няма да се прибера (не че бяха съгласни). Баща ми и при директора са викали.
Аз не се гримирах, но ходих със скъсани дънки и с хеви-метъл аутфит (по ония времена не правеше добро впечатление) - родителите ми, разбира се, не ме одобряваха.

Имам брат, който изкара много кротък пубертет - нищо общо с мен. А мен не са ме и шамарили (между другото, родителите ми така и не разбраха, че съм изключена от училище и че съм оставена на поправка - казах им чак като ме приеха в университета).

Къде сбъркаха родителите ми - реално никъде; може би не ми делегираха достатъчно отговорности; може би не демонстрираха, че ми имат доверие; може би съм имала нужда да докажа, че съм самостоятелна; де да знам, пуберска работа.

Към днешна дата: завършила съм университет (не един), работя хубава работа, в добри отношения съм с близките си; имала съм дълги и не чак толкова дълги връзки с нормални младежи и мъже; обличам се нормално (да кажем, не есктравагантно); от 6 дни не пуша цигари; алкохол пия веднъж на 2-3 месеца, когато има повод, и то вино. Та, оцелях някак си, въпреки глупостите, които вършех.

Имах съученичка, и тя като мен пубер, която родителите й я стягата много, ама много. След 11 клас отиде да живее с една утрепка, роди му дете и се разведе (това до към 20-тата й година). Какво се е случило с нея след това - не знам.

Та, пазете го детето (особено от наркотици и забременяване), но и го оставете да си свърши глупостите. Защо не се консултирате вие с психолог? Той може да ви даде по-адекватен съвет.

# 17
  • Мнения: 4 125
Ето книгата онлайн http://vtoro-ou-gd.com/content/uploads/2013/05/%D0%A2%D0%B8%D0%B … B%D1%82%D0%BE.pdf
Аз също мисля да  я прочета

# 18
  • Мнения: 4 411
С шамари и заключване в стаята няма да се случат нещата. Поне така мисля аз. Един разбеснял се тийн, ще се разбеснее още повече и при първата възможност ще свърши някоя още по-голяма глупост. Някак трябва да успеете с разговори да стигнете до нея. По-лесно ще е, ако разговорите не са само упреци от ваша страна и набиване на канчето. Може да се пробвате да я накарате да каже нейната гледна точка, нейната позиция. Ако я накарате да се замисли сама за себе си защо постъпва така и дали й харесва този начин на живот, ще е много добре.
Всъщност не знам дали въобще съм права, защото не съм минала през това от страната на родителя. Иначе като тийнейджър съм вършила и някоя друга простотия, но не съм си позволявала да прекрачвам границите. Единствения порок, който си нося от тогава са цигарите.

# 19
  • Мнения: 147

За това имах предвид. Мисля да купя и такъв, защото не мисля, че тя има смелост да употребява други наркотици освен марихуана, пък и все щеше да даде някакви по-специфични признаци Thinking а и еуфорията и веселото настроение са ефекти от тревата, ако не се лъжа.
Относно въпросния дилър, който тя познава, малко ме съмнява той да продава по-тежки наркотици, най-много някакви хапчета (не, че те не са опасни де) и главно марихуана. Кой ще снабдява с наркотици 15-16 годишно дете, все пак Rolling Eyes
Наслада 99,

Набързо споделям някои неща, не съм чела другите коментари.

Аз съм такава проблемна дъщеря, като твоята, с горе-долу 30 години отгоре.

Някъде в 7-8 клас ме изключиха (заради много отсъствия), оставиха ме на поправка по един предмет (няма да казвам защо, че ме е срам); в гимназията се научих да пуша цигари (за съжаление този лош навик продължи твърде дълго; сега се водя непушач от 6 дни); горе-долу на същите години се напих няколко пъти - с бира, с ракия и с вино. Не съм бягала от вкъщи в класическия смисъл на думата - просто излизах и казвах на нашите, че отивам на купон и няма да се прибера (не че бяха съгласни). Баща ми и при директора са викали.
Аз не се гримирах, но ходих със скъсани дънки и с хеви-метъл аутфит (по ония времена не правеше добро впечатление) - родителите ми, разбира се, не ме одобряваха.

Имам брат, който изкара много кротък пубертет - нищо общо с мен. А мен не са ме и шамарили (между другото, родителите ми така и не разбраха, че съм изключена от училище и че съм оставена на поправка - казах им чак като ме приеха в университета).

Къде сбъркаха родителите ми - реално никъде; може би не ми делегираха достатъчно отговорности; може би не демонстрираха, че ми имат доверие; може би съм имала нужда да докажа, че съм самостоятелна; де да знам, пуберска работа.

Към днешна дата: завършила съм университет (не един), работя хубава работа, в добри отношения съм с близките си; имала съм дълги и не чак толкова дълги връзки с нормални младежи и мъже; обличам се нормално (да кажем, не есктравагантно); от 6 дни не пуша цигари; алкохол пия веднъж на 2-3 месеца, когато има повод, и то вино. Та, оцелях някак си, въпреки глупостите, които вършех.

Имах съученичка, и тя като мен пубер, която родителите й я стягата много, ама много. След 11 клас отиде да живее с една утрепка, роди му дете и се разведе (това до към 20-тата й година). Какво се е случило с нея след това - не знам.

Та, пазете го детето (особено от наркотици и забременяване), но и го оставете да си свърши глупостите. Защо не се консултирате вие с психолог? Той може да ви даде по-адекватен съвет.
Много благодаря, че сподели личния си опит. В процес на търсене на психолог сме. Иначе тя в момента си е вкъщи, с 300 зора я накарахне да помага с домакинската работа. После ще се опитам да поговоря с нея относно теста, реакцията й ще покаже много неща. Ако се дърпа би трябвало да значи, че крие нещо, а ако няма нищо против - не.

Последна редакция: вт, 20 авг 2019, 17:02 от naslada_99

# 20
  • Мнения: 29 267
Опитвате ли се да правите нещо заедно? Примерно да отидете на пикник, екскурзия? Ако да, как се държи там? Опитвайте се да говорите с нея разумно, като с възрастен.
Има ли някакви интереси? Доколкото разбрах рисува, пратете я на курсове по рисуване. Ще попадне в друга среда, може да ѝ повлияе добре.

# 21
  • София
  • Мнения: 11 977
Относно въпросния дилър, който тя познава, малко ме съмнява да продава по-тежки наркотици, най-много някакви хапчета (не, че те не са опасни де) и главно марихуана. Кой ще снабдява с наркотици 15-16 годишно дете, все пак Rolling Eyes

За пари правят всичко. Първо ги зарибяват с безплатни дози, после започва изнудването, стига се и до принуда да пласират, за да си изплащат "дълга".
Много по-страшно е, отколкото си мислиш. Дано никога не разбереш какво е.

Аз бих взела първо един комбиниран, за да имам повече информация.

# 22
  • Мнения: 147
Опитвате ли се да правите нещо заедно? Примерно да отидете на пикник, екскурзия? Ако да, как се държи там? Опитвайте се да говорите с нея разумно, като с възрастен.
Има ли някакви интереси? Доколкото разбрах рисува, пратете я на курсове по рисуване. Ще попадне в друга среда, може да ѝ повлияе добре.
Онзи ден ѝ предложих да идем на пазар, но ми отказа. Юни месец ходихме на почивка в Гърция, държеше се сравнително добре. Именно тогава ми сподели (за пръв път от много време), че цикълът и закъснява и не се чувства добре, даже плачеше и трябваше да я успокоявам. Disappointed Може да е било просто момент на слабост, но съм убедена, че когато е далеч от компанията си е друг човек. Ходеше на курсове, искаше да стане дизайнер, но в момента твърди, че няма намерение да учи и рисуването и е просто хоби.

# 23
  • Мнения: 29 267
Пазар по-скоро не. Нещо за цял ден или уикенд, което не е свързано с това да ѝ се купува нещо, а да сте заедно семейството.
Не зачеквайте темата за приятелите директно. Нещо от сорта на това, че ви е много приятно да сте заедно семейството, колко ще е хубаво да правите повече неща, дали тя не желае нещо да организирате, което да ѝ хареса....

Може на курс по език примерно. Така хем ще е заета и няма да мисли за глупости, хем ще научи нещо ново.

# 24
  • На морето!
  • Мнения: 5 747
Скрит текст:
За това имах предвид. Мисля да купя и такъв, защото не мисля, че тя има смелост да употребява други наркотици освен марихуана, пък и все щеше да даде някакви по-специфични признаци Thinking а и еуфорията и веселото настроение са ефекти от тревата, ако не се лъжа.
Относно въпросния дилър, който тя познава, малко ме съмнява той да продава по-тежки наркотици, най-много някакви хапчета (не, че те не са опасни де) и главно марихуана. Кой ще снабдява с наркотици 15-16 годишно дете, все пак Rolling Eyes
Марихуаната няма такова действие, да може да се смее без причина, но в никакъв случай няма да е еуфорична или пълна с енергия. При тревата стават лениви, благи и спокойни. Когато ефектът премине се огладнява.
Еуфорията и липсата на апетит са от по-опасни наркотици, за които ви съветвам да я тествате. Не се предоверявайте, стигне ли се до тест за наркотици, човек започва с проверка за най-големите си страхове.
Пожелавам ви успех, дано бързо преминете и това се окаже само период без последствия.

# 25
  • Пловдив
  • Мнения: 5 155
И аз съм за комбиниран тест.

# 26
  • Мнения: 4 396
Аз пък съм на мнение, че ако й кажете за такъв тест и тя се дръпне, почне да спори, ядоса се и т.н... Не се задължително да е, защото има какво да крие. По-скоро може да се обиди и да го приеме като доказателство, че й нямате доверие.

# 27
  • Мнения: 324
И аз бях ужасна в пубертета си, много подобни глупости като вашата дъщеря правех. Започна точно в 8 клас, когато се събрах с лоша компания. Това, което допълнително влошаваше нещата, беше, че родителите ми нямаха никакво доверие още от преди това или поне не са го показвали. Наказваха ме с по една седмица неизлизане от вкъщи заради закъснение от 5-10 минути примерно и други дреболии. Никога не са ме включвали в домакинска работа - да ми покажат как се чистят прозорци или как се пуска пералня примерно. Като поотраснах ме увикваха защо не помагам вкъщи, но пак не са се опитвали да ме приобщят, не са ми делегирали никакви задачи, за да се почувствам по-голяма и да осъзная какво е отговорност. Вече като станах нетърпима в 8-9 клас пък се появи и брат ми, та положението стана още по-зле. Имах и гадже, тотален пропадняк, нашите не го харесваха естествено, но кой ли ги пита. Поради независещи от мен причини компанията ми се разпадна и почнах да се очовечавам, но това си в чист късмет. После се зяпознах с друго момче - сериозно, амбициозно, което ми помогна да изляза от дупката.
Пиша всичко това, за да видите подобен случай и ако се разпознаете в действията на родителите ми, да се замислите дали това не е помогнало на вашата дъщеря за днешното й поведение. Мисля си, че ако родителите ми можеха да ми обръщат повече внимание, да се държат с мен приятелски, да ми споделят и те и да ме приобщят повече в семейните дейности, нямаше да е толкова зле този период.

И да ви успокоя, че има надежда и то не малка! Щом човек като мен влезе в релсите и то доста стабилно, и дъщеря ви може. Просто трябва много комуникация, но спокойна, а не скандали и заповеднически тон, ултиматуми и тотална изолация от външния свят.

# 28
  • Мнения: 574
И аз съм за комбиниран тест.
И аз. Хубаво е да си свериш часовника.

Еуфория при джойнта няма.
По мои наблюдения, взимат доста амфети и разни боклучави хапове, защото са евтини.

# 29
  • Мнения: 422
Дъщеря ми е на 17 и имаме проблем-пристрастена е към телефона си/социалните мрежи. Истинско пристрастяване. Стига до там, че насън става, проверя си телефона и ляга. И така някълко пъти на нощ, после не помни.
Вярвам, че в един момент стигнахме дъното в отношенията си-вика, крещи, обижда, мрази ни. Аз също съм й казвала тежки думи, тя също на нас. Наранявали сме се много.
Понеже, отвъд телефона, тя има амбиция. Просто си е ученолюбива и ходи на уроци по биология и химия. Осъзнава, че животът й на бъдещ лекар и животът й “вътре в телефона” е несъвместим. Една нощ дълго говорихме. Много плака. Призна, че има проблем. И взехме решение. В 22:30 телефона изключен и при мен. От повече от година аз спя с телефона й. Сутринта й го връщах. Сега, стигнахме до там, че вечер го дава в 22:30 и й го връщам на другия ден следобяд. От време на време си прави “дни без телефон”-в седмицата по два дни без телефон. Какво се случва с нея: първо се наспива, ама много спи, после изчиства стаята си, пише си темите по биология и химия, отива да тича, изкъпва се и става нормална. Тогава използвам случая да й поговоря. Тогава ме “чува”.
Животът ни тази година-година и нещо се върти “с телефон” и “без телефон”. С телефон е зомбирана, нервна, караме се, обиждаме се. Махнем ли го-се успокоява. Тогава говорим.
Много е различно от вашия случай, споделих как нашата “зависимост” ни се отразява и какво сме постигнали.

Последна редакция: вт, 20 авг 2019, 22:15 от Bgmammauser_80

Общи условия

Активация на акаунт