Добре де...уж звучи рационално.
Обаче, какво удовлетворение усеща човек, знаейки, че мами и лъже първо своята половинка, после децата си, после същите тези лъжи са съотнесени и към другото семейство и деца?
...............
И преди някой да "скочи"..."Ама те нали децата не знаят, защо да са нещастни?!", ами, може да не знаят.Но усещат.
Твоят пример, с любовница на мъж с малко дете и второ на път, въобще не е за в темата!
Тук говорим за двама души, които са заедно само заради секса, без илюзии и лъжи, че ще се разведат, ама чайка децата да пораснат, ама чакай че жена ми ще се самоубие или мъжът ми ще се хвърли от моста, след като ми резне гръкляна.
И аз ще онагледя с пример.
Твоето семейство, но на теб секса вече не ти е приоритет, че и направо не се сещаш дори. Спрял е да те привлича мъжът ти, но всичко останало си е като преди, че и повече- пасвате си като характери, с еднакви стремежи сте, абе, гледате в една посока.
И той има две възможности- или се примирява, щото да ти виси в молитвена поза години, писва, и кара на ръчна, или си намира жена, в чието семейство е същото, ама с обратен знак.
Ти предлагаш третото- любезно ти посочва вратата, ама нищо че апартамента е лично негов и нищо, че не работиш. По- важно му е да доведе на твое място някоя, която ще го яхва още от вратата.
Кое ли ще усетят повече децата? А, ти, кое ще усетиш повече?
не ми е омръзнало още. Но да допуснем, че не искам, егото ми пак няма лесно и доброволно да приеме, че така леко ще бъда заменена с друга /и. Ако той не иска вече /не може... Ами, най - вероятно (на тези години) бих се примирила с липсата. Ако бе на млади години? И най - богатото ми въображение не може да си представи да живея в лъжи и постоянни заместници на мъжа ми в следващите 30-40 години. Дори не знам дали някой изобщо би могъл... Рано или късно все се стига до раздяла. Е, не е ли по - добре човек да не се мъчи да кърпи и лепи нещо счупено? 
