Не държах на брака, но се омъжих, тъй като човека до мен го искаше. Отклоних първите му две предложения, но след като получих третото реших, че няма да откажа и щом той го желае ще го направя.
Това е любовта на живота ми. Имали сме и трудни моменти, в които любовта ни е изпитана. Имаше кризисен период, в който бяхме разделени, но когато има любов всичко се преодолява.
Казвала съм много пъти, че ако се случи да се разделим, не искам нищо. Щом нямам НЕГО, какво ако имам апартамент, кола...
Всичко останало с подписани договори, уреждащи финансовата страна на една връзка, са ми меко казано грозни.
Семейните отношения (с и или без брак, визирам двойка решила да бъде заедно и още повече с дете) не са бизнес отношения.
Не само звучи, то си е глупаво отвсякъде, освен ако не смяташ да се самоубиеш ритуално веднага след раздялата, че да нямаш нужда от нищо.
И ако имаш деца- да се оправят както намерят за добре, ако ще да ги вземат социалните.

