,т.е да го отработим. Когато нещо вече не ни пречи и натоварва, когато не плачем, не изпадаме в депресии, не ни ядосва и дразни, не се питаме "Защо на мен...",тогава това нещо вече е изиграло ролята си на урок - осмислили сме го и сме намерили начин да го приютим безболезнено в живота си.Ето един пример : точно над входните стълби на къщата ни има клон от череша,която ни докосва по главите като минаваме от там.Моите хора са доста височки ,но просто отместват клона с ръка и си минават ,без да коментират каквото и да било.И това години наред и особено ,когато клона стана и по-голям.Обаче,мен ме дразнеше,непрекъснато се заканвах,че ще го отрежа,защото "ми разваляше косата" на излизане. Но така и не намерих време да изпълня заканата си. И един ден... просто ме връхлетя мисълта, че този клон не ме удря по главата,а ме благославя на излизане и ме приветства на влизане в дома ми.От тогава изобщо не ми пречи,дори през пролетта,когато е покрит в цвят нарочно забивам нос в него,за да усетя уханието... Това е... 
,зависи какво сме си "заработили" в предишни животи.Всеки път,когато ни се иска да се откъснем от нещо или някого,но не можем,връщането трябва да е на ново ниво и с по-друг поглед и по-различно разбиране .Тогава вече еволюираме и развиваме съответната връзка,изработваме си нещата.Ако взаимоотношенията не променят характера си, то "тъпчем" на едно място и същия човек ще го срещнем отново в някой друг живот ,за да си го отработим.Това е при взаимоотношенията между хората.Такава ситуация има и при професиите , при болестите ,семейната среда и т.н. 
Препоръчани теми
