



айде като съм почнала с автобусни истории да ви разкажа за Горинич и не дотам съвременната българска музика

пътуваме ние с автобуса към занималнята му, а на човека всичко му ново, от сичко се впечатлява и съответни пита.
"мамо, нали улиците се кръщават на велики хора?"
"да, маме."
"а защо улицата се казва "Георги Минчев"? той велик ли е?"
"това е български поет с китара. да, заслужил е да има улица на негово име!"
"поетите пишат стихотворения, не пеят с китара." - контрира ме професор Многознаев.
"така е, но точно Георги Минчев е поет с китара - сам си пише музиката, свири си я и си я пее."
то може и да не е точно така, но аз съм категорична!
"и какво пее?"
а сега познайте какво запя майка му в автобуса и дали не я отнесе възмущението на същите, дето през цялото време подслушваха образователната лекция?