Снимки – спомени от близко и далечно минало

  • 782 373
  • 11 934
  •   1
Отговори
# 7 965
  • Мнения: 586
е за лични дневници си мислех, за захар и брашно и другаде може да се чете

# 7 966
  • Мнения: 7 809
Значи е като тефтера на тираджиите.

# 7 967
  • Мнения: 16 062
Цитат
Смокинга да го приготвям ли ?
Да.Къде ще ни водиш?

# 7 968
  • Мнения: 2 211
Не знам защо в моята глава униформите бяха по-качествени, а момчетата по-хубави...
Абе, има нещо особено в мъжете в униформи.
Сега откривам темата, която е страхотна. Израснала съм със списание Паралели и част от снимките съм ги виждала там. Прелистих до към 12 страница, но за да допринеса нещо в темата и то по въпроса за униформите и хубавите момчета си позволявам да кача снимка на баща ми. Граничар на Малко Търново. В момента имам само тази снимка у дома.

Последна редакция: сб, 18 дек 2021, 21:42 от Pink Dress

# 7 969
  • Мнения: 24 676
Имахме граници, пазеха ги момчетата и бяха на почит.Като се каже военен означаваше нещо.

# 7 970
  • Мнения: 16 062
На границата е била от  тежките служби.Те не взимаха отпуски по 6м.Имах братовчед служил като граничар.

# 7 971
  • Мнения: 8 750
То тогава поначало не дава отпуски. Аз влязох септември и първата ми отпуска беше началото на юни. По по-зачуканите застави оставаха изолирани по цяла зима и не виждаха други хора освен тези в заставата и някои изтрещяваха.

# 7 972
  • Мнения: 12 330
На заставата виждаш само тези около теб и кучетата. Наистина е било тежко. Приятел отби службата си в Болярово. Като ми е разправял как се е къпал зимата на реката ....
Но определено казармата те учеше на ред, самодисциплина и някой необходими умения - може да си зашиеш копче на риза/панталон , да си изпереш дрехите без перална машина, да ги изгладиш, да си поддържаш обувките и изобщо необходими неща от ежедневния бит. Но да не навлизаме в спомените от казармата.
Спомням си как на Нова Година всички се събирахме и празнувахме заедно. Коледа някак си минаваше незабелязано. У дома имаше зелеви сърми с кълцано месо  традиционно. Продаваха едни сурвачки облепени с бели пайети, които доукрасявахме. Сещам се и как в книжарниците по това време беше някаква лудница и много хора търсеха книги за подарък.
Традиция беше на в полунощ да се отвори шампанско "Искра".
Спомням си бреднито "Слънчев бряг" с най-добри чувства Mr. Green   

# 7 973
  • Мнения: 12 670
Плиска беше хубавото бренди. Слънчев удар минаваше за по-лошо. Помня, че имаше и в малки, стограмови шишенца с бренди. Като студентки си купувахме по стограмка и си пийвахме докато си рисуваме. Ако се появеше някой преподавател (което си беше рядкост) бързо криехме по джобове или кутии с бои.

# 7 974
  • нещотърсачка НАРЦИ Love is everything
  • Мнения: 14 103
Екстра си беше Слънчевия бряг. И на Златната котва нищо ѝ нямаше. По този повод, така и така съм го намерила текста, в България винено бренди се произвежда от 1948 г. През 1998 г. са били честванията за 50-тата му годишнина.
https://www.dnevnik.bg/print/arhiv_pari/1998/03/01/1518058_chest … ko_vineno_brendi/
Ако не го виждате, слагам целия текст в спойлер.
Скрит текст:
След 1947 г. по Закона за Държавния спиртен монопол производството на винен дестилат става държавна политика с трайна икономическа перспектива. Първата промишлена партида винен дестилат от 1200 хл е произведена през 1948 г. През 1951 г. в Цеха за високоалкохолни напитки в Павлово в София се залагат за стареене 200 т дестилат, от който през 1954 г. се произвежда първата партида винено бренди. На етикета му е изобразен грозд от сорт Димят и чаша с кехлибаренозлатист цвят и надпис Винен коняк. По-нататък производството нараства бързо и за периода 1960-1990 г. се движи между 4400 и 12 000 хл. Най-големи количества винен дестилат са произведени през 1968-1969 г. - около 20 000 хл. Следващият етап от историята на българско винено бренди е свързан освен с избата в Евксиноград с двата винзавода в Преслав и Поморие. Първият е пуснат в редовна експлоатация през 1966 г., а вторият - през 1970 г. Те разполагат с научнообоснована технология, с модерно оборудване и амбициозни технолози, които със създаването на производствените помещения изграждат и себе си като специалисти в тази специфична технология и като дегустатори на винено бренди. Заводът за винено бренди в Преслав е открит официално през 1966 г. с корпус за стареене и купажното отделение, а една година по-късно започва работа и бутилковото отделение и поточна линия за 2500 бутилки на час. Една година по-късно заводът достига пълната си мощност и произвежда 15-16 млн. бутилки годишно. Разработват се и първите асортименти българско винено бренди - Плиска с 5-годишно отлежаване и Преслав от 7-годишен дестилат, създадени през 1967 г., бренди Слънчев бряг от 3-годишен дестилат, разработен и внедрен през 1975 г., Плиска 1300 от 13-годишен дестилат по случай годишнината от създаването на българската държава. Върхът на производството на винено бренди в Преслав е Велики Преслав от над 17-годишен дестилат - напитка с изключителен аромат, пълен завършек и послевкус, мек и с много финес.Строителството на втория завод за винено бренди в България в Поморие започва през 1968 г. и през 1970 г. вече е пуснат в експлоатация. Още същата година се бутилират първите количества винено бренди с етикет Поморие от 5-годишен дестилат. През 1971 г. започва производството на Плиска от дестилат с възраст от 3 до 5 години. От 1972 г. се бутилира Плиска Несебър от над 2-годишен дестилат, стафиди и сухо хересно вино. През 1974 г. се внедрява новият асортимент Поморие 30, от 1975 г. започва производството на бренди Слънчев бряг. През 1977 г. по случай годишнината от битката при река Ахелой и победата на цар Симеон Велики над ромеите се появява Плиска Ахелой от над 12-годишен дестилат. От 1981 г. се произвежда Черноморско злато - гордостта на едноименната фирма на брега на Черно море, дестилирано по класическия метод от специално подбрани вина в Поморие, отлежало в дъбови бъчви над 17 години. Дегустация-коктейл по повод 50 години българско винено бренди ще се състои на 31 март от 18 ч във Военния клуб, София - б.р./КОНЯКЪТ, тази алкохолна напитка, която французите поради своето пристрастно отношение към виното наричат винена ракия, с течение на времето се е превърнала в един от символите на Франция и чест и слава за другите страни, които я произвеждат.
Наздраве! Wink

# 7 975
  • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
  • Мнения: 42 234
лятото купувахме от Поморие направо от винарната. Simple Smile произвеждат се още.

# 7 976
  • Мнения: 4 326
Ние като бяхме малки и чуехме да свири щурец, започвахме да пеем песента на Лили Иванова "Свири, свири щурче...." Grinning

# 7 977
  • Мнения: 16 062
Цитат
Наздраве! Wink
Ей,не изчакахте да стане 11ч. и надигате чашките неделно.Wink Добре,че спах до по-късно.Приятен беше ''Слънчев бряг.Аз като пийвам малко с количка,нямам оплаквания.Ай,наздраве!

# 7 978
  • нещотърсачка НАРЦИ Love is everything
  • Мнения: 14 103
Хем е неделно, хем е предпразнично. Grinning

Вчера разбутвах съдържанието на едни чекмеджета и открих телефонния указател за услугите в София от 1984 г. По онова време имаше вътрешни полети в доста посоки на страната, летище Буховци работеше и активно го ползвах, та съм си била оградила справките на софийската аерогара. Снимах само първите 3-4 странички. За незнаещите какво е обществен гардероб - едно време имаше на всички гари /жп, аеро, авто/ места, в които човек можеше да си остави саковете, куфарите, дисагите и т.н. там, за да се разхожда със свободни ръце и да си свърши каквото му трябва без да мъкне всичко постоянно със себе си. Тогава повече се отсядаше у роднини, а не в хотел, от което се подразбира, че "настаняването" ставаше най-рано около 18:00 ч. А в багажите имаше разни провинциални домашни благинки предназначени за споделяне с домакините. Имаше такъв обществен гардероб и до Халите, но не мога да си спомня къде точно.

Скрит текст:





# 7 979
  • Мнения: 12 670
Това указателче и аз го имам. Даже май още седи някъде около мястото, където седеше стационарния телефон. Още не съм стигнала да разчистя натам.
И тоя телефон на летището - колко нерви ми е образувал навремето... Когато още телефоните не бяха цифрови и ставаха грешки и преплитания. Та този телефон е бил близък като номер до нашият и редовно звъняха и търсеха летището. Бях луднала по едно време. Даже един приятел се будалкаше с мен, като звънеше и питаше летището ли е, след това слушаше как скърцам зъби.

Общи условия

Активация на акаунт