Любители на кучета - 97

Това, че са кучкари и вършат простотии, най-много ме вбесява. И Рекс вчера го отнесе от един пуснат як кане корсо. И той винаги е пуснат пред блока, много пъти съм се връщала, за да не ни забележи и да стане беля. И на всичкото отгоре, един с овчарка, когото овиках за пуснатото му куче, ми каза, че нали и моето все било отвързано по улиците. Първо зяпнах, защото Рекс от бебе е на повод и не му се е случвало да се разхожда сам в града, после, като ми каза и къде живея, включих. Решил, че Рекс е кане корсото, сигурно щото са черни и двете. Разбрахме се накрая. Та вчера се крепим с Рекс, той върви бавно вече,  уж беше чисто и изведнъж, като изскочи корсото из-зад една кола, тъпчото му стопанин погледна и докато каза: "нищо няма да направи" онова ме буторяса през коленете, едва се задържах, заби зъби в муцунката на Рекс и го свали на земята. Издивях! Виках като луда, оня мълча и тъкмо си тръгвам, чувам, че нещо нарежда зад гърба ми. Да не съм минавала по тоя път, ами да си разхождам кучето на някаква поляна. Е, само това ми трябваше. Още един залп с викове, че няма той да ми казва къде да минавам и ходя, когато му вляза в двора или апартамента, тогава ще се обажда, да не се е сдобил с документ за собственост на улицата и каквото ми дойде на устата. Мълча, като пън, обърна се и си влезе във входа. Много ми се ще жалба да пусна и ще го направя, да има късмет още веднъж да му видя пуснато кучето. Не че някой ще се разтича да се разправя с него.
И да се оплача, Рекс не ми е добре и няма оправия. Вгледах се, че му нараства някак коремчето, закръгля се един такъв, първо помислих, че дебелее, но той не яде много вече и лакомията му я няма. Грабнахме го и в клиниката, попаднахме на единия от нашите ветове, от малък го водя при двама, сложи го на ехограф и ме засипа с увеличен черен дроб, увеличен далак и някакви неоплазии, показва ми колко добре били кръвоснабдени, не че нещо видях, защото бях като ударена с мокър парцал по главата, ни предавам, ни приемам. Операция я издържи, я не, но дори и да издържи,  следоперативното възстановяване нямало да издържи. А и с тия неоплазии.......ако бил на 5 години, отстраняват далака и нямало проблем, но при него на 15 не става. И асцит нямал за момента, а аз и това допуснах. Да му давам карзил и нямало какво да се направи. Ако нещо имало, да се обаждам. И накрая не поиска да му платя, каза, че на стар пациент можел да си позволи един ехограф и, че Рекс бил най-старото куче в града. Вероятно от големите, дребничките живеят и повече. Е, сигурно три дена ходих и не знаех ни какво да правя, ни какво да мисля, абсолютно отнесена, не на себе си. Засега си продължаваме с разходките, храни се нормално, според мен, сутрин и вечер, понякога спи доста, понякога обаче диша, както когато е топло /то си е и топло, та не знам/, ляга, става и аз си мисля дали не започват болки някакви. От това най-много ме е страх. Но, като цяло, денем повече спи, нощем също, но понякога става, мести се из стаята. На разходките взе да спира като да си почине, постои малко и пак тръгне. Но си се мъкнем пак по час сутрин и вечер, след обед по-малко, защото е много топло при нас. На вечерната разходка е най-бодър, случва се и да се затича, ходи, души......Та така, стискайте палци да не му се случи най-лошото, да го боли, че не знам.Като бабите взех да се моля на господ да си го прибере в съня и да не го мъчи. Доскоро за обратното се молех, да не ми го взима. Много е тежко, а като знам каква вихрушка беше, каква енергия бликаше от него. И, независимо от всичко, и в клиниката, и на улицата, всички отбелязват, че не му личали годините, не приличал на старо куче. На мен ми е все тая личат му или не, да не беше това дето го сполетя само, ама....
Извинявам се, че сигурно ви натоварвам, пък аз самата се разтоварвам с вашите снимки и разкази. Ама на, случва се и най-тежко е безсилието.

Тъжно ми стана едно.. няма и как да те успокоя, а ми се ще.
Пожелавам ти да го има още време в тази му форма и да се радвате един на друг без болежки.

Иначе си им е топло, Тара постоянно е изплезена, вкъщи дори лежи по плочките и диша тежко, а аз се завивам вече с олекотена завивка.
 И спи по цял ден и цяла нощ, пък е младо куче- на 2 години, та не винаги е нещо лошо

Vervam не знам какво да ти кажа. Не ми се иска да съм в кожата ти. Моя изяде ръба на входната порта....преди почти месец.... ММ още не може да му прости. И като му обяснявам защо го е направил/нарязаха ни дървата пред нея иединвид я затвориха и не е могъл да избяга н улицата/ само слушам да престанем да го оправдавам с измислена кучешка психология. Една съседка с която не говоря, всяка вечер си оставя пред вратата чантичка с боклук. Не на улицата, вътре пред нейната си врата, нашия всяка вечер ходи и го краде и го разнася из нашия двор. Няма начин ММ да схване, че това е лов и момчето си го носи у дома на сигурно.
За нов апартамент....бихме били вече трупове и аз и кучето.

Ууу, не ща да си представям реакциите на бабите по улиците...

Виге, благодаря ти, че си се сетила за Ласи (току-що доизчетох 137 нови отговора), обаче наш Ласинко отбягва гранулите, а и тази храна е специална и трябва да отиде за специални нужди.

Лабрекс, спокойни дни му пожелавам.
Знаеш ли, ти беше една от причините да пропиша тук. Точно Рекс ме привлече.

Лабрекс, спокойни старини му пожелавам и аз на Рекс, без болки и лекари, само още много щастливи дни заедно. ❤

Така е, много е гадно, особено когато всичко е чисто ново.Но кучето си е куче...няма как да му обясниш като на човек.То не ги вижда нещата като нас

Лабрекс, и аз пожелавам на момчето ти спокойни старини без болка. И още много дни заедно с теб. Прегръщам ви виртуално.

Ооо, Лабрекс, толкова съжалявам да го чуя. Дано да се закрепи момчето, нали уж при по-стар организъм тия работи по-бавно се развиват. Дано, дано имате още дълги дни заедно, без болка, само с радост! Наистина от сърце ти го желая:hugs:

Донсита, пък вие както май сте в София, само ако ми падне Нейо, ще види той:smiley:

Лабрекс, насълзиха ми се очите за това голямо момче . Когато изчезнеш и все го мисля да не е болен нещо. Дано няма болка и да си се порадвате още малко един на друг ❤

гадни новини,Лабрекс,но нищо не се знае-дано имате още много и слънчеви дни заедно. С теб сме .

Дано, момичета, дано, никак не ми се иска да се разделяме, за съжаление...Уж цели 15 години /без месец и малко/, а все едно вчера тичах да си взема черната пухкава топка точно на Бъдни вечер от страх да не вземат стопаните да се откажат да ми я дават, а кога мина това време, изобщо не разбрах. С всички хубави неща е така, все не стигат. Благодаря ви за разбирането, пък аз се надявам!

Labrex, мислила ли си вариант да вземеш от сега другарче на Рекс. Сигурна съм, че е ставало въпрос, но не помня какво беше решила.
Казвам го от гледна точка на това, че покрай някой дребосък, големите живват. Въпреки заболяванията, които имаше доберманката на наши роднини и лошата прогноза, тя живя още почти година и половина след като взеха курцхар бебе. Тоя дребният я съживи просто.

Лабче, витамини и чернодробни някакви. Проучи, почети и си прецени. Според усещането си може и нещо за ставите, колагена не вреди на черния дроб.
Има доста добавки, не мисля, че ще навреди да включиш някоя.
Останалото е божа работа.
На приятелка кучето живя три години след диагноза неработещ черен дроб. Всъщност още си е живо.

Мъчно ми става, като чета такива работи, а знам че е естествен хд на живота. Ама от това не става по-малко гадно

labrex от все сърце желая да имате още хубави дни с този черния маймун Рекс. 🤗 С този с пуснатото корсо не го жали, а пусни жалба. Нека се научат тия хора за какво се ползва повода. Аз бих го пребила, ако бях в твоята ситуация.
Хибискус на мен ми пуснаха мухата за Тодорини кукли, ама за датата която коментирахме ще съм след нощна смяна и май ще пропусна. Ама и идеята за водопада не е никак лоша. Ще взема да проуча, пък кой знае може да се засечем на някой баир някога. 🤪
esstela гледай Бизу да не започне са пази малката. Макс става заядлив когато е с Вивата или с бигълката на разходка. Израснаха му пред очите от една шепа и двете и в него се е пробудил инстикта на пазител и покровител спрямо тях и е много неприятно. Когато е сам е кротък като агънце, ама като е с някоя от тях и се оглежда за всякакви дразнители да ги опази.