Любители на кучета - 97

Мила Лабрекс, винаги успяваш да ме разчустваш, когато пишеш за Рекс. Пиша и ми текат сълзите като реки. Любовта, която изпитваме към кучетата не може да се обясни, както и всички емоции, с които те ни даряват.
От сърце желая на Рекс да не изпитва болки и да остане още до теб такъв, какъвто ти си го познаваш.
Винаги казвам на ММ, че е много лошо да обичаш кучето си като дете, защото един ден ще трябва да се разделиш с едно от децата си...завинаги.
Такъв е живота, вярно, ама е много тежко.
Дано е добре момчето и ще чакаме да почерпиш за рождения му ден.

Карате ме да живвам! ТуиГ, не съм мислила, защото разни мнения чета: че не бива, защото голямото ще реши, че вече не го искат, другото е това, което ти пишеш. Третото е, че толкова съм се вторачила в Рекс, че се улавям, че не мога да се порадвам на друго куче напоследък, ей така, отвътре не ми иде. И дори мисълта за друго куче ме кара да се чувствам като предателка. Все едно тоя съм го отписала, хайде следващото.

possessed, не знам, и аз си повтарям, че е естествен ход на нещата, ама някак не го приемам, съзнанието ми отказва или сърцето по-скоро. Иначе само това правя от оня ден в клиниката, прехвърлям форуми, ветеринарни и всякакви кучешки с надеждата да открия нещо допълнително и подпомагащо, ами до сега не съм. Имуномодулатори така както помагат, биха могли и да засилят процеса. С витамините е същото, направо не смея. Ако е за мен да съм пробвала, но за него не смея да не взема да го влоша. За сега само карсил му давам и това е. Пък и нямам познати с кучета, попадали в подобни ситуации.

А, и нещо, с което Рекс ме шашна - никога досега не е ял сурово месо, давала съм два-три пъти хапка от пилешки гърди, играе си с нея, лапа я, изплюва я, накрая я намирам на пода и я изхвърлям. Вечерта след клиниката купих сърца, говежди и свински, да му сваря и ги режа на парчета. Стои до мен и посяга с муцунка, както когато си иска нещо. На шега му подадох парченце, сигурна, че ще помирише и това ще е, ами не, налапа го, глътна и още иска. Пак дадох, пак и вечерта това яде, сурови сърца. Пилешки шийки сурови, хрупа си ги, като бонбонки, направо на барф го обърнахме. Не знам откъде и защо му дойде тоя апетит към сурово месо, като не е и опитвал.

Sivi, то и аз бях на ръба, като се сетя какви ги нареждах, май само устата ми работеше, мозъкът не. Той сигурно затова си влезе без да ми отговаря, иначе е доста устат и наежен.

DespicableMe, права си, като деца ги обичаме и затова е тежко, като нещо им се случи. И аз се надявам да почерпя на рождения му ден, да видим. Нали му бях поръчала до 17 г. да е с мен, после ще му мислим. Нагушкай от мен онова хубавото детенце със сладките бузки и ушатко също.
Хайде да спрем с Рекс, че ще стане тъжна темата, пък е толкова хубава и зареждаща. Бях решила да не пиша, ама днес не знам какво ме прихвана.

Момичета, не съм се включвала от доста време, но ви чета и се радвам на четирикраките приятелчета.

labrex, много съжалявам, че преживяваш това. Дано момчето е добре и да имате още дълги години заедно, без болка.
Много се разчувствах

Лабрекс, за това писах другарче , не заместител. Такъв не може да има.
Старите кучета са достатъчно зрели, уморени леко, възпитани и сдържани, за да понесат бебешкия тормоз. Според мен не могат да приемат подскачаща топка косми като конкуренция, която ги измества в любовта на стопанина.
И ти си го знаеш, но това са години щастие, за които хиляди, дори милиони хора никога не са подозирали и няма да имат. Щастливка си ти и Рекс покрай теб.

ТуиГ, права си, пък и Рекс е много търпелив с малки, правят го на маймуна, всичко им позволява. Ама аз в момента не мога да го преодолея. Много пъти, като чуя, че някой не обичал/понасял кучета, съм си мислила, че просто не знае какво губи тоя човек. И, ако продължава да е такъв, няма и да разбере. Щастие е, да, истинско.

Много прегръдки изпращаме на вас с Рекс!
И снимка с джак по темата. С пръчка и +1.


Кажете ми за пилешките шийки - цели ли ги давате? Вътре имат едни малки костици, аз ги махам. Може ли с тях, не са ли опасни?

Labrex,  имате още дни с Рекс, дано са без болка и за двама ви!
 Като чета разсъжденията ти си давам сметка, че и на мен ми трябваше доста време, докато приема Ози и го заобичам заради самия него. Няма как да замести Макс в сърцето ми- той просто е друг и различен, но също заслужава обич.

Сиви, от ден първи я защитава, опитвам, когато се случи, да туширам, за сега нуеспешно.

Каква порода е черното куче?

siyina, не знам, не го познавам. Срещнахме го случайно в парка.

Ей, големи сладури са тези Каду и Бизу Да им изпапкам носленцата!
И всички други в нашата си тема са най-готините, да си знаете! По принцип не харесвам разни породи, обаче тук всички са кой от кой по-големи сладкиши. Не знам, някак като "своя глутница" ви възприемам май

Олеле, Естела, баткото и мъничето са прелестни! Представям си колко е весело у вас!

Лабрекс, съжалявам за терзанията ти. Дано Рексун да ти е верен другар още... Колкото може повече.

Естела, тази малката голяма беладжийка изглежда да знаеш Хитро гледа изпод вежда и търси съдействие от батко си

Сияна, прилича ми на мител шнауцер, но най-вероятно е смеска с още нещо.

Тинтина, малката расте с часове, направо ми е нереално

Черното куче е мител шнауцер без прическа, ето една дама от същата порода