Няма почти никаква информация за мъжа, бил ли е женен, има ли деца. Защото 30 годишен мъж да вземе жена с 2 малки и трудни деца, живееща в чужбина, малко ми е подозрително. Кога се опознахте, кога се събрахте? Каква роля играе бащата на децата? Може и да има психически отклонения, или чужбината да го е променила. Не ми харесва на пръв прочит историята.
- Публикувана: 31 авг. 2019, 05:38 ч.
- Последно мнение: 2 септ. 2019, 08:00 ч.
Дали..или..
Ами моето мнение е, че човекът си е насилник. Никой не го показва в началото. Но дърпането на ръцете ще прерасне в блъскане, после шамар, после юмрук и да не продължавам... Въпросът е Вие до къде ще му позволите да стигне. Но, като виждам, му търсите оправдания с какво ли не, та май няма смисъл от съвети.
Преди физическото насилие е имало и психическо. Тя обясни, че ставал от мил - студен и я обиждал. Това е било началото, но тя го е приемала като повечето жертви на домашно насилие. Този човек даже не се прикрива. Започнал е, но тя не го е видяла. След това е последвало стискането на ръцете. Всичко е навързано.
На ничие чело не пише "насилник". Тези неща не се проявяват веднага, така че не бъдете толкова строги съдници.
Авторке, обясни с леден тон на съпруга си, че ако още веднъж ти посегне, можеш да го вкараш в затвора. Или ще му стъпиш на врата - в смисъл да му наложиш да се контролира, или... Знаеш - чантата, шапката, гащите.
Не съм оптимист.
Авторке, обясни с леден тон на съпруга си, че ако още веднъж ти посегне, можеш да го вкараш в затвора. Или ще му стъпиш на врата - в смисъл да му наложиш да се контролира, или... Знаеш - чантата, шапката, гащите.
Не съм оптимист.
Много се дразня на подобни теми! Да, в началото са много мили и добрички. Нещата стават постепенно. Ако веднага се почне с шамарите, то е ясно, че ще го отреже. Но първо е натякването, викането. Не се извинява, почваш да си мислиш "дали пък аз не съм виновна, че го предизвиках". Следващото е "голяма работа, един шамар, аз си го търсех, защо не си премълчах". А насилието си ескалира и всеки път е повече от предишния.После извинения, обяснения ... до следващия път. За съжаление примери много. И не, това не се оправя с приказки. Човек или посяга, или не.
Много се дразня на подобни теми! Да, в началото са много мили и добрички. Нещата стават постепенно. Ако веднага се почне с шамарите, то е ясно, че ще го отреже. Но първо е натякването, викането. Не се извинява, почваш да си мислиш "дали пък аз не съм виновна, че го предизвиках". Следващото е "голяма работа, един шамар, аз си го търсех, защо не си премълчах". А насилието си ескалира и всеки път е повече от предишния.После извинения, обяснения ... до следващия път. За съжаление примери много. И не, това не се оправя с приказки. Човек или посяга, или не.
Преди викането има много други неща, които са симптоми.
Човек не приема не за отговор, ще направи всичко възможно да кажеш да, липса на лично пространство и задушаваща ревност, опит за контрол на всекидневието на жертвата и т.н. Или "ама той си е такъв" като оправдание за всичко по-горе написано.
Защото 30 годишен мъж да вземе жена с 2 малки и трудни деца, живееща в чужбина, малко ми е подозрително.
Никак не е подозрително, ако тя е в някоя уредена държава, а той тук е опъвал на минимална заплата. Малко ли жени взимат чужденци с надежда да си оправят живота, защо мислите, че мъже не го правят?
Авторке- не си силен характер, сори. Силният характер отстоява себе си и децата си. БНД къде е в картинката? Колко време след раздялата и как точно се ожени за този. Не казваш основни неща, ние боб ли да хвърляме. В Турция ли сте, и този хубостник има ли такъв произход. Съвсем добронамерено питам, за да ти кажа и без кристална топка, какво му е.
Информацията, която даваш е толкова оскъдна, че ни кристално кълбо, ни боб ще помогне.
В една чужбина това е насилие и може да се види отблизо със съдия, в друга - вероятно е нормално, обичайно и ОК. Дали децата ще го обичат после... не ми се иска да мисля по този въпрос.
Ако можете да водите открит и градивен диалог, направете го. Ако не можете, защото това би довело до ескалиране на напрежението и агресията значи думите са излишни.
Тогава въпросът би бил “Сега или веднага...”
В една чужбина това е насилие и може да се види отблизо със съдия, в друга - вероятно е нормално, обичайно и ОК. Дали децата ще го обичат после... не ми се иска да мисля по този въпрос.
Ако можете да водите открит и градивен диалог, направете го. Ако не можете, защото това би довело до ескалиране на напрежението и агресията значи думите са излишни.
Тогава въпросът би бил “Сега или веднага...”
Препоръчани теми