Съвет за приятелка

Не го, пише си го.

Колкото и да е преразказано - поведението си е поведение. Не можеш да го изопачиш. Ако си е бил зает 3-4 дни от седмицата е щяло да е види това в началото, а не на 3тия месец.

По конкретния казус - не виждам бъдеще поради крайното разминаване на светогледа на двамата.

Частта с критиката към тялото на момичето не ми се нрави, но по отношение на повечето други неща май съм от "породата" на момчето явно - особено като бяхме "пресни" гаджета не виждах никакъв смисъл да си зарежа хобитата и приятелите, за да може да сме всеки ден заедно.  Дажи винаги супер много съм се дразнила на хора, които зарязват всички и всичко заради нова тръпка и ми го водят навсякъде поредния. Разбира се, има моменти, в които има място и време да се вземе и половинка, но не всеки път и не на всяка цена.  В тази връзка - ако излизаме с мои приятели и взема половинката - не го броя за лично време

Със задълбочаването на отношенията/намеренията ми порасна и желанието да прекарваме повече време заедно и съответно заживяхме заедно.  Ако обаче от първия месец ми държи сметка колко пъти ходя на спорт и колко на театър с приятел(к)и - ще е довиждане на секундата.  

Аз съм жена и бих откачила, ако трябваше всеки ден да се виждам или чувам с гаджето.
Имах едно, 5г. Връзка. Звънеше ми всеки ден по три пъти и накрая му казах, че прекалява, ако имам да му споделя нещо важно ще му звънна. Не изпитвах нужда да давам обяснения какво правя във всеки един момент. Жестоко стана като му кажех, че се прибирам с автобуса и се почва "Ама къде си, на коя спирка".
Както нямам нужда да прекарвам 24/7 с гаджето си, аз съм отделна личност и мога да съществувам самостоятелно.

Няма да изтърпя някого като приятелката ти, която се държи като обсебена. Хората трябва да имат време за себе си и да дишат.

А и това "правил секс 2-3г." За мен си е чиста лъжа, тя ако е такава лепка още в началото, то ще почне да получава паник атаки, че гаджето й е минал няколко девойки преди нея и не е била "единствената"

Сега имам една приятелка с гадже. Излизаме 2часа с нея да пием на кафе и е звъннала на гаджето си поне 6пъти. Съжалявам, ама е адски досадно да стоя настрани и да я слушам с поредното "Къде си", "Яде ли, наяде ли се, ама какво ще ядем вечерта", "ааа хляб да взема ши"
И аз ще издивея , ако някой ми звънне 10000пъти за глупости.

Всички коментирате преживявания, които нямат общо с казуса. А, и затова са ви бивши. Не щото са правили така, а щото не сте ги обичали просто и тогава всяко съприкосновение става досадно.
Нека женените да споделят дали с мъжете си бяха на смени 3/7 или искаха да прекарват време с тях. Казвам женени, защото се предполага, че за да се ожениш за някого или да създадеш семейство с него, значи го обичаш.

Пак някакви свободни съчинения чета. Никъде не е споменато, че момичето иска да държат връзка нон-стоп. За мен да се чуеш с някой 1-2 пъти на ден, не е ненормално, винаги имам какво да си кажа с хората. Проблемът е, че той се държи сякаш тя не съществува, в моментите, в които не са заедно. Както и иска режим на свиждане - не повече от 4 пъти седмично.
Наистина, колко ли от вас всъщност ще се съгласят с такива унизителни условия? Да ги поставяш е лесно, да ги спазваш обаче... явно не.

Аз и мм също сме  свободолюбиви характери. Но в началото на веъзката искахме да прекараме всеки момент заедно, пишехме и се чувахме постоянно. То просто си идва отвътре.
Сега- след 10г съвместен живот, всеки има своето лично пространство и е свободен да прави това, от което има нужда, без да сме залепени като гербови марки. Имаме изградено доверие и уважение помежду си за тези неща.

Елунария, ти си една от най-ерудираните дами тук. Вероятно би могла да останеш интересна на повечето мъже, ако водите 1-2 разговора всеки ден. Но какво остава за по-баналните и фриволни жени, които са в пъти повече?
Ще си позволя да цитирам viksdesire.


В момента, когато разговорите станат на битово естество или повтарящи се, това наистина може да побърка един мъж.

Според теб коя млада двойка би била по-успешна:
1/ тази, която е през целия ден заедно, единият е ремарке на другия и си бъбрят по 5 пъти на ден
или
2/ тази, която си прави няколкодневни почивки и когато си прилипсват се видят и наистина да има какво ново да си разкажат и да прекарат качествено време заедно

Другото, което ми прави впечатление е, че тук веднага като се заговори за връзка между млади хора и всеки на автопилот описва ситуацията си от своята камбанария след 20 годишен брак, забравил изначално колко различен е дейтинга на 25г. Реално ако някой мъж не иска да се ожени за нея на 5-тия ден заедно и да и гледа 4-те деца до края на живота си, за нищо не става.

Не, тези връзки не е нужно да продължават дълго, те са приятни или неприятни и носят опит, уроци, себепознаване. В случая дали ще научи жената на търпение, или мъжа на повече привързаност - кое от двете ще стане, само времето би показало.

Аз се ожених за човек, с когото не се виждахме всеки ден в началото
Различните хора много различно преживяват нещата, недейте да решавате, че щом вие не можете да си представите нещо, то не е любов. 
При мен в първия месец няма как (дори в случая с ММ) да се говори за любов - привличане и интерес - да, но любовта дойде с опознаването и тогава вече и желанието да прекарваме още и още време заедно.
 Колкото до графика - много зависи как е представен както вече казах -  и при нас в началото се подразбираше, че в понеделник и сряда (примерно) няма да се виждаме, защото в единия ден аз съм на курс, в другия той е на спорт и после пие бира с приятели и т.н.  Никой не се е сърдил, и двамата се чувствахме чудесно така.  И точно в това е ключът - ние сме такива хора и имаме сходни разбирания за това как се развива една връзка. 
Кой крив и кой прав в конретния казус според мен няма кой знае какво значение, защото тези хора са ужасно различни и само ще се измъчат един друг.  Фактът, че за три месеца вече са успели да се "разделят" и съберат говори достатъчно. 

Кое е унизителното, че 27г. момък е пораснал и цени времето си и не смята себе си за кученце, което трябва да разхожда приятелката си като кученце, което "ще умра без милотуУуУ".

4/3 си е идеална формула за щастлива връзка, заедно сте, но имате и време за себе си.
Щом девойката няма (явно) приятели, тези свободни дни може да използва да завърже някакви познанства, че ако скъса с гаджето някой ден, всичките хора, с които се е запознала покрай него ще си отидат от живота й.
Тя малко или много ще ги е приела за близки и ударът ще е голям.

Трябва ли постоянно да вися в чата да пращам на патето емотиконки (модерни връзки duh ), за да доказвам любовта, че видиш ли един ден да не го питам как е и светът свършва, всичко е било лъжа, нищо не е истинско ?
Много е сладко някой да не може да живее с теб, ама почваш да се чудиш преди появата ти как е оцелял и ти се струва престорено.

Аз държа да имам свободни дни, най-малкото мога спокойно да се видя с МОИТЕ приятели да прекарам ползотворно време с тях, отколкото да им кажа "Дай да пием едно бързо кафе, че моя ще лежи цял ден и трябва да съм с него" и естествено се лепва на телефона да му заобяснява кога точно ще дойде и през кой магазин ще дойде.
Мдаааа пиша от името на приятелката, която бива игнорирана, заради леплива към гаджето си личност.

И аз гласувам за 4/3. Идеално си е. Кой работи, кой учи, кой се забавлява и също така се виждат достатъчно.

Vikdesire, ок, разбирам какво имаш предвид, но ти говориш за крайности, които на над средно интелигентен няма да са приятни, и описваш масовите и по-често срещани "любовни" отношения или опити за такива.

Малко или много в двата си дълги, нелоши поста, описваш "връзка" в начален стадий на ниво гаджърлък, където за "ограничаване" и граници, трудно може да се говори.

Когато, обаче си в сериозни отношения(или декларираш на човека, че искаш да градиш такива), малко или много има "приоритизиране", или поне при повечето хора е така, и "милУтУ" ти става приоритет, разбира се с родителите, които са ни дали живот, но това са друг вид отношения, и не трябва да се смесват, въпреки че в БГ знаем как е масово, и са малко хората с установен баланс.

Още повече, със забързаното ежедневие и ангажименти на всеки, то не остава време, и ако отношението ми е такова, като твоето, да опозная някой достатъчно, за да си кажа :"Ти си, маце", ще е почти невъзможно, или трябва безкрайно дълго време да си играем на иди ми дойди ми.

Естествено, че опознаването и задълбочаването иска време, естествен процес, непринудено, така е най-сладко, не юруш, но 5 г. да казваш, че си имала накакъв и те издразнил, е адски много време, то си личи в началото кой какъв е. Какви 5 г., за толкова време връзката отдавна е трябвало да е отишла в следващата фаза. Разбира се, говоря за по-зрели хора, не тийн-студенти.

Това за приятелите - не съм съгласен. В една връзка с вече установен режим, ангажименти и т.н., приятелите не са на първо четене, а са периферия, именно поради гореописаното. Истинските приятели си остават такива, едни идват, други заминават, трети остават до живот. Кръговрат. Много ясно, че като искаш да се видиш, отиваш, но не за сметка на времето, което трябва да се прекарва с най-близкия. А, ако няма време, просто не се виждаш. Адекватен човек няма да се сърди, а ще се радва за теб, че си щастлив и ще те разбере.

Много хора избират "практичност" пред любов, чувства и страст, което за мен не е ок, по-добре да съм сам.

Не те познавам, квалификации и изводи от 3 поста, няма как да се правят, но сякаш си от хората, които сами са си по-добре, в което няма лошо, хората сме различни.

Тук участващите лица са в три месечна връзка, а не 10г. брак, в които наистина приоритетите се изместват.
И съм нямала просто "някакъв", имах спътник в живота, била съм с него винаги, била съм на всичките събирания със семейството му, грижила съм се за него, когато е бил болен, тъжен, разстроен и го обичах и сме си доказвали любовта, независимо че съм решила два дена да бъда без него.
Не сме заедно вече по причини извън това, че мога да живея ден без него, но това е извън темата.

Не съм съгласна, че приятелите са единица, на която можеш да не обръщаш внимание. Приятелствата се изграждат и поддържат със времето и половинката ти няма да има нищо против да отделиш време и за останалите важни хора в живота ти. И той има приятели, с които може да общува и двамата трябва да сте щастливи и заедно и отделно. Ако се обичате никой няма да реве, че си си изял от времето на половинката за някакви си..приятели.

Имаше разни мъдрости от сорта ''Няма доказан случай яйцеклетка да преследва сперматозоид. Не изневерявай на природата си!'', или ''Ако се държиш като прислужница, не се обиждай, че не се отнасят с теб като с кралица''.
Била съм и от двете страни на ситуацията, т.е. обсебена от мисълта да не съм сама или бягаща с 200 от някой.
От висотата на 42-годишния си опит (личен и страничен) съм на мнение, че в любовта нещата се случват лесно и няма как да не успееш да разграничиш заинтересован мъж от незаинтересован.
Според мен, приятелят на приятелката ти не е влюбен в нея, но в общи линии му е удобна. Би стоял с нея, докато някоя интересна кака не му завърти главата и не забрави за всичките си нужди от свобода и лично време, които пък са напълно нормални.
 Ако остане с нея, може и дете да ѝ направи и да заживеят заедно, но съвместният им живот ще бъде изпълнен с лек психически тормоз от сорта ''не си оформена, нямаш цици, косата ти е права, пък аз харесвам къдрици (или обратното), не си интересна, не си бляскава''.
Според мен и двамата са еднакво слабохарактерни, просто тя се е влюбила или само той ѝ е вързал, а тя има отчаяна нужда да е с някого.
Съжалявам, но момиче без приятели, интереси и амбиции ми звучи точно така.
И тъй като съм жена и майка на момиченце, мен ме интересува какво би могла да промени приятелката ти в себе си за да излезе от положението на потенциална вечна жертва.
Аз бих спряла да го търся, бих обърнала внимание на външния си вид (нова прическа, различен грим, освежаване на гардероба), бих взела под внимание забележката му (въпреки, че тя е физически слаба) и бих започнала да се занимавам със спорт или танци - заради тонуса, енергията и самочувствието, което дават тези занимания, бих преразгледала приоритетите си, бих си поставила някакви професионални или образователни цели, бих се поразтъсила за хоби, ако животът ми е достатъчно уреден, бих изкарала шофьорски курс, готварски курс, езиков курс - нещо, бих тръгнала сама (нагласена и ефектно облечена) на кино или театър. Накратко, бих се отворила за света.
Само на 23 години е, за Бога! Оставам с впечатление, че днешните млади нямат никакъв хъс за живот. А животът в днешно време предлага толкова много възможности!

viksdesire, ако 4/7 се случва по естествен начин, тогава явно е добре и за двамата. Когато ти се заяви в прав текст, без да го очакваш или искаш, е малко по-различно.