Имах едно, 5г. Връзка. Звънеше ми всеки ден по три пъти и накрая му казах, че прекалява, ако имам да му споделя нещо важно ще му звънна. Не изпитвах нужда да давам обяснения какво правя във всеки един момент. Жестоко стана като му кажех, че се прибирам с автобуса и се почва "Ама къде си, на коя спирка".
Както нямам нужда да прекарвам 24/7 с гаджето си, аз съм отделна личност и мога да съществувам самостоятелно.
А и това "правил секс 2-3г." За мен си е чиста лъжа, тя ако е такава лепка още в началото, то ще почне да получава паник атаки, че гаджето й е минал няколко девойки преди нея и не е била "единствената"
Сега имам една приятелка с гадже. Излизаме 2часа с нея да пием на кафе и е звъннала на гаджето си поне 6пъти. Съжалявам, ама е адски досадно да стоя настрани и да я слушам с поредното "Къде си", "Яде ли, наяде ли се, ама какво ще ядем вечерта", "ааа хляб да взема ши"
И аз ще издивея , ако някой ми звънне 10000пъти за глупости.
В моите представи да се видиш с някой 1-2-3 пъти в седмицата за лаф моабетче и секс не е двойка, а си е баш "приятели с привилегии". Двойка има съвсем друго значение и то варира според чувствата на двамата и според това от колко време за заедно, имам предвид, че в началото са гаджета, после стават половинки, след което живеят на семейни начала или направо се женят - тези етапи са двойка. Ама да се видя 2 пъти в седмицата с някой, а в останалото време да си живея абсолютно самостоятелно, че даже и потелефон да не се чуваме - за мен не е двойка /и не само за мен/. Никой не говори да си 24/7 залепен за някого - това както казах е другата крайност на приятел с привилегии. Между черно и бяло има мнооого нюанси. Недоумявам защо в тоите представи има само лепки и нищо сериозно, само леко задоволяване на физическите потребности.