Това наистина е много странно и плашещо. Само с този човек ли ти се е случвало?
- Публикувана: 8 септ. 2019, 19:07 ч.
- Последно мнение: 18 ян. 2020, 17:11 ч.
Случи ми се нещо странно XXI
Това наистина е много странно и плашещо. Само с този човек ли ти се е случвало?
Това наистина е много странно и плашещо. Само с този човек ли ти се е случвало?
Може да се познавате от минал живот. Вече не е тайна, че има прераждания, особено откакто психолози и психиатри практикуват регресията.
Това наистина е много странно и плашещо. Само с този човек ли ти се е случвало?
Може да се познавате от минал живот. Вече не е тайна, че има прераждания, особено откакто психолози и психиатри практикуват регресията.
Не поддържате ли връзка, защо не си запазихте координатите?
Скрит текст: Да, само с него.Беше нещо като...близък непознат.Сякаш нещо се отключи и аз знаех много неща за него
Може да се познавате от минал живот. Вече не е тайна, че има прераждания, особено откакто психолози и психиатри практикуват регресията.
Това наистина е много странно и плашещо. Само с този човек ли ти се е случвало?
Може да се познавате от минал живот. Вече не е тайна, че има прераждания, особено откакто психолози и психиатри практикуват регресията.
Скрит текст: Да, само с него.Беше нещо като...близък непознат.Сякаш нещо се отключи и аз знаех много неща за него
Може да се познавате от минал живот. Вече не е тайна, че има прераждания, особено откакто психолози и психиатри практикуват регресията.
Не поддържате ли връзка, защо не си запазихте координатите?
Това наистина е много странно и плашещо. Само с този човек ли ти се е случвало?
Може да се познавате от минал живот. Вече не е тайна, че има прераждания, особено откакто психолози и психиатри практикуват регресията.
Не поддържате ли връзка, защо не си запазихте координатите?
Аз до ден днешен съжалявам, че не размених телефонни номера с майката на едно момиченце, с което дъщеря ми имаше подобна на описаната среща. Разказвала съм тук тогава, но ще припомня. Може би минаха около 2 години, а може и 3 да са . С дъщеря ми бяхме в един квартален пазар. Срещу нас се появи майка с друго момиченце на възрастта на моята дъщеря. За пръв път ги виждахме, но двете деца едновременно се затичаха едно към друго с щастливи възгласи и се прегърнаха. Поиграха 5 минути, но другото дете отиваше на РД и тръгнаха. А аз се притесних да поискам телефон на майката на детето, за да не ме сметне за някаква луда. Но съм почти сигурна, че децата ни се познаваха от предишен живот. Дъщеря ми понякога до ден днешен си спомня за тази среща и ме пита кога пак ще се види с това дете. Разпитах я тогава да не са се виждали в ДГ например, но каза, че не я познава. За пръв път я видяла, но знаела, че са приятелки.
Сега няма да ми се смеете, но вчера ми се случи нещо "странно". Отивам в близката до работата ми фурна и обикновено си поръчвам точно определен тип закуска, 1бр. И вчера отивам аз, исках пица, но не бяха готови и трябваше да изчакам, този път щях да взема две, една за мен и една за колежката. Но това не го оповестих на глас. Продавачката ме пита: Пица, ако искаш, 5мин. и е готова, аз отвръщам - Да, добре, ще почакам. И си се въртя из помещението чакайки и чувам как продавачката и майстора на закуски разговарят за количеството и вида на закуските и жената казва - Еее, трябваше повече пици днес, че ей на виж сега продадох две "на зелено", момичето чака да си ги вземе.
Откъде по дяволите знаеше, че ще поръчам две.
Откъде по дяволите знаеше, че ще поръчам две.
То само това, да, защото на глас нищо не съм изричала. А тя ме познава продавачката и знае, че винаги взимам по 1бр. пица. Всъщност досега оттам не съм вземала 2бр. Вчера беше някакво изключение, колежката каза, ако са топли вземи и за мен една, защото тя пък обикновено си носи ядене от вкъщи и аз купувам само за себе си.
Джаста Праста това е телепатия... Понякога и на мен ми се случва, но още в по-тежък вариант 
Много ми трябва нещо и ми помагат напълно непознати хора, които не съм питала или ми отговарят пак непознати и съм сигурна, че не си говоря сама и че не съм питала на глас.
За да не спамя- тази година синът ми е 1 курс студент и е една еуфория за студенсткия празник И ме пита аз къде съм празнувала като млада... И взех та си спомних как на един 8 декември бившия ми ММ ( то той и на младини и на старини все си беше разсеян и нищо не планираше) ни остави 10 човека без билети на гарата на Овча купел. Тръгнали сме за Паничище- едно време, преди 25 г. без влак и автобус нямаше стигане. Студентите нямаха коли като сега... И така сняг, студ и всички автобуси пълни си заминаха и аз си стоя и наум си мисля защо ли тръгнах и няма ли как някой да се появи. Изведнъж в гарата влезе един млад мъж и дойде точно до мен и ме попита къде отивам. Аз се сопнах, че не е негова работа - мислех си че ме сваля А то момчето карало сутрин работници в София и след обяд минавало на гарата за закъсали пътници до Дупница. Имаше микробус и ни взе всичките 10 човека, закара ни до хижата до Паничище даже и ни взе след 2 дни. И това ако не е късмет!
Много ми трябва нещо и ми помагат напълно непознати хора, които не съм питала или ми отговарят пак непознати и съм сигурна, че не си говоря сама и че не съм питала на глас.За да не спамя- тази година синът ми е 1 курс студент и е една еуфория за студенсткия празник
И ме пита аз къде съм празнувала като млада... И взех та си спомних как на един 8 декември бившия ми ММ ( то той и на младини и на старини все си беше разсеян и нищо не планираше) ни остави 10 човека без билети на гарата на Овча купел. Тръгнали сме за Паничище- едно време, преди 25 г. без влак и автобус нямаше стигане. Студентите нямаха коли като сега... И така сняг, студ и всички автобуси пълни си заминаха и аз си стоя и наум си мисля защо ли тръгнах и няма ли как някой да се появи. Изведнъж в гарата влезе един млад мъж и дойде точно до мен и ме попита къде отивам. Аз се сопнах, че не е негова работа - мислех си че ме сваля А то момчето карало сутрин работници в София и след обяд минавало на гарата за закъсали пътници до Дупница. Имаше микробус и ни взе всичките 10 човека, закара ни до хижата до Паничище даже и ни взе след 2 дни. И това ако не е късмет!
Луна и грош, първо и аз така помислих, защото във фурната имаше още двама души, но те си допиха айряна приказвайки си и си тръгнаха. Останах само аз, а разговора на жената с майстора продължи, че един дядо поръчал топли питки и щял да дойде да си ги вземе след 10мин. Та, на касата аз казвам на жената - този път ще са две и тя ми отговаря - да, знам. Ми странно си беше. Пък, ако ще и да не изглежда така.
Яки, да, на телепатия ми заприлича и на мен. За мен определено беше странно, ако и да не е.
Яки, да, на телепатия ми заприлича и на мен. За мен определено беше странно, ако и да не е.
Не знам дали съм писала за това тук, но преди време установих, че обикновено знам предварително, че дъщеря ми ще се разболее. Както си върша ежедневните работи и изведнъж ми преминава мисълта, че е болна ( а тя дори няма проява на каквито и да е симпотми към момента). Първите няколко пъти си казвах "Глупости. Какво те прихваща?", но след като всеки път се сбъдваше започнах да се притеснявам когато ми мине тази мисъл. Обикновено в рамките на 1-2 дни след това се разболява детето.