Случи ми се нещо странно XXI

Благодаря ти, Wаlnuss, много те харесвам и ми е приятно да прочета хубави думи от теб за мен.

Завършила съм художествена академия, специалността ми е приложна, не е живопис. Когато сме имали някаква задача, например да направим проект за календар, нашият преподавател винаги ни казваше, да си представим, че трябва да гледаме цяла година тази рисунка и дали би ни било приятно. Най-често за интериора се препоръчват ненатоварващи картини в хармонични цветове и композиции. И наистина, има картини, които се смятат за световни шедьоври, но не бих ги държала в дома си, защото са натоварващи, някои дори неприятни. Иначе в нас е като галерия, но не съм забелязала отрицателно влияние на картина.

Добре, де, в моя защита ще кажа, че имам фототапет в хола. Брои ли се?!

Надявам се оценявате чувство ми за хумор или тоталната липса на такова.

Пп Да си призная липсва ми Благословената.

А защо трябва да с езащитаваш? Всеки прави каквото си иска в дома си, това е негово право и не дължи на никого обяснения. Явно нямаш отношение към изобразителното изкуство, не е болка за умиране. Аз съм така с музиката - слушам музика естествено, но повече като фон. Не мога да преценя стойностната музика и да припадам по нея. Е, пак си живея.

Помислих, че коментирате някоя трансцедентална случка от последните минути, а то какво било😆
Аз дълги години имах над главата си починалото дете на баба . Може би и това да е било причина да сънувам постоянно мъртви хора. После преместихме снимката над леглото на баба. А над моето сложихме върхът в постижението на художественото творчество: фотос на моя милост на девет месеца. 😁

Пони , не се защитавам, хортуваме си тука на разни теми.

Имах едно бижу.Беше намерено.Странното беше,че се чувствах невероятно когато беше на врата ми..Изпитвах някаква огромна привързаност и то сякаш беше част от мен.Не мога да го обясня,но колкото пъти си помислех да го сваля,винаги сякаш нещо ме спираше.Един ден синджира му се скъса.Прибрах го за да го поправя.Нататък не ми се разказва какво му се случи.Вече 13г не е мое притежание а ми липсва ужасно много .

Аз съм споменавала и в предни теми за една моя любима иначе блуза, като потник с плетена жилетка. Когато я купих още с влизането я фокосирах и се влюбих. Е да, ама всеки път в който я обличам ми става зле. Почва да ми става лошо, да ми се вие свят. И го разбрах сигурно на 10+ обличане докато разбера че е от нея. Още не съм я изхвърлила- жал ми е.
Пра баба имаше портрет на мъжа си над леглото ми, като бях малка много ме плашеше. Може би е заради това че беше в тъмни цветове и само зениците му бели. Вечер уличната лампа се отразяваше в нея и заради стъклото отпред блестяха. Тя не искаше да я премести защото само тя и снимката от сватбата им и бяха останали. Омъжила се е с черна рокля, не е имала пари за друга и до последно смяташе, че всичко лошо е заради това (погребала е 3 от 4 деца- 2 бебета и баба ми). Останала е вдовица на 28 и не се е омъжвала повторно. Почина на 87

Аз доста вярвам в енергията и бижута, носени от някой не нося и не приемам. Както и не взимам от улицата стотинки (е сега ако е нещо хартиено, забравям за енергии и там каквото е ). Това е и причината да не си купувам дрехи от магазини втора ръка. По врачки не ходя,  пак заради пустата енергия. Когато съм си наемала квартира или когато си купувах апартамент, пак гледах да са по- ново строителство, да не са живяли много хора. Картини подбирам също много внимателно. Сега като се чета, си давам сметка, че май съм луда Единственото нормално е, че яко избягвам свекървата, пак заради тази причина

Според мен малко пресоляваш манджата! Всички живеем в общо пространство. Какво като гледаш квартирата да ти е ново строителство - нали ходиш на работа! Знаеш ли там какво е? Чувала съм от моя близка, която се занимава с подобни практики, че е добре всичко да се мине през сол. Напр., ако си купиш някоя дреха втора ръка да я накиснеш за една нощ във вода със сол. Според нея така се изчистват всякакви енергии и става като нова в това отношение. Съветваше ме така да направя и с вещите на родителите ми, които искам да запазя. За съжаление, може би аз съм небрежна, но не го направих. А и какво да правя, като живея в жилището на родителите си, не мога да изхвърля всичко. Сега искам да направя ремонт и водосвет, че и двамата починаха в него.

Права си, пресолявам манджата. Осъзнавам го, опитвам се да не съм толкова луда на тази тема, но трудно ми се получава. А и всеки със своите странности..

Бижу от улицата никога не взимам. Навремето даже болести така са прехвърляли. Бижу само носено от майка ми бих взела.
Бижута от бивши също не нося. Все се каня дори да изхвърля едни подаръци от един много неприятен за мен тип, но останаха при майка ми и не се сещам.
За дрехите втора употреба не ми пука, през бая обработка са минали и някой едва ли е имал "задни" мисли като ги е предавал.

Аз пък видя ли монета на улицата, веднага я прибирам. Определено ми носи късмет. Това го разбрах още преди години, когато един много добър за мен период в моята кариера (ах), започна с намирането на цяла шепа стотинки на улицата пред нас. Събрах ги всичките, потръгна ми начинанието. Тогава, в период на около две седмици непрекъснато намирах пари - дори и не много малки суми. Оттогава знам, че намирането на каквито и да е пари (банкноти или монети) ми носи късмет.
Намирала съм и бижута на улицата (не много скъпи - сребърни), взимала съм ги, но не съм ги носила, защото имам доста особен и изчанчен вкус за бижута, не обичам да нося обичайни такива.

Аз така и не разбрах защо в продължение на няколко дни намирах стотинки, в различни валути, на различни места. Трябва да ги хвърля, не знам защо ги пазя.

Сигурно знаете историята за проклятието на диаманта Хоуп? Даже мисля че не са описани всички смърти и нещастия на десетките му притежатели, както и като за последно пожарът в музея Смитсониън, където е изложен.
Зловеща история.

https://dnes.dir.bg/spektar/proklyatieto-na-diamanta-houp-smart- … -vseki-sobstvenik

В къщи картините са цветя. Веднъж много харесах 2 морски пейзажа на бурно разпенено море, стихия в най чист сино-зелен вид, но приятелката ми ме разубеди да не ги купувам. Както ме разубеди и да спра да шия гоблен създаден по картина на Айвазовски, с който се занимавах от години защото беше огромен. Изобразяваше кораб, който за последно се бореше да остане над вълните, в единия край счупена мачта за която се държи удавник. Навъсено небе и бурно море. Предвидливо при даването на поръчка за съдаването му помолих да махнат удавника. Луди пари платих за схемата по моя идея, оставаше ми още около четвърт, но и много други хора настояваха че не е добра идея да провеся такова нещо в къщата си...Бях решила за баланс да ушия и едно спокойно море, но някак успяха да ме убедят да не го завършвам в никакъв случай, имало такова поверие за шитите картини, че при страшен сюжет, някое от ъгълчетата трябвало да остане недошиито, аз предпочетох да го оставя въобще.
Затова сега само цветя!
Мисля че всеки човек е малко или мвного суеверен. Познавам куп хора които при важни събития не обличат определена дреха пък макар и да е красива, но заради предишни несполуки когато са я обличали, или обратното, ходят все с една и съща по важни събития, защото с нея им се е случвало само хубаво.

Първото е обработената картина, така трябваше да изглежда моята без давещия се долу в ляво. Другите 2 снимки е на създаденото от мен, което нямах сили да довърша, въпреки че не оставаше много. Казаха ми че е по-добре да не провесвам такова нещастие и безнадежност вкъщи . Моите симкаи не са добри, красотата на картината е невероятна, каквито са всички морски пейзажи на Айвазовски.