Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 13 септ. 2019, 16:48 ч.

Ревност при доведени деца

  • 7 311
  • 172
  •   1
Отговори
  • Мнения: 22
Здравейте!

Имам момченце на 6г. и живея на семейни начела с мъж, който има дъщеря на 7г. Майка и е починала, когато е била на 4г. Тя има много бегли спомени за майка си и не проявява черти на травмирано дете, като под това имам впредвид, че е много усмихната, игрива и социална.

Та така, 1 година бяхме гаджета с този мъж. Излизахме редовно с децата и така времето минаваше, децата се привързаха и ни приеха много добре. Решихме да заживеем заедно (децата също искаха много ) и в началото всичко беше идеално. С него се разбираме много добре и сме много щастливи, децата също.

Проблемът е следния: от около месец насам неговата дъщеря проявява неукротима ревност към него когато ме прегърне или целуне. Преди това изобщо не ни обръщаше внимание. А той също прегръща и целува и нея, в смисъл не е студен тип баща. С мен се държи много добре, приела ме е напълно. Но направо изпада в кризи, когато с него сме по-близки по какъвто и да било начин. Привързана съм към нея, тя е страхотно дете и се разбираме идеално. Третираме децата по равно. Каквото на едното, това и на другото. Знам, че е нормално да има ревност, но е много интензивна и за мен минава границите.

Интересното е, че ревнува баща си от мен но не и от сина ми, с който той също много се занимава и прегръща и целува. Когато го ревнува от мен имам чувство, че му е жена, а не дъщеря.  Изключително е некомфортно и незнам как да реагирам и затова за момента просто се отдръпвам и не обръщам внимание. От една страна знам, че е свикнала на много грижи и внимание от баби и дядовци и вече е време да стане по-самостоятелна, но от друга я разбирам и ми е тъжно като тя така се ядосва и плаче. Много си говорим с нея и двамата и обясняваме, че много я обичаме, че отношенията между баща и дъщеря са едни, а пък тези между мен и него съвсем други и т.н. Тя просто отказва да приеме и казва, че никога ама никога няма да свикне. Вече и да идем някъде, тя постоянно ни дебне да не вземем да се хванем за ръце и дори по бузата ако ме целуне баща и, тя полудява. Не се забавлява изобщо. Незнам какво да правя. Иначе, поне сина ми по никакъв начин не ни ревнува, което е донякъде упокоение.

Моля за съвет, ако някой се е сблъсквал с такава ситуация.

# 1
  • Мнения: 2 204
Моят роден 9 г син не обича да се целуваме пред него и демонстративно потръпва уж от погнуса като ни види..
Някой деца преминават през такава фаза сигурно.
Аз лично ако на детето толкова му пречи не бих се целувала с баща му пред него докато му премине това надявам се временно отношение към тази част от връзката ви.

# 2
  • Мнения: 2 021
Защо не помислиш за консултация на детето с психолог?

# 3
  • Мнения: 2 144
А ако не се целувате и прегръщате пред момичето какво ще стане?

# 4
  • Мнения: 707
Казваш, че не ги делите и ги "третирате еднакво". При мъжът може би. Но при теб?
Самото ти заглавие издава друго.
Опитваш се да изкарваш доведеното дете криво и си отдъхваш, че твоето не се държи така. Ако ги "третираше" еднакво нямаше да присъства като акцент в темата ти това, че детето е доведено в цялата история. Пък даже и обобщаваш в множествено число, сякаш ти се иска да се случва при повечето доведени деца, че да ти олекне, че не в теб е проблема.
Щеше просто да опишеш проблема и детето и дотам, ако бе непредубедена. Ти тръгваш с нагласата, че понеже е доведено това дете, затова изпитва ревност. Не ти минава първо през акъла, че това може да се случи с всяко дете, независимо дали е доведено или не.
.
Така изглежда отстрани. Wink

# 5
  • Мнения: 343
А ако не се целувате и прегръщате пред момичето какво ще стане?
Ми нищо, ще стане на нейната.

# 6
  • София
  • Мнения: 19 456
Казваш, че не ги делите и ги "третирате еднакво". При мъжът може би. Но при теб?
Самото ти заглавие издава друго.
Опитваш се да изкарваш доведеното дете криво и си отдъхваш, че твоето не се държи така. Ако ги "третираше" еднакво нямаше да присъства като акцент в темата ти това, че детето е доведено в цялата история. Пък даже и обобщаваш в множествено число, сякаш ти се иска да се случва при повечето доведени деца, че да ти олекне, че не в теб е проблема.
Щеше просто да опишеш проблема и детето и дотам, ако бе непредубедена. Ти тръгваш с нагласата, че понеже е доведено това дете, затова изпитва ревност. Не ти минава първо през акъла, че това може да се случи с всяко дете, независимо дали е доведено или не.
.
Така изглежда отстрани. Wink
Така не ми изглежда отстрани.

Нали детето на авторката е доведено за мъжа ѝ, както детето на мъжа ѝ е доведено за нея!? А, за родителят си, всяко е родно.
Двете деца са в абсолютно еднаква позиция и ако момичето ревнува, а момчето не, то авторката има нагледен пример за реакцията на "доведено-собствено " дете.  Simple Smile

# 7
  • Azeroth
  • Мнения: 3 990
anonymiss, точно това е в основата на проблема, не знам защо те подразниха изразните й средства.
Голяма е за ревности тип "ще се омъжа за тати", обикновено при по-малките дечица се проявяват, но с времето отшумяват.
Аз също съм на мнение, че е добре да посети психолог, това, че не показва травмата от загубата на майка си, не означава, че такава няма.

# 8
  • Мнения: 217
На мен също ми изглежда, че авторката е загрижена за тяхното семейство и привързана към момичето. Понеже ревността е от тази посока, подробно описва проблема.
Към авторката: Може би сте го правили, но защо не говорите директно с детето, да Ви обясни защо се дразни, заплаха ли вижда Във вас и прочие. Нека излее всичко, което чувства и му тежи. И после Вие на свой ред с много търпение и любов ще обяснявате,че тя е незаменима, че е друга любов, че не е застрашена от никакви липси и т.н.т. Разговори и търпение- така бих опитала аз да направя.

# 9
  • Мнения: 2 144
Ама защо трябва да се прегръщат и целуват пред децата?!

# 10
  • Мнения: 707
Цитат
Проблемът е следния: от около месец насам неговата дъщеря проявява неукротима ревност към него когато ме прегърне или целуне. Преди това изобщо не ни обръщаше внимание.
Авторката и приятелят й трябва да си отговорят на въпроса: какво се е случило "преди това", кога нещата са се променили и защо?
Момиченцето показва дразнение само към близост с жената. Не ревнува баща си от другото дете, нали? Следователно някъде там трябва да се търси разковничето. Може несъзнателно да е провокирала това поведение в детето, може  и от друг да идва, но ако човек е съвестен първо ще търси грешката в себе си - говорим за родителство - защото децата и поведението им са отражение на средата, в която израстват. Психолог също може да помогне. А дотогава да общуват с детето и да го предразполагат да говори честно и открито, да изразява емоциите си. Ако не става с двамата - поне с баща си.

# 11
  • Мнения: 323
А защо да не целува бащата и да не показва нежност в присъствие на дъщеря му? Нека показват любовта пред децата си, това е прекрасно. Моя приятелка намери решение: докато беше малка, дъщерята на мъжа й се цупеше, когато те се прегръщаха или целуваха. Тогава тя започна винаги след целувка на него, да "лепва" целувка и на детето до момента, в който то пищейки от радост я молеше да го остави намира. А после порасна и всичко отшумя. Любовта никога не трябва да се крие.

# 12
  • Мнения: 302
А мъжът ти как реагира на сцените ?
Аз смятам че вие двамата по категоричен начин трябва да и се противопоставите и да не допускате тя да ви прави сцени. Тя трябва да си остане дъщеря на баща си. Дотам и само ! Няма място да се конкурира с вас за целувките му. Има морални граници, които децата не бива да преминават и ние възрастните трябва ясно да ги очертаем.
Дано мъжът ти е наясно, защото това застрашава вас като двойка и ако и отстъпите, скоро няма да сте такава. Не и позволявайте да се намесва между вас. С коя жена спи баща и нея не я интересува ! Тя не му е жена.

Последна редакция: пт, 13 сеп 2019, 20:13 от Teresa30

# 13
  • WonderLand
  • Мнения: 2 344
Когато бях точно на тази възраст около 7 годишна ми беше сууупер неприятно майка и татко да се държат за ръце. Да отбележа, че баща ми се появи в живота си когато бях на 6, преди това не го познавах. Не беше толкова ревност, колкото ми беше искрено неприятно даже когато се държаха за ръце. Съответно правих страхотни сцени. Родителите ми просто спряха да проявяват близост един с друг и проблема отшумя.

# 14
  • София
  • Мнения: 705
Конкуренцията за вниманието на бащата между майката и дъщерята корени целия комплекс от сложни и проблемни отношения помежду им.
С две думи - тежка задача. Пубертетът ще е още по-нетърпим.

Общи условия

Активация на акаунт