През Септември две чертички, а на пролет две протегнати ръчички! 🤰- Бебеправене- Тема 360

Rochi, дори и да нямаш нищо положително за споделяне, ние искаме и отрицателното да четем. Как беше- споделен проблем- половин проблем. Олеква много. И на никой тук не му е лесно. Всички сме в някакви филми- здравословни, психологически, комбинирани. Та, недейте да споделяте, само когато сте ъп и щастливи. Изливайте се душите, дори и да е само шит. В един момент ще има и хубави новини, не може винаги да сме на дъното. Каквото ви е на сърце и душа- казвайте. Тук научавам много неща всекидневно и нито един урок не ми е излишен. Нали знаете, че изгрява това пусто слънце. Толкова е приятно и олеква, когато знаеш, че каквото и да споделиш, колкото и крейзи да си, каквито и простотии да са ти главата, все някой ще те разбере и ще вкара едно рамо, дори и виртуално само. И плюс тва сме само жени- всичко е заради хормоните, аз все така се оправдавам. И понеже сме от една порода (змийска), се разбираме най-добре. Ай льов ю, гърлс. Повечето от вас де, другите само ви харесвам 😂

Ами, тогава споделям.
Кофти ми е, че заради тъпата поликистоза все още не ми е дошло, нямам О и моите 6 месеца след раждането минаха, но и да исках да пробваме преди да са минали, все тая. Гледам да съм позитивна, работя върху това да не се сравнявам с другите, но открих, че не е възможно да го направя на 100%. Или поне засега.
Както вече споменах, съм решила да продължа с различните методи за лечение на състоянието ми, ще изчакам да видя резултати, ако не... Явно пак ще ме тъпчат с хормони. Толкова ме е страх от това, че няма да успея да забременея, а страхът да не се случи същото с още едно бебче е в пъти по-голям. Това го приказвам в момента от дупката, като изляза от нея ще съм по-позитивна.
Иначе, аз нали съм даскалица , та започнахме учебната година, моите дребосъци са ми в повече, много са палави, ама какво да се прави - деца. Мисълта ми е, че поне има с какво да се занимавам и да не мисля толкова за бебеправенето.

Rochellka, липсваше тук! И аз като Джули смятам, че незвисимо дали е за добро или лошо, хубаво е да се споделя

Мен ме сърбят ръцете да почна с ранно тестване, но си изпатих жестоко вече от това, та май ще съм пас...

Lilac, кога не чакаш?

3-4 дни, Мишле. Но дори и да има нещо, не съм сигурна, че искам да знам. Особено с моята история с БХ бременности.

Рочи, положението ти наистина е гадно, ноооо! Успяла си веднъж, какво беше правила тогава, за да се случи, май беше споделяла за някакви медикаменти ? Какво лечение ти предлага лекарят? Диетата май не е твоята- важно е да намериш правилната за себе си, за да се подобри здравословното ти състояние. Виж из ютуб, сигурна съм, че е бъкано с момичета, които споделят опит и идеи за подобна на твоята ситуация. Намериш ли твоето хранене, гаранция- веднага ще се нагласят нещата и ще започне да ти идва. Толкова е важен режимът на храната, не е истина! Не бих го повярвала, ако сама не се бях убедила. За хормоните най-вече. Та продължавай да търсиш и изменяш според своите нужди. Ако питаш мен- съсредоточи се над това и билки, и си пий хапчетата. Но съм сигурна, че ще имаш успех. Ако беше в Пловдив, щях да ти препоръчам моя гинеколог, сигурно си обсипана от предложения за светила, но аз за него с ръка на сърцето гарантирам, че би могъл да помогне. А аз, аз мнооогооо рядко харесвам и се възхищавам на лекар, услуга, човек, продукт- каквото и да е било.
Пиши си при нас, аз лично искам да знам как си, какво си. Може и правописни грешки да поправяш-шегувам се...ама що пък да се шегувам, от теб корекция бих приела 😘
Все те виждам по другите теми, дори бях решила, че не сме ти приятни нещо, защото наистина мина време.

Добро утро и от мен. Включвам се малко офтопик, но за инфо на всички, които ми стискат палци. Бях днес на преглед при АРТ лекаря, даде ми зелена светлина за изкуственото бебеправене. 4 месеца след кюретажа всичко е като по учебник, на 12 ден трислойна лигавица 6 мм, фоликул 20 мм в дясно, овулация до два дена. Като са ми готови резултатите следобед, ще ми звъннат с дата за замразения трансфер ( най-вероятно началото на другата седмица) и от кога да почвам утрогеста за подготовката. Малко се притеснявам, понеже искат да размразят и върнат само една от замразените ми три снежинки, но ще им се доверя.

Добро утро, банда!

Включвам се и аз да си излея душата, понеже от няколко дни усещам, че трябва да го направя, а ММ не може да ме разбере. Споделих му веднъж, че съм тъжна заради всички бременни които виждам по улицата, всички известия за родени деца в социалните мрежи, как ми се иска и аз да съм с коремче и защо при нас все още се бави бебето... а той продължава да ме пита, защо не съм на кеф, когато се случи... Вие поне ще ме разберете, надявам се.

Снощи ми стана тъжно и си поплаках, защото гледах новия влог на Теа и Наум (тях също следя) и изглеждаха толкова щастливи! На Теа супер много ѝ ходи коремчето и тя сияе! След това погледнах инстаграма на Полина София (тя роди син - Макс, преди месец и нещо) и имаше снимка на мъжа ѝ с малкия, нали ги знаете тези миловидни снимки, няма как да не сте ги виждали:
и веднага си представих как ММ има такава снимка с детето ни. Секунда по- късно вече се питах дали изобщо ще ни се случи да имаме такава снимка? Иска ми се да е по-скоро..

Не знам дали ви се е случвало, когато видите мъжете си да се радват на някое бебе (или видите снимка на спящо новородено и баща му), веднага да си представяте как това е ВАШЕТО бебе, заедно с мъжа ви и сърцето ви да се топи от умиление...
Та, да иска ми се и ние да имаме такива снимки, да сме СЕМЕЙСТВО, защото явно съм си втълпила някакъв стереотип, че мъжа и жената докато не се сдобият с дете не са истинско семейство?! Тъжно ли е, жалко ли е, не знам..

Отделно, тази сутрин научих от фейса , че една съученичка е родила (писали са статия за това, защото тя е кандидат за общински съветник в родния ми град) и пак ми стана тъжно, понеже едно 90% от познатите ми от основното, до университета вече са женени или с бебета... и сякаш живота им е завършен..
Както е написала и Rochellka, адски трудно е да не се сравняваш с другите около теб.. Вие как се справяте?

Преди 5-6 години изобщо не харесвах бебета, много им се дразнех и се ядосвах, на новородени когато плачат или в заведение по-големите  деца се тръшкат, скачат, играят и т.н. Сега, когато видя бебе, му се усмихвам и вътрешно му се радвам, а на плача- първата ми реакция е спокойствие, любов и нужда да отида, да прегърна и утеша плачещото дете. Определено майчинският ми инстинкт се е включил и работи на пълни обороти.

Последно, скоро научих, че в блока в който живея, ще има още едно бебе. Жената от последния етаж е бременна вече в 6-7месец, а тя има едно момче може би 6-7 клас и сигурно гони 40-те.. като добавим и едномесечното бебе на съседката до нас, как го чувам от време на време през банята да плаче (3 апартамента сме на етаж) и картинката е пълна.

Искам да кажа, на майките с едно дете (а и повече), да не забравят какви късметлийки са че имат дете/деца в живота си и да ги обичат много!

Малко разхвърляно стана, но благодаря на тези, които са стигнали до този ред

Ех, Диди, аз какво да кажа, като имам съученички, които станаха баби, а аз се боря за първо Изливай си тук мъката, говори с мъжа си как се чувстваш, не го преживявай всичко сама. За мен най-важното е надеждата и положителното мислене, не губи кураж!

Привет Rochelka  и аз мисля като Джули и Лилак. И по тоя повод пък аз се сетих за Рокет.
Аз съм 10 дни до Ц и всеки ден като луда си проверявам гърдите. Вече трябваше да ме болят доста. А те не ме болят още и всяко отклонение от стандартното ми месечно състояние ме радва....

Момичета, влизам да се похваля и да ви споделя. Днес бях на първи преглед. Видя се ембрионче със сърдечна дейност. Отговаря си точно и за сега всичко изглежда чудесно. След 10 дни пак, за да видим как се развива. Жалая ви скоро да ви споходи същата радост!

Rochellka, това което си преживяла е ужасно и е нормално да имаш страхове. Пожелавам ти скоро чудото да се случи и всичко да е както трябва този път. Заслужаваш го!
Lilac*, дано този месец е вашия! Аз забременях веднага след биохимичната.
tickles, рано е било за тест! Очаквам до дни да ни зарадваш с две черти.
margolotta, стискам палци!
Марианка също я мисля. Дано скоро влезе с добри новини!

Честито сърчице Мария , пожелавам ти най-сладкото бебенце! Дано  всички изпитаме това щастие в най-скоро време!
Рошелка не губи кураж  вярвам ,че щом е сталано веднъж отново ще се случи много скоро ! И този път в утробата ти ще расте здраво палаво бебче , и всичко ще мине по мед и масло. Пожелавам ти го от все сърце!❤
Ние вчера с ММ се скарахме малко поради причината , че не ме разбира . Знам ,че желанието за бебе от негова страна също е огромно , но нещата не се случват като по филмите . Аз се боря с всичко,  пия лекарства , следя календари , броя дните , притеснявам се всеки път когато Ц не идва , правя куп тестове , жертвам психиката си ежедневно , натоварвам се жестоко,  а неговата работа е само да пусне семчовците на свобода . Признавам ,че и аз бях груба с него и му се изребчих с думите "- Ами накрая проблема ако не е в мен , тогава какво ще правиш?" Тресна вратата и излезе , сега се чувствам гузно , не искам да го наранявам по никакъв начин,  но понякога не ме разбира изобщо.  Днес ще му сготвя нещо специално като за сдобряване , дано помогне .

Момичета, каква е разликата между неофолик и неофолик мета? С предната бременност пиех неофолик и сега от 2м си пия пак, но виждам че се препоръчва мета да е.

jullliana би ли споделила за лекаря ти? Аз все още се лутам между няколко за профилактични, набелязала съм един при евентуална бременност, но ми се ще да имам избор.

Много от нас разбраха, че синтетичната ФК не я усвояваме. Затова (включително и аз) сме на Неофолик Мета.
В повечето случаи се разбира по трудния начин, когато загубиш бебе. Рядко някой лекар се сеща да пусне изследвания поне за мутация на MTHFR(заради, която не се усвоява).

Та, пий си метилирана форма, за всеки случай. Ако не - провери нивата на фолат в кръвта и тогава прецени.
Но, най-добре е да се приема мета формата.

Невърче, и аз ще избухвам скоро. Лази ми по нервите. Ако бях на твое място и гладен щях да го оставя - камо ли пък да искам аз да се извинявам. Пфф.

Здравейте, момичета!
Май на всички настроението ни съвпада с времето навън ...
Мария, поздравления за добрите новини! Нека всичко си се развива така добре до финал!
Диди _ 26, откога правите опити? Дай си малко време, знам колко е трудно, но се опитай да се отпуснеш малко.
Знаете ли момичета, ще споделя някои неща.
Няколко месеца след сватбата ни през 2012 г. няма да забравя, една декемврийска вечер, стояхме си вкъщи с ММ аз на 23 г., той на 26г. и ревях с глас, че не искам да си остана само с него, че искам дете, и че ме е страх, защото може никога да не успеем да имаме наше. Някой ще каже, луда ли съм била на тези години да се страхувам от подобно нещо?!? Ами не, като си с 2 операции на яйчниците са нормални тези страхове. Сега, 6 г. по-късно имаме син, обичаме го безкрайно и пак същите страхове, ще успеем ли да имаме още едно дете. Със синът ми забременях, когато вътрешно се примирих, че може да не стане скоро, може да не стане по естествен път, но аз трябва да продължа да живея, да се радвам, да обичам. Не си позволих никога да плача или тайничко да завидя на някое момиче, че е бременно, че е родило и т.н. Радвах се и все още се радвам, само се моля и на мен да се случи отново, и да е с Хепи енд ... Дразня се понякога на хора, които пият много, пушат, че дори и марихуана употребяват, и какви ли не субстанции, и им се получават нещата от раз, или дори без да искат, обаче това не ми помага, чувствам се виновна после. Та коя съм аз, да съдя? Просто си разсъждавам, никой не може да избяга от съдбата си за добро или зло.
Колкото повече нямам търпение да се случват нещата, те толкова повече не се случват или нещо изниква ...
Борн, какво те ядосва ТМ? Дай да го ошамарим публично
Невър, аз не бих се извинила ... Сори, ама жените правим всичко в повечето случаи, от мъжете какво се иска? Изключвам случаите, когато трябва да се правят операции и биопсии.