Ама, Чек, аз говоря за друга дума - имен, а не именен. Помислих, че и ти нея си имала предвид. За имен ден, имени дни и именици говоря.
- Публикувана: 16 септ. 2019, 14:31 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2026, 08:11 ч.
Често срещани правописни грешки
Имен ден не е ли вариант на именен? Като чер и черен? Как е мн.ч. на "чер"? 
За "именик" и аз съм я чувала версията с едно Н, но не я одобрявам (като кюфтетата без лук от оня филм). "Имени дни" не само че никога не съм чувала да се препоръчва (може би съм пропуснала), но и посмъртно - както беше написано по-горе по друг повод - не бих го написала така.
За "именик" и аз съм я чувала версията с едно Н, но не я одобрявам (като кюфтетата без лук от оня филм). "Имени дни" не само че никога не съм чувала да се препоръчва (може би съм пропуснала), но и посмъртно - както беше написано по-горе по друг повод - не бих го написала така.
За "именик" и аз съм я чувала версията с едно Н, но не я одобрявам (като кюфтетата без лук от оня филм). "Имени дни" не само че никога не съм чувала да се препоръчва (може би съм пропуснала), но и посмъртно - както беше написано по-горе по друг повод - не бих го написала така.
Доскоро правилното изписване беше рожденик, но именник (човек, който има имен ден).
Последният правописен речник (2012 г.) обаче разграничава две различни думи – именик (за човек) и именник (за списък с имена).
Няма значение дали ни харесва, или не – трябва да се съобразяваме със „законодателя“, да козируваме и да изпълняваме. Поне до следващото издание на БАН и новите промени в правописа.
Ами... не може да се следят (ако не си купуваш речниците на БАН), обаче като се промени правописът на някоя дума, срещнеш я два, три, пет пъти... двайсет... накрая, по-специално ако я срещаш в книга или медия, а не във форуми, се зачудиш и се заинтересуваш. Като прословутото "напът" (да стане нещо си), което лека-полека стана популярно вече - пак от 2012 г. (Опа, по-рано беше май, та проверих - от 2002 г.)
Иначе и мен не ме кефи изобщо подобна почти произволна промяна.
Иначе и мен не ме кефи изобщо подобна почти произволна промяна.
А "имени дни" ли пише в речника от 2012 г.?
Да.
Видях преди малко написана в друга тема думата "особено" с две н. Много ме дразнят "особенно", "финни", "искрени", "именни" и т.н. Правилото е толкова просто: ако думата в м.р. ед. ч. завършва на "-ен", в мн. ч. се пише с едно "н", ако завършва на "-нен" - с две "н". Примери: особен-особени, искрен-искрени, фин-фини, но лунен-лунни.
И в тази връзка, именик е човек, който има имен ден, а именник е списък с имена.
И в тази връзка, именик е човек, който има имен ден, а именник е списък с имена.
И нищо общо с "н". Звучи грубо точно това фино. А финно, вече звучи фино.
Ами... не може да се следят (ако не си купуваш речниците на БАН), обаче като се промени правописът на някоя дума, срещнеш я два, три, пет пъти... двайсет... накрая, по-специално ако я срещаш в книга или медия, а не във форуми, се зачудиш и се заинтересуваш. Като прословутото "напът" (да стане нещо си), което лека-полека стана популярно вече - пак от 2012 г. (Опа, по-рано беше май, та проверих - от 2002 г.)
Иначе и мен не ме кефи изобщо подобна почти произволна промяна.
Иначе и мен не ме кефи изобщо подобна почти произволна промяна.
"Вкъщи" съм го приела, обаче "четиресет" и "напът" ми бъркат в мозъка. Някои неща отказвам да приема, пък нека да звуча неграмотно.
По образование съм филолог със силна страст към книгите и чета от съвсем ранна възраст. Грешките ми са свързани най-често с коректора на телефона; причинени от бързане или пък от незнание - особено в последните години не следя малоумията на БАН, не се срамувам и да призная, че има неща, които не знам.
Напоследък рязко снижих стила си на писане - използвам твърде много запетаи, което лишава изречението от мелодичност и придава рязък, телеграфен тон. Това е резултат от ежедневната ми работа, но не ми харесва и трябва да го преборя.
От форумните дами впечатление за високо ниво на грамотност, съчетано с богат изказ, имам от кака Сийка и Сирената. И Аглая Епанчина, ако не греша ника, но тя като че ли вече не пише.
П. П. Никога няма доброволно да напиша "воин" с "й"
По образование съм филолог със силна страст към книгите и чета от съвсем ранна възраст. Грешките ми са свързани най-често с коректора на телефона; причинени от бързане или пък от незнание - особено в последните години не следя малоумията на БАН, не се срамувам и да призная, че има неща, които не знам.
Напоследък рязко снижих стила си на писане - използвам твърде много запетаи, което лишава изречението от мелодичност и придава рязък, телеграфен тон. Това е резултат от ежедневната ми работа, но не ми харесва и трябва да го преборя.
От форумните дами впечатление за високо ниво на грамотност, съчетано с богат изказ, имам от кака Сийка и Сирената. И Аглая Епанчина, ако не греша ника, но тя като че ли вече не пише.
П. П. Никога няма доброволно да напиша "воин" с "й"