Ако съм разбрала правилно, ти просто си кликнала бутончено "Приемам покана" на някакъв си бивш, а мъжа ти е откачил от този факт и е почнал да те обижда и тормози. А ти караш и тежка бременност. И после ти си се извинявала? За какво? Изобщо чатила ли си с въпросния? А, и да беше реакцията на мъжа ти пак е ненормална. Той грам доверие ти няма и не мисля, че ще се оправи. Според мен обмисляй вариант за изнасяне.
- Публикувана: 16 септ. 2019, 17:11 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2019, 15:45 ч.
Манипулация или мъжко его?
Сега и бившите ли ще броим? Никъде не е писала колко са, а и това не би трябвало да има значение. Нищо чудно, щом този психар е проверявал целия й живот преди негово чисто светейшество да се появи в него, и двама да му се струват като 200. Ми да отива в манастир, бе - монахини колкото ще.
"Когато се прибрахме, каза, че не му пука вече за мен, че ако не съм била в напреднала бременност, щял да ме накара да направя аборт, нарече ме к...а, тъпа и други... Опитах се да обясня, че в това приятелство няма нищо вложено, той пък не иска да прави компромис, казва, че това било по-лошо и от изневяра...
И така вече близо месец се опитвам да го убедя, че държа на него, но тъй като не съм много добра в думите, явно греша някъде... Гледа ме с омраза, не дава да го докосвам... говорим празни приказки вечер, колкото да мине времето... Вчера в магазина ми каза, че съм го сринала".
Тоя е бетер драма куин. Какво е станало, че той трябва да прави компромис? Изневяра, доказана от него? Егати, вместо да помисли, че се е държал крайно недостойно с това проучване и ровене до степен да знае егн-тата на хора, които и понятие си нямат от болния му мозък, той седнал на засегнат и сринат да се прави. Ама то това е част от манипулациите - колкото повече обиждаш другия и го караш да се чувства виновен, толкова повече го смачкваш и накрая го третираш като изтривалка, че да си галиш егото.
"Когато се прибрахме, каза, че не му пука вече за мен, че ако не съм била в напреднала бременност, щял да ме накара да направя аборт, нарече ме к...а, тъпа и други... Опитах се да обясня, че в това приятелство няма нищо вложено, той пък не иска да прави компромис, казва, че това било по-лошо и от изневяра...
И така вече близо месец се опитвам да го убедя, че държа на него, но тъй като не съм много добра в думите, явно греша някъде... Гледа ме с омраза, не дава да го докосвам... говорим празни приказки вечер, колкото да мине времето... Вчера в магазина ми каза, че съм го сринала".
Тоя е бетер драма куин. Какво е станало, че той трябва да прави компромис? Изневяра, доказана от него? Егати, вместо да помисли, че се е държал крайно недостойно с това проучване и ровене до степен да знае егн-тата на хора, които и понятие си нямат от болния му мозък, той седнал на засегнат и сринат да се прави. Ама то това е част от манипулациите - колкото повече обиждаш другия и го караш да се чувства виновен, толкова повече го смачкваш и накрая го третираш като изтривалка, че да си галиш егото.
Няма, а и не трябва да продължава тази връзка, ако авторката иска да има някакъв шанс за щастие в този живот. Само по-зле ще става. Виждала съм такова животинско поведение от човек, той щеше да убива всички мои бивши и настоящи ухажори, абсолютно ненормална история. Благодарна съм, че съм имала достатъчно акъл тогава (18г) да прекратя тези отношения.
Абсолютен нарцис е човека, психар. Тя лежи в болница, но не, неговите проблеми са по-сериозни, той е сринат, той е наранен. Чакай да пусна една сълза.
Абсолютен нарцис е човека, психар. Тя лежи в болница, но не, неговите проблеми са по-сериозни, той е сринат, той е наранен. Чакай да пусна една сълза.
Здравейте на всички!
Много мислих преди да пиша тук, но и аз вече се обърках. Бих искала да разбера и вашето мнение...
Много мислих преди да пиша тук, но и аз вече се обърках. Бих искала да разбера и вашето мнение...
Скрит текст:
Преди 3 години се запознах с мъжа ми, който е с 20тина години по-голям от мен. С него се чувствах така, както с никой друг. В началото имахме спречквания заради мои бивши, на които бях казала, че всичко е свършило, но все пак си се пробваха... После нещата между нас тръгнаха. Беше трудно, тъй като откакто сме заедно, успях да работя само година. После се наложи да напусна, тъй като ни предстоеше ин витро. Слава Богу, успешно. Бях на седмото небе, защото обичам мъжа си и искам това дете. Искаше го и той... Наложи ми се да лежа през бременността и повечето време прекарвах във фейса или пред тв. Докато един ден бивш приятел ми бе подал покана за приятелство... приех я без никакви предположения какво ще последва... Да отбележа, че за мен той от много години няма значение...
Преди месец мъжът ми видял, че сме приятели във фейса. Остави ме в болницата за седмица и не звънна по време на престоя ми там... Когато се прибрахме, каза, че не му пука вече за мен, че ако не съм била в напреднала бременност, щял да ме накара да направя аборт, нарече ме к...а, тъпа и други... Опитах се да обясня, че в това приятелство няма нищо вложено, той пък не иска да прави компромис, казва, че това било по-лошо и от изневяра...
И така вече близо месец се опитвам да го убедя, че държа на него, но тъй като не съм много добра в думите, явно греша някъде... Гледа ме с омраза, не дава да го докосвам... говорим празни приказки вечер, колкото да мине времето... Вчера в магазина ми каза, че съм го сринала... извиних му се два пъти и пак нищо... все същата...
Снощи се разплака, когато чете една статия за баща и дъщеря, а после и аз избухнах в сълзи... Предлага да живеем фиктивно заради детето и родителите му, които са на възраст...
Ужасно се чувствам и аз... смятам вече да спра да го убеждавам, защото виждам, че държи на своето.. пък и нервите не се отразяват добре на бебето, в 7мия месец съм.
Според вас, какво е - его, манипулация или може би си има друга?...
И аз вече не знам - опитвам се да се държа заради детето...
Дано се включат и мъже в темата, за да разбера тяхната гледна точка...
Благодаря предварително за отговорите!
Преди месец мъжът ми видял, че сме приятели във фейса. Остави ме в болницата за седмица и не звънна по време на престоя ми там... Когато се прибрахме, каза, че не му пука вече за мен, че ако не съм била в напреднала бременност, щял да ме накара да направя аборт, нарече ме к...а, тъпа и други... Опитах се да обясня, че в това приятелство няма нищо вложено, той пък не иска да прави компромис, казва, че това било по-лошо и от изневяра...
И така вече близо месец се опитвам да го убедя, че държа на него, но тъй като не съм много добра в думите, явно греша някъде... Гледа ме с омраза, не дава да го докосвам... говорим празни приказки вечер, колкото да мине времето... Вчера в магазина ми каза, че съм го сринала... извиних му се два пъти и пак нищо... все същата...
Снощи се разплака, когато чете една статия за баща и дъщеря, а после и аз избухнах в сълзи... Предлага да живеем фиктивно заради детето и родителите му, които са на възраст...
Ужасно се чувствам и аз... смятам вече да спра да го убеждавам, защото виждам, че държи на своето.. пък и нервите не се отразяват добре на бебето, в 7мия месец съм.
Според вас, какво е - его, манипулация или може би си има друга?...
И аз вече не знам - опитвам се да се държа заради детето...
Дано се включат и мъже в темата, за да разбера тяхната гледна точка...
Благодаря предварително за отговорите!
Но явно и ти си имала доста бурен ....живот преди него, за да не ти вярва изобщо.
А и предвид възрастовата ви разлика, нищо чудно да си само "кобила за разплод"....
Пп:пиша на прима виста, не съм чела темата.
Добавям, след като изчетох темата....
та, доколкото разбрах, тя е на около 20, той на около 40.Заедно са от 3 години.Значи, тя е била на около 17....Ами, за 17 годишна ученичка, явно има доста бурно минало, с повечко бивши.После се забърква с "чичко" и заживява при него.Ами, сори, ама едва ли има мъж, който да не се впряга от поддържането на отношения с бившИ гаджета в такава ситуация.
Което не го оправдава за отношението му към нея, естествено, но, не всички са английски джентълмени.
Просто, един по-...интелигентен мъж би й казал "Не ти вярвам, при наличието на толкова бивши около теб няма начин да няма нещо.Дай да решаваме какво ще правим, аз не мога да живея така, в недоверие и ревност от тук нататък.".
Та, кой колкото си "може".
Как ще е на двайсет бе хора?
Ами, като си крие годините и пише, че е в диапазона "20-40", какво да си помислиш?
Че чичото е всъщност дядо, щото е в другия- 40-60?
Здравейте на всички!
Много мислих преди да пиша тук, но и аз вече се обърках. Бих искала да разбера и вашето мнение...
Много мислих преди да пиша тук, но и аз вече се обърках. Бих искала да разбера и вашето мнение...
Скрит текст:
Преди 3 години се запознах с мъжа ми, който е с 20тина години по-голям от мен. С него се чувствах така, както с никой друг. В началото имахме спречквания заради мои бивши, на които бях казала, че всичко е свършило, но все пак си се пробваха... После нещата между нас тръгнаха. Беше трудно, тъй като откакто сме заедно, успях да работя само година. После се наложи да напусна, тъй като ни предстоеше ин витро. Слава Богу, успешно. Бях на седмото небе, защото обичам мъжа си и искам това дете. Искаше го и той... Наложи ми се да лежа през бременността и повечето време прекарвах във фейса или пред тв. Докато един ден бивш приятел ми бе подал покана за приятелство... приех я без никакви предположения какво ще последва... Да отбележа, че за мен той от много години няма значение...
Преди месец мъжът ми видял, че сме приятели във фейса. Остави ме в болницата за седмица и не звънна по време на престоя ми там... Когато се прибрахме, каза, че не му пука вече за мен, че ако не съм била в напреднала бременност, щял да ме накара да направя аборт, нарече ме к...а, тъпа и други... Опитах се да обясня, че в това приятелство няма нищо вложено, той пък не иска да прави компромис, казва, че това било по-лошо и от изневяра...
И така вече близо месец се опитвам да го убедя, че държа на него, но тъй като не съм много добра в думите, явно греша някъде... Гледа ме с омраза, не дава да го докосвам... говорим празни приказки вечер, колкото да мине времето... Вчера в магазина ми каза, че съм го сринала... извиних му се два пъти и пак нищо... все същата...
Снощи се разплака, когато чете една статия за баща и дъщеря, а после и аз избухнах в сълзи... Предлага да живеем фиктивно заради детето и родителите му, които са на възраст...
Ужасно се чувствам и аз... смятам вече да спра да го убеждавам, защото виждам, че държи на своето.. пък и нервите не се отразяват добре на бебето, в 7мия месец съм.
Според вас, какво е - его, манипулация или може би си има друга?...
И аз вече не знам - опитвам се да се държа заради детето...
Дано се включат и мъже в темата, за да разбера тяхната гледна точка...
Благодаря предварително за отговорите!
Преди месец мъжът ми видял, че сме приятели във фейса. Остави ме в болницата за седмица и не звънна по време на престоя ми там... Когато се прибрахме, каза, че не му пука вече за мен, че ако не съм била в напреднала бременност, щял да ме накара да направя аборт, нарече ме к...а, тъпа и други... Опитах се да обясня, че в това приятелство няма нищо вложено, той пък не иска да прави компромис, казва, че това било по-лошо и от изневяра...
И така вече близо месец се опитвам да го убедя, че държа на него, но тъй като не съм много добра в думите, явно греша някъде... Гледа ме с омраза, не дава да го докосвам... говорим празни приказки вечер, колкото да мине времето... Вчера в магазина ми каза, че съм го сринала... извиних му се два пъти и пак нищо... все същата...
Снощи се разплака, когато чете една статия за баща и дъщеря, а после и аз избухнах в сълзи... Предлага да живеем фиктивно заради детето и родителите му, които са на възраст...
Ужасно се чувствам и аз... смятам вече да спра да го убеждавам, защото виждам, че държи на своето.. пък и нервите не се отразяват добре на бебето, в 7мия месец съм.
Според вас, какво е - его, манипулация или може би си има друга?...
И аз вече не знам - опитвам се да се държа заради детето...
Дано се включат и мъже в темата, за да разбера тяхната гледна точка...
Благодаря предварително за отговорите!
Но явно и ти си имала доста бурен ....живот преди него, за да не ти вярва изобщо.
А и предвид възрастовата ви разлика, нищо чудно да си само "кобила за разплод"....
Пп:пиша на прима виста, не съм чела темата.
Добавям, след като изчетох темата....
та, доколкото разбрах, тя е на около 20, той на около 40.Заедно са от 3 години.Значи, тя е била на около 17....Ами, за 17 годишна ученичка, явно има доста бурно минало, с повечко бивши.После се забърква с "чичко" и заживява при него.Ами, сори, ама едва ли има мъж, който да не се впряга от поддържането на отношения с бившИ гаджета в такава ситуация.
Което не го оправдава за отношението му към нея, естествено, но, не всички са английски джентълмени.
Просто, един по-...интелигентен мъж би й казал "Не ти вярвам, при наличието на толкова бивши около теб няма начин да няма нещо.Дай да решаваме какво ще правим, аз не мога да живея така, в недоверие и ревност от тук нататък.".
Та, кой колкото си "може".
Както каза една жена , миналото си е минало. Това, че някой си е позволил на своя глава да ме търси, не е по моя вина. И ако се хващаме за това колко бивши сме имали, то тогава и мъжете, и жените е по-добре да сме в манастир.
Това, че съм имала бивши, не значи, че съм спала с когото ми падне.
Ами тя така вика уж. Не казва кой на колко е.
Не че има значение.
Същественото е отношението му.
Ако за нещо не си виновна - не се извиняваш.
Разбирам, че за пръв път общуваш с луд, но трябва да предприемеш мерки.
Ако съм в твоите обувки може би щях да преценя много отдавна какъв човек имам срещу мен.
Станалото - станало.
Трябва да търсиш начин да си независима от него.
И не му позволявай да се държи грубо с теб.
10 човека тук ти казаха да отидеш при близки, а ти дума не продума можеш или не.
Не че има значение.
Същественото е отношението му.
1. Разказах ви всичко, без да крия.
2. Опитах се да изложа историята си обективно, за да получа вашите мнения, за които благодаря.
3. Това, че съм направила компромис да се извиня, не ме прави неуважаваща себе си. Кажете ми едно семейство, в което да няма такива?
4. Не съм попадала на такъв човек досега.
5. И 20 години да живееш с някого, все може да излезе нещо, което да те изненада, особено ако го крие.
6. Минете по пътя с моите обувки и тогава съдете.
7. И аз съм Човек.
Благодаря ви!
2. Опитах се да изложа историята си обективно, за да получа вашите мнения, за които благодаря.
3. Това, че съм направила компромис да се извиня, не ме прави неуважаваща себе си. Кажете ми едно семейство, в което да няма такива?
4. Не съм попадала на такъв човек досега.
5. И 20 години да живееш с някого, все може да излезе нещо, което да те изненада, особено ако го крие.
6. Минете по пътя с моите обувки и тогава съдете.
7. И аз съм Човек.
Благодаря ви!
Ако за нещо не си виновна - не се извиняваш.
Разбирам, че за пръв път общуваш с луд, но трябва да предприемеш мерки.
Ако съм в твоите обувки може би щях да преценя много отдавна какъв човек имам срещу мен.
Станалото - станало.
Трябва да търсиш начин да си независима от него.
И не му позволявай да се държи грубо с теб.
10 човека тук ти казаха да отидеш при близки, а ти дума не продума можеш или не.
Помислих си, че е по-близо до 40...😂 Значи деди е на 60. Което обяснява както ин витрото, така и мъжката критическа. 😁
По-скоро тук е истината.
Скрит текст: Манипулация е от негова страна.
Но явно и ти си имала доста бурен ....живот преди него, за да не ти вярва изобщо.
А и предвид възрастовата ви разлика, нищо чудно да си само "кобила за разплод"....
Пп:пиша на прима виста, не съм чела темата.
Добавям, след като изчетох темата....
та, доколкото разбрах, тя е на около 20, той на около 40.Заедно са от 3 години.Значи, тя е била на около 17....Ами, за 17 годишна ученичка, явно има доста бурно минало, с повечко бивши.После се забърква с "чичко" и заживява при него.Ами, сори, ама едва ли има мъж, който да не се впряга от поддържането на отношения с бившИ гаджета в такава ситуация.
Което не го оправдава за отношението му към нея, естествено, но, не всички са английски джентълмени.
Просто, един по-...интелигентен мъж би й казал "Не ти вярвам, при наличието на толкова бивши около теб няма начин да няма нещо.Дай да решаваме какво ще правим, аз не мога да живея така, в недоверие и ревност от тук нататък.".
Та, кой колкото си "може".
Здравейте на всички!
Много мислих преди да пиша тук, но и аз вече се обърках. Бих искала да разбера и вашето мнение...
Много мислих преди да пиша тук, но и аз вече се обърках. Бих искала да разбера и вашето мнение...
Скрит текст:
Преди 3 години се запознах с мъжа ми, който е с 20тина години по-голям от мен. С него се чувствах така, както с никой друг. В началото имахме спречквания заради мои бивши, на които бях казала, че всичко е свършило, но все пак си се пробваха... После нещата между нас тръгнаха. Беше трудно, тъй като откакто сме заедно, успях да работя само година. После се наложи да напусна, тъй като ни предстоеше ин витро. Слава Богу, успешно. Бях на седмото небе, защото обичам мъжа си и искам това дете. Искаше го и той... Наложи ми се да лежа през бременността и повечето време прекарвах във фейса или пред тв. Докато един ден бивш приятел ми бе подал покана за приятелство... приех я без никакви предположения какво ще последва... Да отбележа, че за мен той от много години няма значение...
Преди месец мъжът ми видял, че сме приятели във фейса. Остави ме в болницата за седмица и не звънна по време на престоя ми там... Когато се прибрахме, каза, че не му пука вече за мен, че ако не съм била в напреднала бременност, щял да ме накара да направя аборт, нарече ме к...а, тъпа и други... Опитах се да обясня, че в това приятелство няма нищо вложено, той пък не иска да прави компромис, казва, че това било по-лошо и от изневяра...
И така вече близо месец се опитвам да го убедя, че държа на него, но тъй като не съм много добра в думите, явно греша някъде... Гледа ме с омраза, не дава да го докосвам... говорим празни приказки вечер, колкото да мине времето... Вчера в магазина ми каза, че съм го сринала... извиних му се два пъти и пак нищо... все същата...
Снощи се разплака, когато чете една статия за баща и дъщеря, а после и аз избухнах в сълзи... Предлага да живеем фиктивно заради детето и родителите му, които са на възраст...
Ужасно се чувствам и аз... смятам вече да спра да го убеждавам, защото виждам, че държи на своето.. пък и нервите не се отразяват добре на бебето, в 7мия месец съм.
Според вас, какво е - его, манипулация или може би си има друга?...
И аз вече не знам - опитвам се да се държа заради детето...
Дано се включат и мъже в темата, за да разбера тяхната гледна точка...
Благодаря предварително за отговорите!
Преди месец мъжът ми видял, че сме приятели във фейса. Остави ме в болницата за седмица и не звънна по време на престоя ми там... Когато се прибрахме, каза, че не му пука вече за мен, че ако не съм била в напреднала бременност, щял да ме накара да направя аборт, нарече ме к...а, тъпа и други... Опитах се да обясня, че в това приятелство няма нищо вложено, той пък не иска да прави компромис, казва, че това било по-лошо и от изневяра...
И така вече близо месец се опитвам да го убедя, че държа на него, но тъй като не съм много добра в думите, явно греша някъде... Гледа ме с омраза, не дава да го докосвам... говорим празни приказки вечер, колкото да мине времето... Вчера в магазина ми каза, че съм го сринала... извиних му се два пъти и пак нищо... все същата...
Снощи се разплака, когато чете една статия за баща и дъщеря, а после и аз избухнах в сълзи... Предлага да живеем фиктивно заради детето и родителите му, които са на възраст...
Ужасно се чувствам и аз... смятам вече да спра да го убеждавам, защото виждам, че държи на своето.. пък и нервите не се отразяват добре на бебето, в 7мия месец съм.
Според вас, какво е - его, манипулация или може би си има друга?...
И аз вече не знам - опитвам се да се държа заради детето...
Дано се включат и мъже в темата, за да разбера тяхната гледна точка...
Благодаря предварително за отговорите!
Но явно и ти си имала доста бурен ....живот преди него, за да не ти вярва изобщо.
А и предвид възрастовата ви разлика, нищо чудно да си само "кобила за разплод"....
Пп:пиша на прима виста, не съм чела темата.
Добавям, след като изчетох темата....
та, доколкото разбрах, тя е на около 20, той на около 40.Заедно са от 3 години.Значи, тя е била на около 17....Ами, за 17 годишна ученичка, явно има доста бурно минало, с повечко бивши.После се забърква с "чичко" и заживява при него.Ами, сори, ама едва ли има мъж, който да не се впряга от поддържането на отношения с бившИ гаджета в такава ситуация.
Което не го оправдава за отношението му към нея, естествено, но, не всички са английски джентълмени.
Просто, един по-...интелигентен мъж би й казал "Не ти вярвам, при наличието на толкова бивши около теб няма начин да няма нещо.Дай да решаваме какво ще правим, аз не мога да живея така, в недоверие и ревност от тук нататък.".
Та, кой колкото си "може".
Както каза една жена , миналото си е минало. Това, че някой си е позволил на своя глава да ме търси, не е по моя вина. И ако се хващаме за това колко бивши сме имали, то тогава и мъжете, и жените е по-добре да сме в манастир.
Това, че съм имала бивши, не значи, че съм спала с когото ми падне.
Той на своя глава те търси и чака нещо, ама ти си приела приятелството, нали?
А с кого си спала или не, няма как да знаем, нито ние, нито мъжа ти.
Не знам....аз съм на почти 53 години, най-вероятно съм на възрастта на родителите ти, та живота ми е показал, че обикновено "крушката си има опашка".
Затова, като прочета/чуя за активен фейс-"живот", ми светва червената лампа и никак не се учудвам на партньорската реакция и недоверие.
Като пак казвам, не одобрявам отношението му към бременна жена.
Ами тя така вика уж. Не казва кой на колко е.
Не че има значение.
Същественото е отношението му.
Ако за нещо не си виновна - не се извиняваш.
Разбирам, че за пръв път общуваш с луд, но трябва да предприемеш мерки.
Ако съм в твоите обувки може би щях да преценя много отдавна какъв човек имам срещу мен.
Станалото - станало.
Трябва да търсиш начин да си независима от него.
И не му позволявай да се държи грубо с теб.
10 човека тук ти казаха да отидеш при близки, а ти дума не продума можеш или не.
[/quote
Ако можех, нямаше в момента да съм при него
Не че има значение.
Същественото е отношението му.
1. Разказах ви всичко, без да крия.
2. Опитах се да изложа историята си обективно, за да получа вашите мнения, за които благодаря.
3. Това, че съм направила компромис да се извиня, не ме прави неуважаваща себе си. Кажете ми едно семейство, в което да няма такива?
4. Не съм попадала на такъв човек досега.
5. И 20 години да живееш с някого, все може да излезе нещо, което да те изненада, особено ако го крие.
6. Минете по пътя с моите обувки и тогава съдете.
7. И аз съм Човек.
Благодаря ви!
2. Опитах се да изложа историята си обективно, за да получа вашите мнения, за които благодаря.
3. Това, че съм направила компромис да се извиня, не ме прави неуважаваща себе си. Кажете ми едно семейство, в което да няма такива?
4. Не съм попадала на такъв човек досега.
5. И 20 години да живееш с някого, все може да излезе нещо, което да те изненада, особено ако го крие.
6. Минете по пътя с моите обувки и тогава съдете.
7. И аз съм Човек.
Благодаря ви!
Ако за нещо не си виновна - не се извиняваш.
Разбирам, че за пръв път общуваш с луд, но трябва да предприемеш мерки.
Ако съм в твоите обувки може би щях да преценя много отдавна какъв човек имам срещу мен.
Станалото - станало.
Трябва да търсиш начин да си независима от него.
И не му позволявай да се държи грубо с теб.
10 човека тук ти казаха да отидеш при близки, а ти дума не продума можеш или не.
[/quote
Ако можех, нямаше в момента да съм при него