Раждане в Майчин Дом - София (5 тема)

според мен, някои практики не се практикуват в МД заради безопасност. Това е болницата, в която се гледа да се сведе риска за майка и бебе до минимум. Те няма как да знаят на 100% дали няма усложнения, ако бебето не е прегледано от неонатолог, , което се прави веднага след раждането.  Да седи бебе 30 минути на гърдите на майката преди да го е прегледал неонатолог може пък за тези специалисти да е неоснователен риск. Според мен, това е основната причина бързо-бързо да го извеждат. Там си е строго медицински подход, който аз предпочитам. На други места има по-"модерен" подход, който други майки предпочитат. Защо е нужно всички болници да предлагат едно и също? Аз, например, не бих раждала в Германия, освен секцио, точно защото не искам акушерка да ми води раждането, а лекарят да идва най-накрая. Защо е нужно всичко да се предлага навсякъде и защо е нужно именно майчин дом да се променя, при положение, че някои харесваме МД именно такъв, какъвто е. Аз си мисля, че за всекиго трябва да има място и ако дулите и техните измислени теории проникнат навсякъде, то за хора като мен няма да остане болница. ))

Честно казано, след раждането, и всички болки, напъването, шока, разкъсванията, факта, че стоиш разкрачен пред една сурия народ, последващото шиене, притесненията за детето, и желанието ми да се свия на кълбо с пакетче лед между краката... та честно казано, не мога да си представя коя нормална жена би държала детето си половин час върху себе си... за мен това е някакво свръх човешко усилие, да не кажа саможертва. И аз бях чувала, колко е важно да се създаде връзка между майката и бебето още в началото, но не е ли по-важно лекарите да се погрижат за него, а и за родилката, която е потънала в собствената си кръв?

Аз вече писах, но ще кажа пак - преди да си минал през цялата тази олелия няма как да разбереш това, което сега някой от нас пишат. Всеки си преценява сам. Според мен в зависимост от избраният лекар, може да се случат тези неща и стига бебето и майката да са минали през леко раждане. При всеки друг случай и за мен е безотговорно бебето да не се прегледа веднага. Моето е родено с вакуум, нищо му нямаше, но заради начина на изваждане ми го показаха за 2 секунди и след това се заеха да го преглеждат и разглеждат. И не изчезнаха, а си бяха в същата зала, където бях и аз. Е, когато стана ясно, че при мен има проблем се изнесоха с бебето да не пречат. И да добавя - аз имах лека бременност, без никакви проблеми... докато не ми изтекоха водите

не е за тук това, което пиша, но ....
сигурно ще ме нападнат някои, но хората сме различни и няма как да мислим еднакво
здравейте бъдещи мамчета,
обръщам се точно към вас - бъдещите. искаме едно, но се получава друго, но това сигурно го знаете. така е и по време на бременност, така е по време на раждане.
връзката между майка и дете не се появява веднага след раждането - пърите 10, 20 или 30мин. тя се създава с всеки изминал ден след това. в началото прегръдките, целувките, говоренето, пеенето, играта, храненето. създава се с вашата отговорност и загриженост към това малко създание, което се появява във вашия свят. създава се с възпитанието им. появява се с дисциплината, която ще му създадете. появява се с отговорността, която трябва да му покажете за всяка направена своя стъпка, казана дума, държание към вас и околните. с любовта, която показвате към него/нея когато сгреши или успее, през какъвто и етап да минава в момента - хубав или лош. когато пораснат се започва едно говорене и говорене и говорене за всичко, което се случва на този свят - и хубавото и лошото. обяснение на всеки един техен въпрос, било то и смешен или неразбираем. да му покажете, че сте добър и трудолюбив човек - децата виждат и разбират всяка наша постъпка било към тях, било към роднина, било към непознат човек... не става с едно 20 минутно гушкане веднага след раждането. връзката се гради ден след ден, година след година.
три деца имаме, и трите са родени секцио и то спешно. не ме интересуваше как съм аз и дали ще ми дадат бебето да го гушна. исках просто да знам, че е живо и здраво и си има всичко. също, че и аз съм добре и че ще се приберем заедно в къщи, ще мога да се грижа за тях и че в лошо и добро ще съм до тях. ще се смея заедно с тях, ще плача заедно с тях, ще уча заедно с тях, ще играя заедно с тях.
може да не ме разберете сега, но след 10-15 години може би да
бъдете здрави и щастливи. грижете се за детето/децата си с много любов, но и за мъжа до вас. колкото и да ни ядосват понякога не можем без тях. все пак и те са деца, е не е мое дете, а на свекървата, но си ги обичаме
пфффф дълго стана ... хубав ден

Искам да попитам раждалите секцио в МД дават ли обезболяващи след това или трябва да си носиш нещо? Изобщо как стоят нещата след самото секцио?

В реанимацията ти вливат системи, ако поискаш. Изискването е да са минали 6 часа от вливанията.
След излизането от реанимация може да ползваш свещички Профенид, като те се слагат 3 x1 на ден, но няма да ти трябват за повече от 2 дена със сигурност. Кофти е единствено 1-вият ден след секциото.

Аз е реанимация поисках обезболяващо, защото ми бяха казали. Че не съм длъжна да търпя болка. Мен почти не ме болеше, но си поисках и ме питаха дали си нося, казах че не и сестрата, която нощната смяна беше една мн зле, ми сложи нещо но не помня какво. Ако имаш аулин или нимезил на следващия ден може да пиеш, носи си за всеки случай.

Лукарката, която ме оперира през 2015 ми препоръча да си взема свещички Волтарен. Взех си, но не ми трябваха. Анестезиологът ми беше Бог! Не чувствах никаква болка поне 48 часа след операцията.. др. Гугутков е анестезиологът. Добър е - проверено!

За съжаление не зависи от анестезиолога, а от вида упойка. При спинална боли много, а при епидурална, която е с морфин - не.
Зависи каква упойка трябва да ти сложат, а това е до организъм и ситуация и т.н.

Аз бях със спинална и нито болка нито главоболие съм изпитвала.

Аз също.

И при спиналната слагат морфин. Те медикаментите са едини и същи,  само мястото на инжектиране е различно. Секциото се прави със спинална

Междудругото точно така - последния път леко ми се гадеше и ми се стори, че акушерката в интензивното каза, че е заради морфина в упойката. Мислех си, че не съм я разбрала.

Изрично разпитах анестезиолога преди операцията - слага коктейл от локален анестетик - Лидокаин, Новокаин и подобни, Морфин в ниска доза и още нещо, което не запомних. Почти не ме е боляло. Дори катетърът ми сложи лично той, сред като ме упои и не съм усетила абсолютно никакъв дискомфорт.

Но мисля, че не на всички слагат морфин (1%) в цялата схема. Когато докарваха момиче в реанимация, ако е била с морфин винаги го казваха на акушерките там. А морфинчето - прекрасно... бързо раздвижих краката, но болка нямаше до следващата сутрин.