Мъжът е възпитан да е отговорен за семейството.
Жената прави грешка.
Мъжът я оставя сама да се оправя, финансово, физически, емоционално, всякак.
Как това е проява на отговорност към семейството? Защо мъжът не използва висшия си интелект и решителност, за да оправи грешката простичко и виртуозно, за да докаже на жената колко е велик? Ама не постфактум да каже как ТОЙ би взел по-доброто решение. Постфактум по-доброто решение всеки го знае.
А иначе мъжкото мислене не е хич чак толкова мъчително, нито женската природа е толкова лесна и естествена. Ако с женска природа все се блъскаш в препятствия и не постигаш нищо, а с мъжко мислене нещата хвърчат - то кое е по-лесно?
Примерно ако в една ситуация социализацията ти казва да действаш тип мяу-мяу, заобиколно и по женски, ама не става - а нещата стават лесно с непукизъм, емоционално дистанциране и "топки", то всеки нормален след няколко проби-грешки и блъскане ще си смени поведението. Зависи кое ти е по-важно, вече го писах, процесът или целите. Дали най-важното е да си мяу-мяу женичка с някакъв имидж, или нещата да стават.
Братан вече го написа. Но това е прекрасна възможност да разбереш един мъжки похват, който явно още не си усвоила.
Между другото това е и един от основните разлики между мъжа и жената при възпитаването на децата.
Като някой сбърка, трябва да бъде оставен с последствията. Ако ти замиташ след него всеки път, той никога няма да се научи как да го направи правилно другия път. Аз децата си по същия начин ги възпитавам.
