Оххх, аз посточнно съм в някой филм. Вече на патология започва да ми прилича 
- Публикувана: 26 септ. 2019, 17:29 ч.
- Последно мнение: 15 дек. 2019, 10:53 ч.
Пубертетът при момчетата - тема 6
Оххх, аз посточнно съм в някой филм. Вече на патология започва да ми прилича
Когато родих дъщеря ми казах на майка ми "Много ме е страх да не ѝ се случи нещо. И знам, че този страх няма да ме напусне цял живот". Сега страховете са ми х2.
Малкият е по-луд от нея.
Ох добре че споделяте такива неща да знам че не съм сама. Моят синковец някакъв чичко го заговорил като се връщал от училище. Вървял с него по целият път до спиркстат. Притеснявам се, разпитвам го и му казвам - нали знаеш какво да правиш ако стане прекалено нахален, почвай да викаш на висок глас Помощ и той ще се омете. Съпругът ми, чул само последното се намесва и почва да ме мъмри че съм щяла да го направя женчо, че не било нормално да вика за помощ на улицата, че можело човека просто да е някой възрастен който иска да си говори. Синът ми отговаря, че те не си говорели, той бил със слушалки с отзиви вървял подире му и му говорел. Тук и мъжът ми се притесни. Трябвало да му каже Оставете ме намира. За мен едно Помощ на висок глас е по- ефективно.
Не зная колко е ефикасно и помощ да се вика.
Споделяла съм тук, че преди време детето ми беше нападнато в центъра на града по обед. Хванат за гърлото, на едни не високи стълби, но достатъчни, ако нападателят му го беше блъснал ,да си счупи нещо и пребъркван.Нямаше нищо, нито пари, нито телефон този ден. Но докато нападателят- / не много висок и млад/ го е държал и мувикал да си дава парите,моето дете е викало за помощ, но никой не се е отзовал дори поне да звънне на 112. По-късно, когато нападателят си е тръгнал, приятелят на сина ми, който до момента се е криел в един магазин се е обадил на 112. Дошла е навреме полицейска кола и обикаляли с децата, но той пък нападателят точнополицията ще чака, че да и се представи...
Отделно, пак в центъра посред бял ден, един съученик на сина ми беше настоятелно преследван от мъж, който го канел в колата си, та се наложи и полиция да идва в училище и да се разговаря с децата.
Аз на моя син съм казала-никакви дълги разговори с непознати, никакво качване в коли за да показва места или улици,никакво вземане на лакомства и вещи от непознати. Най-трудно ми е с кучетата и котките, защото синът ми не може да устои да се спре при притежателите им, но уж взе и там да схваща.
Споделяла съм тук, че преди време детето ми беше нападнато в центъра на града по обед. Хванат за гърлото, на едни не високи стълби, но достатъчни, ако нападателят му го беше блъснал ,да си счупи нещо и пребъркван.Нямаше нищо, нито пари, нито телефон този ден. Но докато нападателят- / не много висок и млад/ го е държал и мувикал да си дава парите,моето дете е викало за помощ, но никой не се е отзовал дори поне да звънне на 112. По-късно, когато нападателят си е тръгнал, приятелят на сина ми, който до момента се е криел в един магазин се е обадил на 112. Дошла е навреме полицейска кола и обикаляли с децата, но той пък нападателят точнополицията ще чака, че да и се представи...
Отделно, пак в центъра посред бял ден, един съученик на сина ми беше настоятелно преследван от мъж, който го канел в колата си, та се наложи и полиция да идва в училище и да се разговаря с децата.
Аз на моя син съм казала-никакви дълги разговори с непознати, никакво качване в коли за да показва места или улици,никакво вземане на лакомства и вещи от непознати. Най-трудно ми е с кучетата и котките, защото синът ми не може да устои да се спре при притежателите им, но уж взе и там да схваща.
Светкавица, то малкият дявол дето викат 
Да ги пази Господ!
Че говорим и обясняваме е ясно...въпросът е до колко децата ни приемат на сериозно, понеже те вече са големи и видиш ли всичко им е кристално ясно и могат да се пазят и сами
А светът е толкова опасен...
Наивни са много...поне моят.
Да ги пази Господ!Че говорим и обясняваме е ясно...въпросът е до колко децата ни приемат на сериозно, понеже те вече са големи и видиш ли всичко им е кристално ясно и могат да се пазят и сами
А светът е толкова опасен...
Наивни са много...поне моят.
Когато бях момиче (в едни времена, в които се твърдеше, че нищо страшно не се случва) на ул. Дондуков посред бял ден, един непознат се долепи до мен с нож и предупреждение да вървя с него. Имах късмет, че всичко се разви за секунди и преди да затегне схватката видях, че трамвай на спирката още не е тръгнал. Изскубнах се и се метнах на трамвая. Не посмя да ме последва там. Но ако беше няколко мига по-късно щеше да ме е хванал по-здраво, приближил ножката по-близо и ... не ми се мисли, но още го помня.
Та дето се вика няма нужда и от разговори. Просто дано имат късмет и не им се случват гадости на дечицата ни.
Та дето се вика няма нужда и от разговори. Просто дано имат късмет и не им се случват гадости на дечицата ни.
Когато бях момиче (в едни времена, в които се твърдеше, че нищо страшно не се случва)
Скрит текст:
на ул. Дондуков посред бял ден, един непознат се долепи до мен с нож и предупреждение да вървя с него. Имах късмет, че всичко се разви за секунди и преди да затегне схватката видях, че трамвай на спирката още не е тръгнал. Изскубнах се и се метнах на трамвая. Не посмя да ме последва там. Но ако беше няколко мига по-късно щеше да ме е хванал по-здраво, приближил ножката по-близо и ... не ми се мисли, но още го помня.
Та дето се вика няма нужда и от разговори. Просто дано имат късмет и не им се случват гадости на дечицата ни.
Та дето се вика няма нужда и от разговори. Просто дано имат късмет и не им се случват гадости на дечицата ни.
Имаше период, в който гледах с педантична последователност ID extra и Престъпни намерения. Имало е епизоди, след които не съм спала от ужас, че това може да се случи на някой близък или /пу! Да не чува дяволът!!!/ на децата.
Момичета, спирам да следя темата! Ама какво ви става, та обърнахте така посоката - мислете позитивно и само хубави неща, за да изгоните злото 
Нищо зловещо няма да разказвам, отдавна не гледам/слушам новини, не чета вестници и не приемам никакви гадости да слушам. По-спокойна съм (преди получавах сърцебиене от тревожност) и искам такава да остана, а то и хубавото, и лошото, каквото има да става ще се случи...
Нищо зловещо няма да разказвам, отдавна не гледам/слушам новини, не чета вестници и не приемам никакви гадости да слушам. По-спокойна съм (преди получавах сърцебиене от тревожност) и искам такава да остана, а то и хубавото, и лошото, каквото има да става ще се случи... 
Добре, обръщаме я 
Моят син се записа на фотография в училище и казва:
Новият ни проект е да направим фото сесия на момиче. Ще бъдем аз, господина и няколко мацки.
Аз: Нали момичетата бяха кифли и лигли?
Той: Да, ама господина каза, че са готини!
Може да се сдобием с девойка покрай съветите на господина, ама къде ще я търси таква, дето иска всеки ден да е по 3 часа във фитнеса не знам
A m b e r, аз живея с лошото (такава ми е работата), повярвай ми , не ти трябва да мислиш за него постоянно...
Моят син се записа на фотография в училище и казва: Новият ни проект е да направим фото сесия на момиче. Ще бъдем аз, господина и няколко мацки.
Аз: Нали момичетата бяха кифли и лигли?
Той: Да, ама господина каза, че са готини!
Може да се сдобием с девойка покрай съветите на господина, ама къде ще я търси таква, дето иска всеки ден да е по 3 часа във фитнеса не знам A m b e r, аз живея с лошото (такава ми е работата), повярвай ми , не ти трябва да мислиш за него постоянно...
Не знам защо от няколко дена не съм получавала известия, че има нови отговори в темата. Даже за момент си помислих,че всички младежи са се кротнали 😉, а само моят син се е развихрил яко.
Оценките му са ОК за момента, но се чудя кога изобщо му остава време да учи от чатове, излизания с приятели и приятелки и тренировки (започна отново да тренира този месец и реши дилемата си - със стария или с новия спорт да продължи, като избра и двата 🤔) Колко време ще я кара така даже не питам. Учебната им програма е много натоварена - два пъти в седмицата имат по 9 часа - излиза сутрин към 10.30 ч. и се прибира след 19.30 ч. Но каквото за всички, такова и за него.
Облеклото му е тениска с къс ръкав и яке. Само един път го попитах дали случайно не му е студено така и такъв кръвнишки поглед отнесох, че разбрах от раз посланието. А и при този хормонален бум, сигурно наистина му е топло.
Започвам да свиквам с пубертета и да го приемам като етап от развитието. Нищо лично😀
Оценките му са ОК за момента, но се чудя кога изобщо му остава време да учи от чатове, излизания с приятели и приятелки и тренировки (започна отново да тренира този месец и реши дилемата си - със стария или с новия спорт да продължи, като избра и двата 🤔) Колко време ще я кара така даже не питам. Учебната им програма е много натоварена - два пъти в седмицата имат по 9 часа - излиза сутрин към 10.30 ч. и се прибира след 19.30 ч. Но каквото за всички, такова и за него.
Облеклото му е тениска с къс ръкав и яке. Само един път го попитах дали случайно не му е студено така и такъв кръвнишки поглед отнесох, че разбрах от раз посланието. А и при този хормонален бум, сигурно наистина му е топло.
Започвам да свиквам с пубертета и да го приемам като етап от развитието. Нищо лично😀