КГБ = Клуб на Готините Баби - 198.

Борянче,пиши ги тук!

Фло, а има ли някаква конкретна причина да учиш психология, или просто за поддържане на форма?

Вчера гледах един филм, за баща, който е посветил живота си в търсене на изгубения си син, пренебрегвайки другия син. И понеже през цялото време говореха за изгубения син като за "блуден", аз поразгледах малко Гугъл да си припомня историята за блудния син. Това всъщност е притча, разказана от Исус. Еми...не знам. Нещо не мога да я приема, нито нея, нито тази за заблудената овца, нито тази за загубената паричка. Не ми се струва редно, не е правилно някак, да ме прости Бог, че така мисля, но не е правилно казаното от Исус (съгласно Лука), че един грешник, на който човек е помогнал да влезе в правия път, струва повече отколкото 99 праведни люде. Вие как мислите?

П.С. Ето историята за блудния син:
https://www.pravmladeji.org/node/773

Делта, много сложни, екзистенциални въпроси задаваш. Поне за мене - нито чета, нито мисля за такива работи. Важно ми е близките ми и аз да сме добре, пък дали Исус или друго божество ни наблюдава съм благодарна, но пас. Има някаква Висша сила, ама коя е и кой какво е написал - не го мисля. Пък и щом е написано за поколенията -  100% е манипулирано според интереса на Биг Бос.
Дидиа, Луси, видях ви  на историческите места, завидях. Янке, подозрах, че и ти си там като нямаше кафе.
На хубаво място с хубави хора сте били, завид, завид.

Такава съм си аз, пълна с екзистенциални въпроси. Обичам да чета, да гледам филми, картини, да слушам музика и да разсъждавам върху прочетено, видяно и чуто. Когато ходихме в Ермитажа, специално внимание отделихме на картината "Завръщането на блудния син", на Рембранд. Невероятна е, доста мислих след това за нея. А сега, няколко години по-късно, пак ми попадна тази история в полезрението...та ми беше интересно вие какво мислите.

Делта, накара ме да прочета притчата. Тя учи на много неща. Или по-точно - оголва ги, с което ни кара да ги обмислим и осмислим. Над всичко - родителското благородство, всеопрощение и обич. Пиша "родителското" понеже май по библейските времена - 2-3  в. след Хр. - жените не са били героини на притчи и на истории. Не съм сигурна обаче. С това се обясняват и нашите, женските безпаметно всеотдайни чувства към децата и към внуците ни. Учи на това що е да паднеш от високо и как тогава намираш пътя към истината - към корените си.
Показва ни една гадничка братова завист.
Обаче ти давам пълно право относно съмнителността на това твърдение: "За всяка обърната  човешка душа към Бога, на небето се радват повече, отколкото за стотици праведници." И това далеч не е единственото съмнително твърдение от светите писания, да ми прости Господ. Не че съм голям разбирач и познавач, ама са ме изпитвали по евангелията, та съм попрочела туй-онуй.

Имам още едно тежко обаче. Да не би да обидя чувствата ти - извини ме отнапред! Картината ми се струва отчайваща! Направо занаятчийски дефекти! Абе и тук да ми прости Господът на художниците, де.
Извинявай, сестрице! Христинка, ти си познавач, ти кажи. Маринка също. Всеки с хобитата си.

И да ви се похваля. Докато се занимавах с горната интелектуална дейност - геройски изплюсках 2 големи еклера с ванилов крем. Преди това 3-те ми филийки с масло и филе. Нека ми е зле. Обаче! - за 1 година отслабнах 12 кг. Чак сега взе много да ми личи. Не всички резултати от това са положителни. Но за това ще ви разправям друг път.

Сполай ти за мнението, Здравче-Мравче. Значи има и други, които мислят като мен по въпроса за праведници срещу грешници. Аз разбирам, че разкаянието мнооого трудно е да бъде искрено. Когато си има работа с грешник, човек винаги си има едно на ум. И всъщност въпросът не опира толкова дали е искрено разкаянието, а дали е прието като искрено. Защото доверие се гради трудно, не става само с едно "извинявай", ако въобще е възможно да се даде втори шанс някому. И разбира се дали човекът е искрен си проличава, обаче, ако му се даде втори шанс. Децата...са друго нещо. За тях и в огъня влизаме. Не случайно има една приказка: "Зет като мед, ама до обед. Син като пелин, ама до амин."

А иначе, през никакъв случай не си ме засегнала за картината, точно напротив!  Точно това искам да чуя, кой какво мисли за тези неща. Както добре е известно, на вкусом и цвет, товарищи нет. Понеже каза за майките, на картината бащата е изобразен с една женска и една мъжка ръце. Аз, примерно, не харесвам "Мона Лиза". Нещо не ми импонира, ама честно казано винаги ме е било срам да си го призная...Виждала съм я и "на живо" в Лувъра (нали е важно да се види оригиналът, а не снимки или копия - доколко са оригинали изложените в музеите, е друг въпрос, но поне със сигурност ако са копия, то са правени от най-добрите), обаче пак не ми влезе в кръвната група.

П.С. Да ти е сладко.

Делта, я виж ти - за ръцете на бащата! Мислиш, че е нарочно? Аз пък си рекох просто, че е безумно нескопосно, мъжката ръка е с едни такива нелепи разстояния между пръстите - едва ли Рембрандт тук е рисувал ръцете и лицата. Тук май и тях е оставил на учениците си, за разлика от друг път. Инак майката като второстепенен персонаж наднича изотзад в сянка. Освен тези 2 ръце на бащата некадърностите са още много. Напр. лицето на сина е мъртво и щрихирано. Събутият му крак е нелеп. Всички лица са безизразни застинали - съвсем не-ренесансово.

Та тъй, да ви пожелая хубав ден, момичета милички! Да ви спори и да сте засмени!  

Написано в 10.-- сутринта. Тогава НЕИЗПРАТЕНО!!!

Добър вечер!
Да ви нагледам докато ми се стопли вечерята.
Лунувах вчера и да си уплътня времето сготвих едни
кюфтета яхния в бял сос. Станаха превъзходни.
Понеже не ям брашна и подобни не режимни нещица ,
та направих соса от Филаделфия сирене , жълтъци и оцет и
 малко пармезан сложих , че не ми се сгъсти достатъчно. Бульона
явно беше в повече , но за сефте беше , вече ще знам
През деня съм на кафенца , разходка и подобни развлечения.
Лека вечер ви желая!

Здравче, Делта, а майката в горния ляв ъгъл видяхте ли? Почти невидима.

Аз пък мисля, че майката въобще я няма в картината - все пак, това е картина, която е базирана на притчата на Исус Христос, а в нея майката я няма. Според мен, двете жени са някакви прислужници. Отдясно, с червеното наметало, е големият син, който е доста кисел. А блудният син е направо разбит - плешив, с парцаливи дрехи, явно обувката му е паднала, когато се е хвърлил на колене пред баща си. Лицето на бащата олицетворява цялата любов и опрощение на света - интересно е, че ръцете му, както казах, са една мъжка и една женска. Картината е рисувана 2 години преди смъртта на Рембранд. Той е имал особен афинитет към тази притча. Интересно защо ли (казват, че Рембранд е живял доста активно и е знаел какво е да ти липсват децата)?

Ние някак сме свикнали да пренебрегваме чувствата на бащите към децата им. Не мисля, че са по-слаби от нашите, майчински чувства. Просто мъжете не ги изразяват така, както жените. Вие как мислите?

Среднощни поздрави от мен! 😃
Да се обадя ,че скоро не съм писала!
Тези дни бях в движение, както разбрахте с Янка и Диди бяхме в Шумен.
Много се радвам ,че имах възможност да видя дворът на буквите и паметника 1300 години България.
Янка ви е описала всичко подробно.
Заслужава си да се види.
Вчера релаксирах от дългият път ,но днес реших да си изчистя къщата ,пуснах две перални готвих и така цял ден.
Утре отиваме на село и ще стоим два дни. Използваме докато е хубаво времето.
Радвам се че Боряна се е завърнала при нас.
На Фло,леко и бързо усвояване на материала!
Спирам че батерията ми пада и ще ми изчезне писането.
Пиша по-рядко, че само с телефона боравя и ми е по-трудно .Компютъра още ми е повреден..
Лека и спокойна нощ,мили приятелки!💟💟💟💟🌻💟💟💟🍀🍀🍀🍀🍀💟☺☺☺☺☺☺☺☺🍀🍀🍀🍀💟🌷🌷🌷🌷🌷🍀

Добро утро и от мен.
Сервирам ви такова кафе, че пиша от телефон.
Аз пия моето и отивам на работа, че имам такава за целия китайски народ.

       

Добър ден от село!☺

"Човек не спира да се забавлява като остарее. А остарява като спре да се забавлява!"



Прекрасен ден момичета!
Обичам ви!💟💟💟💟💟

Голям карък съм!
Днес цял ден никой не е
писал след мен.
Ето така се губи желание да се пише.
Нещо с вазелин се бута темата.
 Незнам
на какво се дължи.
Момичета трябва да решим ще я поддържане  ли темата , защото на мен ми се струва ,че се пише насила.
Станаха всички четящи и няколко пишещи.
Лъха студенина в темата.
Никога не е било така!
Момичета,вие на какво мнение сте?
Защо така с лека ръка , малко,по-малко,темата замира.
Незнам дали съм права? Ако не ,корегирайте ме!
Лека и спокойна нощ!☺🍀💟