КГБ = Клуб на Готините Баби - 198.

 Добро утро и от мен!
Този път си взех от кафето на Луси, а аз може да почерпя по-късно с нещо по-съществено
Интересни са ви разказите - продължавайте в този дух. Аз нямам ни коте, ни куче....вече!Но обичам животинки.
За блудния син съм на мнението на Фло. С още едно допълнение - ами ако бащата не беше така мъдър и не беше го приел То е една голяма тема, която има десетки аналози и в живота. И аз съм била винаги в положението на другия брат...
Виж, Урокът по щастие много ми хареса!
Бъдете щастливи!
Иха ме превари, но ще публикувам и после ще чета.

По някое време ви отговярах, то още  сте писали тази сурин.
Хули съболезнования,  щях още снощи да ти кажа какво ше стане, че е дефектно нещо, че няма доктора да ти го праят , ама ти късно се обаждаш...или точно навреме.Аз съм да не мъчим животинките ,не са хора все пак.
И у нас има котета на чужда котка,  у тях има свободни кучета и  не знам какво друго им пречи, на всяка година идва тук да ги отглеад и си ги отвежда вече порасли.Ми храним ги , иначе не става , но вече спирам, само  нашето храня , да си ходят.Иначе ще стане котешка  истЕрия тук.
Луси, забавлявай се както ти харесва,  има свобода днешно време.В Плевенската среща видях как едни искат тишина  и приказки, но точно те тук не пишат,пазят си ги приказките, а други търсят купона и  поне купон имаше на макс, танцов състав  от няколко поколения ако не  е  да те размърда, не знам кое  може да те накара да станеш.
Шпунци, нали схвана че ни провокират , да се появим всичките. Аз има пиша или не пиша, но пописвам из цялата мама  и ми харесва.Сам човек откача ако не нареди няколко думи.Пропуснала съм кога не са ти отговорили, в общото затишие може  да не са видели, но някак не вярвам, защото  веднага се появиха  доста дами, значи се наднича редовно, що пък да не се драснат две думи?
Гъбката  и тя е от редовните ,как я изпуснах, и си пише без да брише  ,е   не може пък секи ден , тикви има да ходим на баница се видя.

Фло за теб винаги най-доброто от мен, ето  като те няма , кой да гушка наред всички, опитвам да те имитирам сега , но знам че няма да го докарам като теб...Всъщност като  не си обръщаме внимание     намалява  и писането.А уж големи момичета да искаме прегръдки  и целувки, а твоите са  най на й...
Чао за сега...

Писали след мен, сори, не отразих, но все пак  за вас  пиша как внучо праща майка си за бебе. Едно детенце в детската градина си има  ново бебе и наш човек праща мама да вземе. Тя като не знае  как , казал че в детската ясла има бебета , само да отиде и да си вземе. Иха ,внимавайте там, да не прибере точно вашето.
И разбират всичко малчовците да знаете, но трябва е кратко.Разбират най-вече от обич и внимание.Хелоун мисля  че чак пък сладки ,за учителките ли да са,то и толкова малки едва ли държат нещо  здраво , че и да ядат.За големите са...Никакви празници не спазвам вече, мисля си че нищо не мога, вчера си правих сладкиш един с крем  от белтъци ,ми троши се ,  а преди не , явно го зарязах и  засъхнаха в повече.Стана с крем целувки, като парвя целувки не стават толкова хубави ,все нещо не се троши от тях.Но като гледам симки от детската на моите с какви торти са на рожден ден и свещички и сладки ,май съм можела по нещо и аз да правя.
Бе  я да се омитам ...че работа ме чака.

Добрутро!

Добър ден!
Как си Здравунке,мърдаш ли?

Мърдам, Борянке мила, мърдам! Безкрайно се радвам на лятото тук в София! Времето не ми стига за нищо. Навярно защото съм станала още по-баааавна.
А сега да търча, понеже брАт ми е тук. А той като се появи - бъркотията около мен става от ГОЛЯМА на ОЩЕ ПО-ГОЛЯМА. 
Ами Здравкини работи.
Щерчица ми е болна.
Ти ела при мен, тук, да си направим една ваканция по бабешки. Ти ще обиколиш София, аз ще ти се радвам като се върнеш у дома. Ще идем на някое кино, на някоя оперетка или опера. Може и да турска баня да идем. Ще свикаме КГБ-то на срещичка, ще ходим по кафета с всяка поотделно. Ееее, кеф! Не са само мечти. А ти ще ми държиш духа високо.

Мечти ,Здравке, но може и да се измисли нещо ,с повече мислене.
Писах ,но излиза нещо и затрива всичко ,реклама някаква на гугъл е, принуждават ме нещо си, ама не знам какво.
ВНучо да продължа-като ни няма вие къде спите и кой ви пази? Като го пазят да спи мен що не пазят питам аз?Много бърборят ,но забравям. Само като шетам слушам как избухват в смях всички.

С времето погледнах нещата и от друг ъгъл. Това го видях и в други теми , които според мен са съвсем на ниво , без да е необходимо всеки ден да се пише /не ми допадат задължителните обязаности/. Когато на човек му се иска да сподели нещо , то да става искрено и спонтанно. Да си кажа , хич не ми допада , когато някой се обижда , “че не е отразен” Стои ми дребнаво . Т.е според мен , за да е приятна атмосферата в темата , трябва да има уважение , волност и доволност.
Някога , когато влязах в тази тема, си представях , че тук ще споделяме впечатления /от различно естество/ , ще си разказваме спомени  , което е типично за бабите , ще решаваме проблеми, ще разказваме за внуците.
 Иха,да напълно съм съгласна  с теб.
Хули , акуширала съм нашата котка, че се бе подало само едно краче на котето. Радвай се на останалите. Естествен подбор. Езин съсед стреляше с въздушна пушка по котките нии доста не се появиха... Израсла съм с котета и всяко е било  разлочно като характер,ако мога да се изразя .
 Луси,що се обиждаш. Нямах такова намерение. знам ,че съм рязка ,но съм откровена и искрена. Всеки има право на мнение,както и всеки сам избира приятелите си. Жалко ,че не съм разбрана.
Относно отразяването,на който не съм интересна да ме прескача.  Не съм толкова докачлива.  Радвам се,че много от вас от виртуални станаха реални приятели и бяха до мен в тежък момент.  Така ,че и да се закрие темата ,няма как да стане....  Ще пиша рядко но ,ще....
 Блудния син,блудната дъщеря- реална история.
 Здравче здраве и сили на теб и щерчицата ти миличка.

Днес билоден на селянина или селянката по-точно.Така изглежда това жинотно.

Шпунци ,що рядко пък да пишеш? Това подсказва да намаляват дето пишат много.
Най-добре кой когато и колкото поиска ,но май  някои дето така правеха не пишат отдавна.Та не по външен призив, а отвътре да идва желание за повече. Аз пък си мислех ,че като се срещате на живо  има неразбираеми неща ,дето там сте си казали и тук не знаят хората от село, та не се намесват.Всеки има какво да не му е баш по ноти.Да  е това дето съвпада водещо.

Привет, дами.
Много се радвам, че темата поживна. Честно да ви кажа и аз предпочитам нещата да са спонтанни - всеки да си пише каквото му е на душата, пък който има желание, да му отговаря. Нищо не бива да е по задължение - аз например не познавам много хора от тук лично, но това не ми пречи да си ви чета и когато ми хрумне нещо, да го споделям с вас, ей така, натурално.

Отворихте тема за котици, не мога да се въздържа.
Ние имаме котка от 7 години - когато я взехме, беше колкото единия пръст на ръката ми. Аз го намерих още като малко котенце на пътя и то, като ме погледна с тези сини очички, бръкна ми в сърцето. Взех си го, а мъжа ми в началото не го искаше. Обаче мъничето си го хареса и му се катереше на рамото да спи и да се гуши и той...айде любов. Аз го мислех за мъжко и реших да го нарека Оливър Туист, знаете историята по Дикенз, за сирачето и пр. И си му казвахме Оли. Обаче по едно време една комшийка вика, ами това е женско коте, да знаеш. А аз отначало не й вярвах, но после като позагледах по-подробно видях, че наистина е момиченце. И...айде, стана Оливия Нютън Джон, демек, пак Оли. Дойде си с името. Освен това има петънце на небцето - баба ми ми е казвала, че котка с петно на небцето е късмет за къщата.

И така, до ден днешен си я имаме нашата любима Оли, а внучката ми й казва Льоли. Много са сладки двете и мисля, че още малко като порасне внучката ми, ще станат големи приятелки. Сега Оли все още не е съвсем доверчива към беби и не й се дава да я гняви.

Я, колко хубаво при вас.  Ха, добър ви ден в четвъртък късен следобед.

Радвам се да видя хора, дето отдавна, отдавна не съм "виждала" на хоризонта. Провокирахте ме с котенцата. Не са ми най-любимото животно, но на младини (мои)   в двора си отглеждахме много котарани. Възпроизвеждаха се в геометрична прогресия. Хранехме ги, раждаха по два пъти в годината и беше весело. Но, само навън, вътре не. Това не пречеше на дъщеря ми да ги внася тайно вътре, та и бълхи имаше по едно време. Едва ги изтребих и то с обикновен пелин. Та оттогаава тя обогава котета и сега си отглежда вкъщи две котарани - улични превъзходни- един Мио и една Джина (Джиджи), кой както му дойде.
Аз съм по кучетата. Но още се чудя дали да взимам или не.
Иначе около мен все още ври и кипи, но леко се поукротява. В процес на опознаване на квартала съм, но не съм още във форма. Търся си трасе за разходки. Радвам се на хубавото време и го използвам до дупка.
Започвам и занимавията си по интереси. Чакат ме доста купчинки, дано им насмогна.
След почивката в Банкя се чувствам с нови сили и готова за подвизи.
 Със здраве от мен. А след малко ще ви върна в моя романтичен свят. Сега отивам на припек.

Ех,че много котарани-писани станахме в къщичката ни 😘😘☺
Израснала съм с котки.
Храня,отглеждам,лекувам,израждам,а скоро с Мм бяхме и с
зъболекари.Извадихме втори пореден зъб на една глезана принцеса.
И не забравяйте старата приказка,че при лоши хора котки не живеят😎😉

Забравих да благодаря на всички, които ми честитиха новата къща. Да сте живи и здрави, а на нас си желая само здраве!
За среща явно не сме сериозни. Имах идея да се сэберем в Костенец в Къща за гости - чудна, новичка, с всякакви удобства. И сега през есента е приказно красиво, но се въздържах. Но, ето повод, дойде сам. Хвърлям ви ръкавица - ако наемем цялата къща за събота и неделя - наемът е 300 лв., за делнични дни - 280. За 15-16 души е. Храната сами осигуряваме. Има си куФня с всички екстри, барбекюта. Колко му е да се спретнат салати, мезета и скара примерно. Пък да видя сига дали ще се съберат и 10 жени?

Май ме подхваща логореята. Я да се спра овреме. И обещаната романтична вълна. Да знаете как съм зажадняла за стихове.

НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ

ЕСЕНЕН ДЕН

Есенно слънце - лимонено,
бледолилаво и синкаво,
тихо, измито, отронено
в бабината градинка.

Градинката хубава, хубава -
колкотэ орех голяма,
сякаш от Господ рисувана -
не градинка, ами поляна.

И баба ходи замаяна
между цветя и домати -
мъничка баба, залутана
в градината на земята.

После на обед баба си ляга
и си почива.
И слънцето става дълго,
и следобедно и красиво.

И и над градинката свети
круша от сладко злато.
А баба спи и сънува,
че е бръмбарче крилато.

(Ето част от моята градинка)

Аз от сега да си кажа, че няма да мога да дойда, но идеята ти е прекрасна, Маринка.
Ето един стих-закачка, който много харесвам:

Лицето на жена, но гордо, живо
от вещата природа имаш ти,
и женствено сърце, но не фалшиво,
жена-момче с божествени черти.

Очите ти са без тъга лукава,
сияещи от меки светлини,
с мъжествен поглед, който покорява
сърцата на мъже и на жени.

Жена от тебе беше сътворила
природата, но влюбена, уви,
в творбата си, от мен те взе насила
и женските сърца ощастливи.

Да бъде тъй! Но ти обичай мен,
а тях измъчвай само в твоя плен.

Сонет 20, Шекспир