?Въпроси всякакви за СО?2019

Ами не, Welt
Изобщо не го гледа внучето бабата, докато се намери решение да живее с родителите си. Детето СИ живее с родителите си, гледа се от бабата (вярно, в друг град) само когато е болно.
Моите и двете, впрочем, са изкарали голяма част от болестите си така - големия при майка ми, малката при свекърва ми. Сега, ясно, че не говорим за грип с 40 градуса, ама те и двамата ми така страшно са боледували само 1-2 пъти, масовия случай беше задни сополи, хрема и кашлица. Вместо да се мъчи на градина, за една седмица при баба в провинцията, рахат им беше и на двамата. Като се поизморят от ставане рано за градина и почваха да питат не са ли болни да ходят при баба.
Ей ги, израстнаха ги тия години, имат си чудни отношения с бабите, без да са загубили и йота от привързаността си към мен. Това не е борба са сантиметри обич.

Девер ми е гледан /живял при баба си от 1 до 7 клас. След него мъжа ми също. Не е било в малките класове, понеже нейно височество е била лекар и ги е лекувала, като са били малки. Имат много сериозни последици от изоставянето. И двамата. Бабата е била фелдфебел, като тази в темата.

Пълна луна, тук изобщо не става дума за изоставяне, а за гледане от баба, когато детето е болно.

Защо ли се сещам коя е потребителката. МрънкА преди два месеца, казах й, че по-лошо ще става.

Какво има да се сещаш, тя си написа в началото, че е същата. Само че айде недей и сега да се дуеш колко си важна, че си успяла да видиш кой е реалния й ник и да изваждаш информация, която тя не е искала да споделя.

Ама моля ви се, ние не висим по форума да следим всяка дума на учителките. Имаме си деца за гледане, все пак, някои от нас. Моля ви се, хвърляйте си децата на изкукали бабички, няма да си променя мнението, нито ще спра да пиша, че това е безотговорно родителство. Хайде, подскачайте сега.

Беше написала в един пост "взехме го за 17 дни". Ми то половината месец е било при баба си. Това не е нормално. Нормално е, ако през деня го гледа бабата, вечер поне майката да си го прибира. Така че за мен е точно "метнала го е".
Ама бабата била далече. Еми, измисли нещо.. Тук има самотни майки, които и са работили, и дете са гледали, и без мъж да били. И пак помощта от родители е била по- скоро изключение. А тук някаква какафония. И проблемът не са болестите на децата ти, нито баба им, а че имаш мъж, който никога няма да застане,зад теб и да е в помощ на семейството. Ще гледа само как да си упражни натиска. А след още 5г. на детето ти няма да му е много мъчно за теб, нищо че сега реве.

Изкудкудякали бабички, ама сигурно 2/3 от майките в България разчитат на тях, под една или друга форма. Не виждам защо свекървата на Анонимната да е по-лоша от останалите баби. Постът на Румцайс добре обобщи всичко - идеални отношения се срещат рядко, добре е човек да прояви разум и да осмисли добре нещата.

Това е абсолютно вярно и тя самата го осъзнава много добре според мен, ама какво може да направи за това, тя работата отекла вече.

Привет от мен! Пресолихте манджата от всякъде. В началото имаше наистина полезни съвети, за което благодаря и ще се възползвам от тях, затова и пуснах темата да видя и други гледни точки. От там насетне, темата се изчерпа и не виждам смисъл да влизам в обяснителен режим повече.

Правилно, да не говорим, че всеки донаписа по нещо към историята

Когато детето е болно, но не сериозно или не е доизлекувана (сополи и кашлица) и реша да стои вкъщи майка ми идва у нас да я гледа или свекървата. За една или две седмици, докато се стабилизира детето. Не бих я водила при свекървата болна, при майка ми един път беше и се разболя(не беше болна, когато я оставяхме) и направи отит, пи антибиотик и правиха изследвания и т.н., аз бях в командировка. И тя се притесни много и аз, не си представям да оставя болно дете в друг град на някой друг да ми го гледа, пък било то и баба му като знам как понякога се влошават за часове. Това е първата грешка.
Втората, и то генерална грешка е, че на мъжа ти му е широко около врата, изтървала си да го включиш навреме в отглеждането на собствените му деца. И сега той изобщо няма хабер да носи отговорност и да се включва в гледането. Свекървата няма касателство тук, оправете нещата между вас.
Гледачка за когато е болно детето(но не сериозно) е ок, стига да намерите за временен ангажимент. Аз не можах и затова 4 човека се редувахме в гледнето. И пак, при най-сериозните болести, хич не ми е притрепвало да си пусна болничен, дори с цената да доработвам след това, детето ми е най-важно.

Детето не е водено супер болно там, а само след изписано лечение, което е започнато и вече лекарствата действат, в смисъл не да тръгнат докато е с темп-ра, а сопол и остатъчна кашлица.
Свекървата видимо не иска да идва тя тук..по-лесно и удобно й е да го заведем там, за което донякъде я разбирам.
 И спирам до тук, понеже аз получих вече съвети, решението е взето от двама ни и така.  

Ако мога да ползвам номерирането от първоначалния пост на Анонимната дама с лошото свеки : 1. в никакъв случай не напускай - особено ако правилно разбирам, че си харесваш работата и е жизнеутвърждаващо за теб да работиш; горещо те съветвам да не се подвеждаш по това, че изкарваш малко пари и не са толкова от значение, и колко по-важно е как се чувстват децата и подобни демагогии с обвинителен уклон 2. най-важното за децата и за теб е ти да се чувстваш възможно най-добре; сега ясно е, че с така дефинирания съпруг и свеки никога няма да е перфектно, но който е най-оптималният вариант за теб, този е и най-правилният. Съвсем очеизвадно е, че си обичаш децата и водещо за теб е кое е най-добре за тях, но за тях е добре, мама им да се чувства ок, така че ежедневна доза напомняне да си и егоист действа отрезвяващо. 3.Този изнервения с вечно бързащи клиенти предполагам добре го познаваш и знаеш къде е границата, до която може да понесе: ами искай си да се ангажира. Поне до тази граница. И малко отвъд нея, пък дано я разшири. Ако смяташ, че свеки не вреди на детето и го гледа добре, и тя е вариант, макар и краен. (казваш, че се държи отвратително с теб - това може да значи много различни неща; ако е вариантът, в който децата не разбират за това, а го усещаш само ти, мисля бих стиснала зъби с някоя философска мантра, че таз не знае кво прави и др.т.... ма така си предполагам само). И респект, че не се връзваш на всички тия крайни приказки за мятането на детето, направо ми е потрес колко коне с капаци има, че и зли и безпардонни в позицията си, че само тяхното може да е правилното.

За съжаление не са много хората, които гледат на хорските проблеми НЕ от своята камбанария. И се започват едни свободни съчинения, пречупени през призмата на собствения живот, който естествено е най-правилния и подредения.