Да се връщам ли в България, след унивирситета?

За този феномен само съм слушал по телевизията, а в живия живот няма година, в която мои приятели да не са се изнесли. Подобен род решения са от субективен характер. Това което обикновено накланя везните е стандарта на живот или липсата на кариерно развитие. Една проста сметка показва, че млад човек, без собствено жилище при стандартни приходи за България е почти обречен на мизерия... има малко изключения.

Не познавам завърнали се, само заминаващи. Това, което ме плаши напоследък е, че не заминават 18-годишни да учат. Отиват цели семейства - двама работещи, собствено жилище, добри професии, стабилна работа тук...всички ми казват, че търсят среда, не толкова пари...

Ами ти първо замини за чужбина, завърши университет и после размишлявай над въпроса. Нещата са динамични и не се знае какво ще е най-доброто ЗА ТЕБ след време.
Моите деца останаха/остават в чужбина. На второто ми дете му се въртят някакви идеи за връщане след години, но само при определени фактори. С по-голяма вероятност е да смени държавата, но не й да се прибере.
Голямото - твърде не, лекар е. Има среда, има добър социален статус, възможности за развитие. Работи в прекрасни условия, с модерно оборудване.

Причини за завръщане биха могли да бъдат много: неуспешна реализация, силна носталгия, която не могат да превъзмогнат, чака ги гаджето, което много обичат, но което няма желание да ги последва в дадената държава, възможности и добри предложения за реализация и хубаво заплащане в България.
И все пак го мисли това ката заминеш, защото никак няма да ти е лесно и мисли за прибиране ще ти минават при всяка трудност.
Има безброй случеи, в които даден човек учи в чужбина и после се ориентира към трета държава.
Светът е отворен.

Връщат се според мен по три причини:
1)ако си кадърен, в някои сфери доста се подобриха заплатите в БГ. В тази, която работя имам колеги върнали се директно след университета.
2) невъзможност да усетиш чуждата страна твоя, или носталния по БГ.
3) поживели малко навън на подредено, забравили, че тук е хаос и идват за да пробват пак, някои след време пак заминават

Дъщеря ми е от тези, които се връщат. При това няма тръпение. Причината най-вече е: пробвах, поживях, не искам повече. Тя учи във Виена, ще завърши съвсем скоро и си е харесала магистратура тук - в СУ.  Ние не сме от София, да уточня.
Най-интересното е, че от цялата голяма компания от съученици, които заминаха преди 4 години да учат в различни държави, се върнаха вече поне 90%. А тези, коиото учиха в Англия - 100%.
Та така за мозъците, които изтичали необратимо от БГ

Аз не познавам почти нито един върнал се. Аз съм малко по-голяма от дъщеря ти, но не значително, и на нашата възраст се върнаха хората, които не можаха да се реализират или адаптират, най-вече от гл. точка социални контакти.

И моят опит е подобен на този на Криси.Върнаха се тези,които не се справяха  с университета и после тези,които завършиха неперспективни специалности и всъщност с връзки и използвайки “чужда диплома”  коз получиха много по-високи позиции в България и трети са тези,които Криси спомена - тези,които общуваха само с българи и не пожелаха изобщо да се интегрират.

Мен също ме изненада "новата мода" с връщането. В моята младост заминаването "на запад" беше нещо, за което всеки мечтаеше.
Времената явно вече са други.

Моите наблюдения са, че се връщат доста млади, знаещи и талантливи хора и като цяло феноменът "българия за нищо не става" започва лека по-лека да отпада. Много хора си мислят, че връщащите се са такива, които не са успяли да се реализират, което е доста първосигнално мислене. В днешно време все повече млади хора осъзнават, че парите, статуса и работата не са всичко на този свят, а искат да живеят в своята си среда, да допринасят за обществото и да живеят там, където има най-много полза от тях, а не само поредната касичка за данъци и такси. Може да звучи идеалистично, но именно това отличава днешното младо поколение от поколението, което имигрираше през 90те-ранните 00.

Съвет към автора: няма универсално правило, което да можеш да приложиш за себе си, трябва да усетиш какво е най-добре за теб. Това, че някой се е върнал, не означава автоматично, че това е най-добрият сценарий за теб. Един ден решението само ще дойде, още повече ако още не си започнал да следваш или си в процес, то е много рано да се говори за планове за след университет, много неща се случват по пътя, които могат да наклонят везните в една или друга посока. Успех!

Е, добре, ти, не първосигнално мислейки, а след спокойно обмисляне, колко човека познаваш, които са били на ръководни позиции в западна Европа (отговаряли са за екип от 10-тина и повече души или за бюджети за милиони и т.н.), които са се върнали в България? Мнозинство ли са от завърналите се и какъв процент са от заминалите?

Аз, с ръка на сърцето, такива не познавам. Ама изобщо. Това само по себе си не значи нищо, но поне някакви единични примери...

За мен проблемът е, че масово се ходи в чужбина за следване по 3-4 години, понякога и повече, ако се включи и магситратурата, просто защото от уста на уста се знае за по-доброто качество на образованието, но релано малко хора наистина използват целия ресурс на чуждестранното следване, за да се усъвършенстват в съответната сфера. Още по-малко хора от връщащите се в България успяват и да приложат придобитите умения в работата си.

Сългасявам се с Криси, че повечето от върналите се са хора, които не са успели/пожелали да се интегрират в новата култура, което според мен е показателна липса за разбирането, че по-добрите квалификации за професията се събират съвкупно от добро образование + практическа работа + социален контакт/обмяна на опит с хора от бранша ти (и не само).

В България за много е по-лесно, от гледна точка на това, че семействата (родителите) и познатите са тук и помагат. Езикът не ти е пречка и културата ти е позната. Това надявам се да не се разбира като критика, всеки има право да живее, както му е най-добре. Няма смисъл някой да страда на място, на което не му е приятно да живее, ако има възможността за промяна.

Съвсем случайно ми попадна тази вечер статия по последната тема с връщащите се. Поствам я за който има интерес. Кратка е. В общи линии оборва мнението, че "все повече българи се връщат в родината".

https://m.dnevnik.bg/evropa/2019/10/10/3974973_mnogo_bulgari_zap … at_-_viarno_li_e/

Аз също не познавам нито един току-що завършил бакалавър, на 22-23 години с такава кариера. А темата е именно за току-що завършили студенти.

Изключително полезна дискусия, поне за мен, с две деца обучаващи се в чужбина. Единия- като геймдизайнер, другия-като автомобилен инженер. Не знам за премиера, но аз някакси... не ги виждам реализирани в БГ. Особено след изпуснатата сделка с WV.
Мое лично мнение- връщат се децата , завършили икономика, европеистика, бизнес администрация - ( още преди години ги нарекоха бъдещите безработни на Европа).
Не искам да обиждам никого, Grand и crissy са го казали добре- интеграцията е половината от успеха.  А на тях може да е вярва, и двете  " оцеляват" в среда, различна от БГ.

Колди, така е, аз отговорих във връзка с подтемата за реализацията и изказването как много българи се били връщали, което засяга и хора, поработили малко след завършване. Права си, хората на 23 не са мениджъри, но някои завършват и магистратури и тогава стартът е друг. Интересно е също къде са 5г. по-късно и доколко биха се върнали в България към този момент.

И за да се върна на студентите и да използвам примерите преди мен - ако за гейм дизайн допускам да е възможно да работиш изцяло дистанционно (ако си чист програмист, а не интегрираш/имплементираш нищо), то каква реализация би намерил автомобилен инженер в България?

Това, последното, е основен момент, според мен - доколко искаш да си работиш по специалността, която си учил и дали това ти е по-важно от средата.

По отношение на средата важи най-вече това, което каза Грант - в България ти е много по-лесно и с език, и с помагащи родители, често и с жилище, с приятелски кръг (ако е още в България), в чужбина тези неща ги изграждаш сам и от нулата. Дори мислейки за 5 години по-късно, в диапазона 28-31 години, ако проимаш дете, на кого ще го оставиш, ако си в чужда страна и ти се наложи/прииска свободно време за 2 часа? Или ще е среда, която си изградил с времето, или ще е платена бавачка. Нямаш мама и тати подръка, баби за ваканциите и пр.

По отношение на реализацията - какво да прави в България един ракетен, самолетен инженер? Един добър лекар, който няма нужната апаратура, за да извършва сложните неща, които е учил, защото сигурно някои университетски лаборатории в Германия имат повече уреди от българска провинциална (а може би и някоя не толкова известна софийска?) болница? Ами това е чиста загуба на потенциала на този човек.

Аз съм завършила технология на машиностроенето. Работила съм в самолетостроенето и автомобилостроенето (затова и с тях са ми все примерите). Твърдя, че съм видяла повече машиностроителни технологии от преподавателите в софийския ТУ за цялата им кариера, като впечатленията ми са от различни континенти. Идеите ми за оптимизация на производствени процеси са приемани и реализирани от големи имена в машиностроенето, фирми на стотици години, вероятно не са били толкова тъпи и не на място. Още от третата ми година трудов стаж тук, хора с много по-висок от моя paygrade и/или с много повече опит от мен искат да знаят моето мнение за определени техн. и организационни решения.

И сега българската действителност:

В момента ми се налага да работя с българска фирма в един от тези два бранша. Имах желание да им предам част от опита си, давах им идеи какво и как липсва в техните системи, процеси, процедури, защо това е проблем в съвременния свят на индустрията. Знаете ли каква е реакцията? "Ама ние си имаме системи", неизказаното "ма оти да се морим", директно запитаното " а нещо компромис може ли да направим", "ми не, ние това си го правим по друг начин" (несъблюдаващ 50% от останалите гранични условия)...

В Германия има една чудесна дума "beratungsresistent" - т.е. нещо като резистентни към съвети/помощ. Ето това е моят опит с българската индустриална реалност. Ако случайно се появи някой светъл лъч, бива веднагически потушен от общата вялост и липса на мотивация за каквото и да е, различно от кафета и цигари.

Не, не препоръчвам такава среда за млад човек, току-що завършил, който иска да промени нещо, да има значение и принос към света,в който живее, особено ако подобна е ситуацията и извън индустриалния свят. За жалост чух същото и за банковите ни институции в България от приятел с доста добра реализация в банковата сфера в Лондон, който беше решил, че ще направи стаж в България, да види как е... Е, не се върна. Да кажем, че е по-реализиран от някой българин, останал в България в тази сфера, без да навлизам в излишни детайли.

Всички деца които заминаха във Франция преди 3- 5 години  от обкръжението на  детето ми завършиха и се завърнаха, едно дете остана защото се ожени още първи курс но то и така не си завърши образованието.  Наистина реализират се  основно в София, не ги виждам да съжаляват , работят ,пътуват  .Близко дете завършило  фармация в Германия също се завърна , щастливо е  . Стига да знаеш какво искаш и да търсиш реализацията  си  може да намериш навсякъде хубава работа .

Нещата са толкова динамични и лични, че въобще не виждам основание за подобно питане. Изключително преждевременно е.
Първо запиши, после завърши университет, у нас или в чужбина - където решиш и те приемат, и успееш, после виж дали, какво и къде можеш да работиш. Няма общи правила и формули тук. Най-много да зачетеш нещо, в което да повярваш, защото ти се иска да се отнася за теб и да вземеш някое преждевременно необмислено решение.
В момента се тръби за връщащи се основно по политически причини. Заминаванията са по различни причини също, вкл. политически, които водят до останалите. Истината е, че хора завършили и у нас, и в чужбина, намират поприще и у нас, и в чужбина и няма правила. Относно причините им - също.
За следващите 4-5 години също вероятно ще има много и важни промени на пазара на образованието и труда, та това, което чуеш или прочетеш за днес може и съвсем неактуално да е за тогава. Освен че лично теб вероятно няма никак да те касае. Защото всеки случай си е за себе си.

Хубава тема!
Щом си задаваш този въпрос, недей да ходиш никъде.
В Западна Европа живота няма нищо общо с този в България. Друга култура, други ценности.
Оставят децата си на 4-5 месеца, защото ако не работят и двамата родители, не могат да се издържат. Говоря за големите градове. Имам близки почти навсякъде.
Ако, не ти пука че детето ти е с перманентна хрема и ходи на градина или ясла, значи си за там.
В другия случай, купувате апартамент на 100 км. от някой голям град, единия става в 5 и се прибира в 9, а жената /обикновенно/ гледа детето до по-късна възраст.
Ако, придобиеш по-добра квалификация, имаш афинитет към математика например или станеш Доктор, няма да се върнеш.
Повечето обаче ходят да учат някакви измислени специалности, с които не могат да си покрият елементарни разходи, като собствено жилище например.
Имам две деца, надявам се нито едно от тях, да не иска да учи в чужбина.
Да допълня, че престъпността е огромна опасност, например Лондон.
Особено сега, с толкова много емигранти.
Тук може да се живее по-бедно, но имаме много запазени ценности.
Най-важното е да придобиеш добра квалификация и поне един език!

Така ли било "на запад"? Щото в Бавария всяка втора жена си гледа децата съвсем не до 5-месечна възраст... В каква социална прослойка се движат вашите познати и близки? Около мен определено не е така.

Бавария е най-богатата провинция на най-богатата европейска страна. Ако, не сте женена за чистокръвен ариец, едва ли ще Ви приемат, каквато и квалификация да имате. Не да си ходите на гости, да Ви поздравяват...
Потърсете статистика за Германия, средно на каква възраст в Германия, негерманците оставят децата си за колективно отглеждане. Това вече ще е аргумент. Ако има такава, де /статистика/.
Тя впрочем е хубаво да не включва турците, които предполагам /нямам конкретна информация/, едва ли са одобрили тази “екстра”!

Впрочем, висшето образование е пазар, който откакто влязохме в ЕС, беше съвсем умишлено унищожен. Така, както затворихме много други работни места, така и във висшето образование, “свободния пазар” си свърши работата. Разбира се с различни нпо-та и постоянната помия, изливаща се в медиите.

Аха, ясно.

Значи първо (в първия пост на aninica), в "Западна Европа" си оставят децата в ясли на 4-5 месеца, после в началото на втория й пост говорим вече за "негерманците", а не за всички, а към края на втори пост да търся статистика, ама без турците, щото те не пасват на изложената теза. А, да, по някое време вече не бяха децата, а дали си "приет", ако не си женен за"чистокръвен ариец" .

Супер, логиката на стъкмистиката е желязна. Не били компютри, а компоти...

Харесва ми как правите стъпките назад и излагате 4 различни тези в рамките на 2 мнения, за да изберете после части, които пасват на логиката ви, но този път не сработи.

Не съм съгласна че е бил умишлено унищожен, просто се оказа че много страни са с доста по-добра социална система и можеш да учиш срещу същата инвестиция, каквато и в България, а нашите университети не успяха да реагират адекватно и да станат по-гъвкави. Да си любопитен е нормално за човек на 18 години и да искаш да опознаеш нови светове и култури, по-голяма част от студентите заминават заради самото преживяване, а не заради университетска програма.

А като е унищожено висшето образование у нас, що да щем тук да го учим, тогава?

За останалото написано - няма смисъл дори да се коментира. Толкова е различно и разнообразно положението в различните държави, университети, специалности и изобщо- при различните хора, че подобни обобщения са нещо, което дори не си струва да се чете. Ка-моли да се обсъжда.

-----------------
Може да си интерпретирате както искате. Факт е, че платеното майчинство в Западна Европа е между 2 и 6 месеца. Изключвам малцинствени групи, от страната която давате за пример-Германия, защото те имат различни културни и религиозни убеждения от европейците. Това, за мен не е добро за децата. Вие давате пример, в най-богатата държава в ЕС - Германия и най-богатата и област - Бавария, че там германките си гледали децата много по- дълго.
Е, това е частен случай и примерът Ви е неподходящ.
Хората без роднини в ЕС, тръгнали голи и боси, с дипломи от безплатни или нискобюджетни висши училища, ги чака мизерия, която не включва само децата им. Тяхното отглеждане и добро състояние е ключов фактор за добруването на едно семейство. Когато си в България /и имаш роднини/, това ще се случи много по-лесно.
И това е само част от голямата картина на българските емигранти. Лошото е, че всичко им изглежда цветя и рози, докато не им се разклати нещо под краката. Я родителите в България се разведат или разболеят, я не може да създаде семейство, има всякакви ситуации.
Малцината късметлии /познавам и такива/, или са с Дипломи от престижни Университети, или са създали семейство с местен партньор, който има родители, наследство.

Съжалявам, но мнението Ви, за мен, е несвързано, да не говорим, че пишете неверни неща.

Първо, майчинството (платеното) в Германия не е нито 2, нито 6 месеца.

Второ, продължителността му НЕ зависи от това дали сте с немско или с "малцинствено" гражданство.

Трето, не съм говорила за "баварки", които си гледат дълго децата, а общо за жени - всяккави националности.

Четвърто, условностите, за които споменавате (несъздаване на семейство, разболяване на роднина и т.н.) могат да се случат независимо от това къде се намирате, за жалост, т.е. това не е аргумент.

Вижте, ако се чувствате по-добре, вярвайки, че всички емигрирали сме/са хора живеещи бедно, в лоши условия, че биваме постоянно сегрегирани по произход (поне 5 пъти се появява намекът в мненията Ви) и на всички ни е много зле, то мислете си го.

Но е обидно да подценявате аудиторията по такъв начин.

Аудиторията лесно може да прецени, кой я подвежда:

“Майчинството е финансова помощ, предоставена на бременни жени, 6 седмици преди и 8 седмици след раждането.”

За Германия става въпрос!

http://rabotatami.com/germaniq-maichinstvo-roditelski-otpusk-detski-nadbavki/

Съжалявам, но не смятам, че наличието на този фактор е нещо, което предопределя избора на местоживеене.
И първо поясни какво е "майчинство"  - времето, когато майката е в болнични /това време и у нас не е сто години, нито дори половин/, време, през което майката или бащата могат да останат вкъщи да се грижат за децата и получават обезщетения? Това май и в Германия не е 6 седмици. Проследете информацията по-долу по този повод.

Ако ще сравняваме, да вземем да сравним в такъв случай и детските надбавки, обезщетенията за отглеждане на деца и семейните помощи за деца у нас и в Германия /виждам, че нея си харесала за сравнение/.

https://www.eu-gleichbehandlungsstelle.de/eugs-bg/%D0%B3%D1%80%D … D1%82%D0%B2%D0%BE

Aninica, надявам се поне да прочетете цитираното от Judy и да влезете в официалния сайт, за да се информирате. Вие самата говорехте за "гледане не дете", което излиза извън периода на въпросните 6-8 седмици преди/след раждане (надявам се!). Моля ви, изяснете първо позицията си и едва след това я излагайте, иначе дискусията става манджа с грозде, ако постоянно сменяте това, за което говорите.

Отделно от това, току-що завършил студент на 23-4-5 години дали няма първо да иска малко свобода, време за себе си, за връзка, да попътува, да поработи и посъбере пари и т.н. преди да роди дете? Не разбирам защо се забихте в тази тема с децата, като тя е един аспект от цялото и по която говорите в стил "така чух от една позната".

Да, така е, най-добре е човек да се информира от официални източници.
Иначе и живеещите "навън", и живеещите у нас всичко пречупват през собствената си гледна точка и ограничена информация, като основно целят, къде осъзнато, къде и по-често - неосъзнато, да валидират правилността на личните си избори и разсъждения. Което вече дори не е информираност и информиране.
Понеже нечий личен избор, предпоставките за него и последиците от него, не интересува никой друг, освен личността, която си го е направила.

Платеното майчинство показва цялата философия на живот в съответната страна.  Да гледаш няколко седмици детето и да го оставиш за колективно отглеждане, за мен не е добре.
Съгласна съм с Криси, че преди създаването на семейство и деца, имате много време.
Ето още малко информация за платеният отпуск:

“ Франция
 Майчинството е 16 седмици, като 6 се взимат преди и 10 след раждането. Ако бременността е патологична се получават 2 допълнителни седмици. Изплащат се 100% от размера на трудовото възнаграждение. Периода може да нарасне до 26 седмици, като от тях 8 са преди раждането (това е за родителите, имащи трето дете). 34 седмици (от които 12 преди раждането) ползват майките, имащи близнаци. Французойките получават 31 % от отпуските си.
 Германия
 Майчинството в Германия е 14 седмици (6 се взимат преди и 8 след раждането). При многоплодна бременност се прибавят допълнителни 12 седмици. Изплаща се 100% от заплатата и 84% от отпуската. Жените, които решат да отглеждат децата си да 14 месеца получават 65% от заплатата и 84% от отпуската си.

Още за Времетраене на майчинството в България и другите европейски държави | Социални грижи Framar.bg от Framar.bg: https://social.framar.bg/%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1 … D0%B0%D0%B2%D0%B8

Видно от линка, "платеното майчинство" не е няколко седмици. Не правиш разлика между обезщетение за бременност и раждане и такова, за отглеждане на малко дете.
Затова е хубаво човек да не се информира основно от анонимни форуми, а от официални източници.
Толкова по този въпрос от мен. Дадох един такъв.