Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 59

  • 34 014
  • 760
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 1 594
Мила Ема, вечер всички са ангажирани - мъже, деца... Моите са на работа днес, и ти пиша. Тези дни доста мислих точно за теб - защо си така черногледа, дали с това предизвикваш негативни събития в живота си или тежкият живот не ти позволява да гледаш позитивно?
Преди те съветвахме - опитай да виждаш светлия лъч, а не тъмнината около него! Радвайте се с дъщеричката, че е намерила работа! Нищо, че се отнасят зле с нея, нека се обръща с усмивка към колежките, направете сладки, да ги почерпи... И най-злите хора се пречупват, когато се държиш добре с тях, като я опознаят, видят, че е мила и добра, ще я приемат и ще я въведат в колектива!
Сигурно ви е много тежко, сами двечките, и болни, но все има нещо хубаво, на което да се зарадвате!
Прегръдки и много здраве на всички! Hug

# 61
  • Варна
  • Мнения: 195
Колко топъл и доброжелателен коментар! 🤗 
Много точно описва моето настроение напоследък. За зла ирония, откакто имам поставена диагноза, всъщност се чувствам много по-добре! Имам време да се радвам на мразовитите утрини, да си мълча край морето с чаша топъл чай, да общувам спокойно с децата, да се умилквам по-често около мъжа ми... Чувствам се чудесно!
Преди, от работа, буквално не можех да дишам. Болеше ме гръдния кош от непрекъснато общуване с кошмарни, мрънкащи, изискващи и вресливи нерваци. Прибирах се, пребита като куче, и си изкарвах лошата енергия, на свой ред крещейки на децата. Беше... ежедневна токсична агония.
А сега - дзен! Не бързам, не се ядосвам, карам си раздрънканото колело, ям вкусна домашна храна, имам време и енергия да спукам децата на "Не се сърди, човече"...
Лошото е, че явно уроците ще ги научавам по трудния начин.
Сега съм в болницата, втора вливка. Чета си книжка и от време на време ви хвърлям по един поглед. 🤗

# 62
  • Мнения: 1 594
Варненче Тинтири, толкова е хубаво, че се наслаждаваш на живота! Heart Само така! Леко понасяне на вливката! Kissing Heart
Особено момичетата с малки деца, играйте си с тях, гушкайте ги, докато мигнете ще са пораснали и самостоятелни! Използвайте всяка минута за обичните си хора! Hug
Нали така ни учеше и нашия Мидкоо?

# 63
  • Мнения: 1 355
Sheli17, за започването на работа съм ги черпила, а момичето е много любезно и учтиво ..Със сладки хора няма да разчувстваш, когато срещу теб са лоши хора ....В стаята й всеки е здрав като кремък, а пенсионерката никога аналгин не е пила и вика на дъщерята ми, че то хапчета не са полезни и един вид за това е болна..😄😄😄😄 Щерката в тоалетната ходи да пие хапчета....Нали знаеш, че ситият не разбира гладния...Та затова сте болни, че химиотерапиите не са полезни...Аз не съм черногледа, а споделям, каквото наблюдавам...и толкова.

# 64
  • Мнения: 2 406
Ема, ти си силна жена.  Дай от твоята сила и на момичето.  Тя ще се справи. Трудно приемат нов човек без значение дали е здрав или има здравословни проблеми.  Сигурна съм, че и те се страхуват за мястото си, особенно жената в пенсионна възраст. Нека дъщеря ти погледне от този ъгъл на проблема. Млада, умна, можеща. Може и да не искат да и показват и учат в работата. Нека се амбицира и докаже, че може.  И съм сигурна, че ще успее и сама ще се научи.
И за друго искам да те подкрепя.  Всички имат нужда от средства и работа. И младите и пенсионерите.  Но аз си имам собствена философия. Ще мога ли да гледам как моят син, млад и в най добрата си възраст стои без работа, без контактите с хората, мъчи се.....Не, тона е много жестоко. Моята майка когато навърши годините за пенсиониране искаха да остане още да работи. Категорично отказа /55 годишна/. Питаше се как може да позволи някой млад човек да остане без работа заради нея.... не можеше. Пред очите и бяхме ние, нейните деца които работеха и изграждаха своя живот. Не питай с каква пенсия е. Мъка. Където можем помагаме ние, нейните деца. Знам, че когато дойде моето време аз също ще се оттегля. Разбираш, че така съм възпитана. Това е моето разбиране. Дали ще ми е трудно след това на мен? Сигурна съм, че ще е така.  Да, имам хубава работа.  Но друго е важно за мен. Може би моят син когато му дойде момента ще има щастието  някой като мен да му е освободил местенце и за него. Много философствах.
Розовите очила са хубаво нещо поне за мен.
Сладки сънища да ви споходят тази вечер Hug





# 65
  • Мнения: 1 355
Много ми харесва поста ти... Далеч не е заради дъщерята ми... винаги с настъпването на пенсионната възраст, бих напуснала работа, особено ако съм на топло местенце та да се зарадва на него някой млад човек, защото то може да му осмисли живота...А аз съм на възраст и вече ще взимам пенсия...Но и съм много видяла млади безработни хора...До съзнанието е.

# 66
  • София
  • Мнения: 2 693
Аз пък, мисля, че ще работя, докато мога. И не виждам нищо лошо в това. Наблюденията ми са, че за младите не е да няма работа, ама проблемът им е друг... Ако някой млад е по-способен от мен, то е ясно, че биха предпочели него. Няма незаменими хора. Но докато мога и искам да работя, и ако работата ми доставя удоволствие, "да дадем път на младите" не е основателна причина да се откажа.

# 67
  • Варна
  • Мнения: 195
И аз смятам, че ангажираността е живот. Имах една хазяйка в София, която беше на 82 години, с висше образование. Всяка сутрин ставаше, слагаше си безупречно изгладения панталон с ръб и копринената риза с фишу отпред, пръскаше парфюм и излизаше на работа. На 82 години, секретарка в архитектурно студио. Жизнена, дейна, плискаща смях, напълно адекватна и в крак с времето. Е, казваше, че по път за работа подпръцква лекичко и се чуди по кой безлюден тротоар да мине, но беше фантастична! Винаги ще я помня с възхищение и благодарност за достойния пример. Прекрасна Ваня.

# 68
  • Мнения: 1 594
Добро утро, силни момичета!
Не знам как от подкрепа за Ема и дъщеря й темата пак се разля към гадните пенсионери, които видите ли имат наглостта да работят!
В ролята си на работодател, назначил/уволнил десетки служители, ВИНАГИ съм предпочитала кандидат 45+, 50+ години пред такива 20+ годишни. Повечето възрастни са дисциплинарни, изпълнителни, с изградени трудови навици. Огромната част младежи са мързеливи, разглезени и с безумни претенции. В София няма безработица, недостигът е на работливи хора.
Има разбира се и млади хора, които са като бисери, но за тях се борят по няколко компании, наддават и им предлагат всякакви екстри, за да ги привлекат в редиците си. Кадърните млади, и "пенсионери" също се явяват на конкурси, печелят ги и получават работа-мечта.
Ема, нали се сещаш, че това с връзките е на "държавната ясла"? Като работещ в частния сектор, как ще взема връзкар, който ми проваля работата и би съсипал финансовия резултат на цялата фирма? Няма как да стане!
В малките градове е друго, работа няма. Ами пътувайте, хора! Преместете се в областен град, в София, в Европа! Бъдете малко поне креативни и мобилни!
Твърдо смятам, че съдбата подпомага добрите и смелите!
Здраве на всички! Hug

# 69
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 12 646
Аз не знам как бих постъпила - ако имам работа и мога да я върша, без да създавам усложнения за останалите, бих работила. Ако не мога - бих се махнала. Но има толкова хора, които не са наясно с живота си и нямат никакъв стимул да работят, че понякога пенсионерите естествено, че ще работят вместо тях. А и ако се чувстват добре, могат да работят, защо да спират? За повечето от тях това е чиста смърт. Спрат ли работа и тихо си отиват Sad

# 70
  • В царството на игрите:)
  • Мнения: 4 123
Аз пък имам толкова ангажименти извън работата, че тя направо ми пречи да си ги върша Simple Smile Мечтая да се пенсионирам и да съм в добро здраве и разположение на духа, за да мога да се наслаждавам на дните без да бързам. Има толкова непосетени места, толкова неизпити кафета със скъпи хора, толкова несподелени вечери, толкова хубави филми и книги, които чакат, чакат... Въобще не си представям как ще ми се ходи на работа и след пенсия, която вече е ...мираж, имайки предвид годините. Аз съм доста комбинативна и сега успявам да се наслаждавам на мига, но всичко е с бързане и правене на разчет на времето, а не искам да е така....Simple Smile

# 71
  • Мнения: X
И аз като milmich, само да доживеем до пенсия Grinning никаква работа, има къде къде по-интересни неща.

# 72
  • Варна
  • Мнения: 195
Моля за бързи насоки - освен грейпфрут, друго трябва ли да се избягва след вливка?
Благодаря предварително. 🍄

# 73
  • Мнения: X
Принципно, след вливка съм спазвала принципа- каквото мога да понеса. Но, можеш да пиеш вода с лимон,други течности- чай, сок.......стига да ти понасят, но е добре да приемаш повече от обичайното количество. За гаденето- може да си вариш отвара от джинджифил.Да хапваш нещо леко- по- често и  по малко. Като се поразмине- наблегни на ядките и яйцата.
Аз лично след първите вливки, бях на лимоново сорбе и чиста вода. Друго и да исках- не можех.

# 74
  • Мнения: 492
Момичета , много съм се спекла нещо! Утре влизам за първите профилактични прегледи и така ме е ударила нервата, че откачам. Моля Ви стискайте палчета всичко да е наред.
Тинтири, аз освен грейпфрута друго всичко съм си яла и пила когато бях на вливка. Моя доктор ми беше казал , без никакви ограничения. Лошото е , че много нашишкавях.

Общи условия

Активация на акаунт