Майка му ни използва.

Честно казано, на мен не са ми ОК нито майката, за която е зор синът да не пропусне един почивен ден да е при нея, нито гаджето, което се тръшка как от бачкане са повредили крилцата на клетото ѝ малко пиленце, пардон, мъжле.

Според зависи. Понякога веднъж седмично (се виждам аз с нея), а понякога по-рядко, ако сме си запланували нещо друго и ни е натоварено. Впрочем аз по-често я виждам в делнични дни, защото уикендите сме по чукарите. Също играе голяма роля това, че ако сме се уговорили ("Мамо, ще мина да те видя в сряда") и нещо не ми се ходи (примерно, изморена съм или не се чувствам във форма) мога спокойно да й каже, че отлагам, защото съм изморена и от нейна страна никога не е имало сърдене, фасони и глупости. Също и тя е отменяла, ако нещо реши, че не й е до приказване. Това дава свобода и спокойствие.
МП не прави фасони за помагане на майка ми, но и тя не държи това все да стане на секундата или точно конкретен уикенд (камо ли всеки уикенд). Няма против да ходим заедно на гости, но това се случва, например, веднъж на месец-месец и половина, 2 месеца. Също и тя гледа да не ни товари, ако й се стори, че нещо е тегаво, например, плати на майстори да й сглобят спалния комплект (легло с ракла, гардероб, скрин и шкафче), защото прецени, че не иска да се мъчим ние. Намирам го за много различно от описаната ситуация.

Ами, ето- виждаш се всяка седмица с нея, но намираш за ненормално това, че майката на момчето била искала също да го вижда всяка седмица.
Авторката е свила вижданията до веднъж месечно, ама пак е недоволна, пак ѝ е много.
Не го разбирам аз този натиск над хората да късат връзките с родителите си, ако ще да са подплатени с най-възвишени претексти.

Явно тук се бъзват майките на синове, затова нападат авторката и баща й. Но откъдето и да се погледне, това не е нормално майката да обсебва живота на децата си и да, май по-често това са майките на синовете, понеже с идването на позиция до него на новата му жена, майката вече не е първата и единствена жена в живота му. Ето затова е враждата между жените (снахата и свек-та), а не защото сме по-злобни. Жалко обаче, ако майките не разбират, че така вредят на собствения си син и му пречат да изгради щастлив личен живот. И естествено, нормално е да й помага понякога, но не от вменявано чувство на вина, дълг, манипулиране със сълзи и т.н., с което да го държи вечно залепен до полата си. Това наистина си е мислене само за себе си и незаинтервсованост какъв живот ще живее собственото й дете. Ето, една ще го напусне, друга ще го напусне, какво ще има той когато тя си отиде? Но явно такава майка я интересува той да си е при нея докато е жива, после да си се оправя... И да, не е нормално един син да прекарва всеки уикенд у майка си, имайки вече жена, с която живее. За пример моята майка е сама и аз съм в друг град и в нейното мислене е недопустимо аз на нея да давам пари, а само тя на нас когато може и реши и не приема да взема и това е. Камо ли да изисква постоянно да сме там и да нямаме време за нишо друго. Интересува я повече аз да съм добре и смятам, че това е нормалното чувство в нормалния родител. На авторката не знам какво да кажа, трябва твърд ултиматум, но както се каза и от други мнения, това е модел създаден с години и много трудно може да се промени, той си има чувството на вина и дълг, което му е вменено и вкоренено, и то си действа при всеки повик на майката.

Има голяма разлика да се виждаш с родителите си когато можеш, и това да те манипулират и карат да се чувстваш длъжен! И да ти обсебват ВСЯКО свободно време, без да мислят ти дали имаш нужда и от нещо друго. Това е проблемът, описан от авторката, а не че трябва да се късат връзките с родителите. Просто е нормално те да мислят за доброто на детето си и да уреди успешно живота си, това е нормалният родител, а не само за себе си. Никой никъде не е казвал че трябва да се късат връзките с родителите.

Нормалните жени дори да имат син, няма как да са слепи за това отровно поведение на майката в случая или за още по-тъпото поведение на сина ѝ. Едно е да се видят през седмицата и младите да си плануват уикендите както искат, друго е всеки уикенд да е съобразен с гостуването при мама. Няма място за сравнение.

Обаче пропускаш доста съществени за отношенията неща, които Гугъл е посочила, а именно:
Определено има голяма разлика с описаната в темата ситуация. И съвсем не означава късане на връзките между мама и дете.
Не знам дали се бъзват, но от подобни теми човек може да остане с впечатлението, че се имат за една идея по-висша категория от тези на момичета - ето и тук на бащата на момичето лекарствата са нагло манипулиране, но обувките на майка му са основателно предимство. Не знам на какво основание, но наистина е видно, че повече свекърви създават дрязги и проблеми в семейството на сина си, отколкото тъщи в това на дъщеря си. Останки от Султанино време. За мен е извратено това да се бориш за единственост и първо място в живота на сина си - защо не се борят за същото в живота на дъщеря си? Известен период преди и след брака много внимавах и следях за признаци на подобно поведение у свекърва ми, защото бях видяла какво се случи при братовчедката. Нямах намерение при евентуално такова поведение да си късам нервите и да живея като авторката. За щастие не се оказа такъв човек, поради което и до ден днешен никой от двама ни нищо не й е отказал, нито й е обърнал гръб за каквото и да било. Но много хора това не разбират - за да получиш, трябва да дадеш. Не пари и материално, а отношение. Тръгнеш ли от самото начало на война просто защото не можеш да преглътнеш, че детето ти вече има друг живот с друг човек и да се съревноваваш с тоя друг човек, ще си я получиш. Трофеят от нея ще бъде разбитото семейство на детето ти.

Интересно ми е да чуя страната на свекървите в темата, винаги съм се чудила, не се ли усещат, че съревновавайки се със снахата, в крайна сметка нараняват най-много собственият си син. В подобна битка изходите обикновено са два, или разбиват семейството му или го принуждават да се откаже от тях. На много такива случаи съм се нагледала, включително съм го изпитала с две свекърви, на първата ѝ предоставих изключителните права върху сина ѝ, а втората не е виждала сина си от години. Сещам се и за тъжната история на едно момче, имаше много приятна приятелка, много се обичаха, предложи ѝ брак и щяха да се изнасят да живеят отделно. В този момент на бъдещата свекърва ѝ хрумна, че ще се бори за синчето. Започнаха едни ежедневни скандали, да не тръгва, тя имала нужда от помощ, пък за деца не им бил сега момента. На момичето естествено му писна и се разделиха, момчето от мъка отключи някакви психични проблеми и дълго се лекува след това. Сега още е сам, а вече далеч не е млад. Момичето го засичам с вече пораснало дете. Чудя се, защо мъжките майки не могат да приемат, че друга жена ще бъде по-важна за синовете им и толкова ли е важно да се борят със зъби и нокти за първото място? Мога да изредя още много такива примери , но за тъща разбила семейството на дъщеря си не се сещам.

Усещат се някои свекърви, ама късно. В един момент с такива свекърви наистина се стига до избора - мама или ние.

Значи аз трябва днес да си направя сепуко... Вчера имах РД, а моят първороден вместо да ми кукне до "полата" и да моли за торта, ми се обади от летището да ми честити... отлитат с половинката на екскурзия.   Та, колко кофи сълзи са препоръчителни в случай на такова зарязване на "мама", че да му ги връча, като се върне?   .                   Честно, никак не разбирам жените, които се вкопчват като пиявици в детето си, тормозейки и него, и себе си, вместо да се радват, че  "детето" вече се оправя самО и да се кефят на живота и свободата си.

Ау, везна значи... Много сме, силни сме

Липса са собствен живот, Краси. И се опитват да присвоят чуждия.

Има някои, при порастването на детето, най-често момче, все едно нещо им прещраква в главата и почват да се държат неадекватно. Така стана с бивша колежка - синът й е на 20 и още трябва да се бори да си извоюва правото на собствен живот. Тя има мъж, млади са още, вместо сега да обръща внимание на него, да живеят, да се радват на свободата, тя се е залепила за сина си като стикер и следи с коя ще се хване, къде е и какво прави. Папкал ли е, акал ли е и прочие. И разбира се, никоя не е подходяща за нейното злато - все едно само нейното е дете, другите са израснали на улицата случайни същества в живота му, никак не са важни. Нищо, че и те са нечии деца. Болна работа. По отношение на щерка си няма такова поведение, което още повече ме озадачава. Уж мъжете били силните, жените крехките, пък каква става тя.

Собра, не знаеш ли – мъжете били много умни, но били наивнички горките (стъкленият похлупак не прощава).
Обаче и майки на момичета има такива. Жената на един от приятелите на мъжа ми е така. Имат 2-годишно момиченце. Откакто се роди 99% от темите ѝ са за детето – как папкахме, как не папкахме, как си вдигнахме ръчичката, как не си вдигнахме краченцето... Останалият 1% е за това какво е сготвила и как е изчистила. Няма лични приятели, няма лични интереси... Вече не мога да я издържам. Представям си каква ще бъде след години.

Е в първите 2-3 години на детето, особено при първо дете, емоцията е голяма и наистина оглупяваш - простено е. Но при пораснали деца да припкаш покрай сина си и да му дишаш във врата си е кофти отвсякъде.