Частни училища - информативна тема 29

Изобщо даже не е успокояващо, мен ако питаш, но има такива факти от живота. Френската и канадската системи, например, третират децата с много високо айкю като проблем точно, заради такива неща. И не само, но факт, че образователните системи са предвидени за средностатистическия случай. Едно старателно дете с нормално айкю има много повече шансове да е първото в класа. Просто е хубаво да се работи върху проблемите, но не и да се смята, че СС или АК са подходящи за всеки. Само това казвам през цялото време и сега спирам, защото вече се потретвам, за което се извинявам.

Да, не всяко училище е подходящо за всяко дете. Затова не може влизането на всяка цена да бъде цел, защото следват години на учене за детето и ако не е сред своята среда ще му е много трудно. За някои младежи е като нарисувано да са в АК, това е тяхното място. Същото е и за чужбините - има младежи, които са по-авантюристично настроени и са ок с трудностите в чужбина, а други са по-консервативни и искат да останат тук, защото това, което имат ги удовлетворява.

И спрямо целите. Не всеки иска да е бизнесмен и милионер. Повечето хора имат нормални професии, от които се издържат и живеят нормален живот.
Струва ми се, че в последните години всички деца се гледат за шефове, лидери, мениджъри и не знам още какво. Това няма да доведе повечето до удовлетворяващ живот, си мисля.

Не са двама. Всяка година е различна бройката. Тази година бяха 5 местата. Винаги в училището има 22 (или бяха 23, ще питам точно) стипендианти. В зависимост колко деца завършват през съответната година толкова нови приемат, и понеже може да се кандидатства и след 7 и след 8 клас, а стипендиите не са разделени, а в зависимост от явилите се кандидати могат да приемат само осмокласници, само деветокласници или в какъвто и да е друг вариант за това и ежегодно бройката на отпуснатите нови стипендии варира.
Дано да ме разбирахте, че аз като се чета как съм го написала...

Според мен мярката е дали човек в един момент има късмета да намери полето, в което се чувства добре и се справя добре. Обаче за това поле се налага първо достатъчно широка основа. В съвременния живот е напълно нормално един човек да смени поне две професии, защото много бързо се сменят изискванията на пазара на труда, както и вижданията на самата личност през различни етапи от живота. Със сигурност на добре образованите става по-лесно.

Чакай, чакай, какво е това чувствителността и увереността? Защо противопоставяш пак едното на другото?  Срещу какво статукво ритаме? Сигурно ще те разочаровам, но повечето академично надарени са си много в час с увуреността, защото в един момент осъзнават много добре, че са добре академично и имат качества. Рядко са тези неуверени, а и те разцъфват, когато околните започнат да им показват, че имат качества. Само със софт скилс едно дете може да работи наследник или паркетен лъв, защото дори за дипломат трябват и академични качества - преди да станат дипломати първо са работили някаква професия, която е искала дълго и сложно обучение. Много ти се иска академичните типове да са неуверени или твърде чувствителни, ама не позна!

Разбира се, че има връзка между академичните успехи (читанките) и увереността, само че тя е точно обратната на тази,която Енел твърди, поне що се отнася до добрите училища. Децата с академични успехи са уверени в себе повече, отколкото децата без такива., при равни други условия. Разбира се, роля играе и характерът, но определено академичните успехи дават увереност, а не я отнемат. А софт скилс изобщо не противоречат на академичните успехи, точно обратното, допринасят за тях - все пак и учителите са хора . Но Енел има право в случай че в дадено училище е на почит не успеха на детето, а каква кола го вози сутрин и какви марки дрешки носи, и къде ходи на почивка, тогава наистина в това училище успешните академично деца нямат място и няма да се чувстват добре. Дали ААУ  е такова, не знам, а и честно казано, много слабо ме интересува.

Всеки бизнесмен ли е щастлив? Както и всеки СЕО? Познавам доста и не мисля. Всеки може да е ок ако е с професия адекватна на личността и интересите му. Едни хора ходят на работа, защото трябва, други се интересуват от работата, трети от парите. Не мисля, че има една рецепта за удовлетворение.
За мен е важно човек да има достатъчно възможности да се издържа и развива, а и да е самостоятелен. Дали ще е самостоятелен като учител или като нещо друго, това не е моя работа. Важно е да осигуря образование, което да дава възможност да избира. Няма как да знам правилният път, дори за своето дете. Самата аз съм сменяла професии, учила съм различни неща и се радвам, че съм имала тази възможност.

Някои явно не четат внимателно. И Онна каза за нормални родители с деца в ААУ, и аз детайлно описах ситуацията с брат и сестра, и двамата стипендианти, чиито родители има(ха) печатница, но по никакъв начин не са с неземни доходи. Ако бяха с такива, децата им в 1-7 клас нямаше да учат в държавно основно училище, да се прибират у дома с градски транспорт, а в първите години да ги взима  след занятия баба им, да ходят на английски в Алианса.. Да, не са гарантирано и социално слаби, но  определено не са в катгорията хора, които "не си знаят парите".  Със сигурност и в АК, и в ДУ има  доста деца, родителите на които имат далеч по-големи финансови възможности. Дъщеря ми имаше познато момче от ААУ, то определено не беше стипендиант, ама си му и личеше. С лекота му бяха платени някъде из чужбина разни курсове и специализации за пилот, предполагам всеки знае колко струват...

В тема, в която се коментират изисквания към ниво на обучение, някак не върви да се пише за образУвание, отбелязвам го най-добронамерено.
И защо един учител добър да не е  щастлив и реализиран? Нали  все се твърди точно в тази тема колко са ухажвани учителите в ЧУ и като отношение, и като заплащане.. Макар аз да имам сериозни резерви към това твърдение поне за някои училища, понеже познавам не един или двама, които си тръгнаха , за да идат в ДУ. И определено не е , защото са некадърни, тъкмо обратното. Нали и средата е подбрана в масовия случай в ЧУ, което улеснява и работата на преподавателите с един хомогенен състав от ученици? И ако освен всичко това и учителстването е призвание за конкретния човек, защо да му е зле, да не е щастлив и реализиран -  ни средства му липсват на такъв човек, ни някой се държи с него зле, работи с подбрани деца, харесва професията си? Утре нали все някой ще трябва да преподава на децата на децата ни? Кой ще е? Само "загубеняците" от ДУ ли?

Не ме бива с форумната комуникация явно.  Нека го кажа директно.  Учителството е една от малкото истински стойностни работи.  Тя трябва да е много високо в обществената йерархия, за да бъде желана и да привлече качествени и мотивирани кадри, а не хора отбиващи номера. 

Един учител, който си обича професията е много добре реализиран, въпреки умерените доходи.  Не може истинската мярка за реализация да е само финансова.

Парите са универсален измерител на работната сила. Накрая в магазина цените са едни и същи за всички и никой не прави отстъпка на учителите, само защото заплатите им са по-ниски, а те са стойностни професионалисти.

За да върнем темата към това да бъде полезна ще попитам – в колко училища всички деца са изпитвани по всичко преподадено? Това ми беше най-странно от френската система – след всеки един до два урока по всеки предмет има тест и реално няма мърдане, няма начин да има ненаучен урок. Това са много тестове, което намирам за минус, но пък и наистина знаеш какво знае дете и как се справя, без това да включва нечии симпатии и антипатии.

Не знам за френската система, но ако се визира френския лицей (или както се казваше) специално по математика децата там като цяло още от началните класове изостават дори спрямо ДУ. И тук не говоря за състезания, а материала по МОН. Отделно много лошо навлязоха тези тестове навсякъде, които често изкушават децата да адаптират мисленето си спрямо отговорите, имама съм случай на оправдания, еми не пробвах този метод за решение, защото отговорът май няма да съвпадне с тези долните .. и после ми говорете за креативност.

Назад са спрямо нашите по математика, факт. Освен това я учат по странен за мен начин, но не съм голяма математичка и не мога да дам мнение дали този начин е добър или не. За мен няма логика.
Иначе под тестове имам предвид контролни, те не са да отметнеш просто един отговор. Пишат си цели текстове, отворени са въпросите най-често. По математика решават задачи.
Не съм тук да хваля лицея изобщо. Обменяме информация. За чуждите училища съм казвала, че ако човек не е свързан силно със страната или детето не е поне наполовина от съответната държава лично аз не бих избрала това.

Ами тя френската като едно време българската. Вземем 2-3 урока и почва изпитване. Всеки час вдигат един- двама за най-много два урока назад. Така си нащрек, че следващия път теб могат да вдигнат и учиш всеки урок и преговаряш предния. За мен лично това е по -   добрия начин, отколкото сега. Взимат 10-15 урока и хайде тест. Как да преговориш качествено толкова неща по един предмет, като имаш да учиш и по доста други.

Благодаря за информацията, много е добре да се обмения такава вместо обичайните хвалебствия за нечие школо. За Френския лицей само по математика имам впечатления от децата, но не твърдя, че МАТ е най-важният предмет (а още по-малко БЕЛ). А и при желание може да се наваксва допълнително. Предполагам като цяло е мн хубаво училище. Със сигурност са по-полезни отворените оговори спрямо тестове.Аз от чуждите училища се интересувах повече от Св.Г., но не се намери родител да признае силни и слаби страни, пък всеки да си направи извод кое е най-добро за децата му.

>>За мен лично това е по -   добрия начин, отколкото сега. Взимат 10-15 урока и хайде тест.
РАзлични са целите, ако се препитва след 15 урока се цели дългосрочно запомяне, а в другия случай е за да се види дали е усвоен материала.