Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 719
Твърде много фактори играят роля. Аз пуснах детето си на ясла (държавна) щом направи една година, тъй като трябваше да се върна на работа. Честно казано, бях много предубедена и също мислех, че няма да има полза. Но с ръка на сърцето мога да кажа, че мнението ми се обърна на 180 градуса. Самата ясла беше прекрасна - много чисто вътре, слънчево, поддържано, новичко, винаги топло. Госпожите бяха жени с опит и подход към децата и дъщеря ми много ги обичаше. Тя е много социално дете и всеки ден си търси детския контакт (изумявам се и до ден днешен какви асоциални деца срещаме по детските площадки твърде често). Харесваше ѝ да си играе с децата, проговори и разви голяма лексика от много рано. Имах добри наблюдения и за говора на другите деца от яслата ѝ, въобще не е имало случай да се "бебосва" покрай по-малки деца. Прояде някои неща на яслата, научиха я да яде сама, да се облича, да седи на гърне, да си дели играчките с други деца. Дори събота и неделя искаше да ходи на ясла.

Но за болестите, признавам, че нещата са тежки, особено в началото. Въпреки че тя си беше болнава и преди да тръгне на яслата, но определено в началото там беше тежко. После се пооправиха малко нещата.

На градината тръгнахме напълно подготвени съответно - без никакви памперси (въпреки че признавам, че понякога още се напишква по време на сън), напълно самостоятелна и послушна, с богата лексика и напълно социализирана. Не е имало тръшкане или рев. Ходи с огромно желание, точно както беше на яслата. Боледуването първия месец си беше на ниво пак, но - ново място, нови деца, нови бацили. Неизбежно е. Но пък има много нови приятели и всяка вечер ми разказва какво са правили, какво са говорили, какво са яли, на какви думички по английски са ги учили, какви песнички са пели. 

Въобще съм много доволна от развоя на събитията. Но всичко зависи от това на какво място ще попаднеш, на какви госпожи, както и какви са характерът и емоционалността на самото дете. Знам, че при не всички нещата минават добре и в известен смисъл ние с детето изкарахме голям късмет. Но докато не опиташ, няма как да знаеш.

# 31
  • Мнения: 22 507
Знам, че при не всички нещата минават добре и в известен смисъл ние с детето изкарахме голям късмет. Но докато не опиташ, няма как да знаеш.
Точно това е проблем. Този подход на принципа "проба-грешка" не е добър за прилагане към дете. Особено към толкова малко дете.

# 32
  • Мнения: 1 988
Знам, че при не всички нещата минават добре и в известен смисъл ние с детето изкарахме голям късмет. Но докато не опиташ, няма как да знаеш.
Точно това е проблем. Този подход на принципа "проба-грешка" не е добър за прилагане към дете. Особено към толкова малко дете.
То затова всички сме родени съвършени и научени, всички знаем какво ще се случи, понеже всяка вечер въртим вкъщи кристалната топка и сме абсолютно оперирани от желание да опитаме нещо, което не знаем какво ще предизвика.

# 33
  • Мнения: 22 507
Не, не сме родени съвършени, но е добре да сме родени с капка здрав разум, който да се стараем да ползваме по предназначение. Кухите фрази за храбростта да опиташ нещо ново са твърде глупави на фона на чисто прагматичната задача да прецениш кое е най-доброто за здравето и развитието на детето ти.

# 34
  • Мнения: 156
По - добре изчакай малкото да стане на 5, 6 м . Аз един месец преди да родя второто я дадох , малкото и то доста покрай нея се разболяваше . Бебето в началото като спи няма много занимания покрай него , но щом и бавачка имате си го остави вкъщи .

# 35
  • София
  • Мнения: 719
Знам, че при не всички нещата минават добре и в известен смисъл ние с детето изкарахме голям късмет. Но докато не опиташ, няма как да знаеш.
Точно това е проблем. Този подход на принципа "проба-грешка" не е добър за прилагане към дете. Особено към толкова малко дете.
Авторката се информира дали някой е видял нещо позитивно в яслата. Аз видях - и споделям. Нямах избор, за разлика от нея, но и не го отчитам като грешка по никакъв начин. А и кое е най-лошото, което може да стане? В краен случай винаги може да си отпише детето. В нашата градина пък никога нямаше да ни приемат, ако не беше точката, която дава ходенето на ясла. Разбира се, който планира и може да си позволи частна градина, тези притеснения не го касаят.

Последна редакция: сб, 12 окт 2019, 14:56 от Innerlane

# 36
  • Мнения: 1 988
Добре че животът е толкова многообразен да ни предоставя всякакви възможности. Забелязвам, че сякаш ако детето веднъж се пусне на ясла, повечето коментиращи смятат че не може да бъде спряно. Да, всичко зависи от това как детето ще се чувства, дали ще боледува и дали ще носи бацилите вкъщи, както и разбира се как ще се чувства майката с бебето и по голямото дете. И защо пък да не може да се експериментира, това също не разбирам. Пак обяснявам, че нашата дъщеря в яслата не боледуваше. В градината беше някакъв кошмар. Децата са различни и няма как да кажем какво ще се случи. В крайна сметка детето винаги може да бъде спряно от ясла и да си стои вкъщи.
И по късно също пак може да бъде записано отново.
Дете на две години и половина играе по принцип с други деца, стига да има тази възможност. Нашето от година и половина играеше с комшийското дете, направо си израстнаха заедно почивните дни, и на ясла бяха заедно.

# 37
  • Мнения: 278
Разбира се, че детето си търси дете за игра. На моята дъщеря, аз съм ѝ толкова скучна вече ...

# 38
  • Мнения: 1 584
Ако ще имате бебе, не е добра идея заради боледуванията на ясленчето.
Innerlane, го е написала прекрасно, моя опит е подобен.
Не разбирам "пазенето" до 3 години вкъщи. Съжалявам, имало и ще има болести, не можем да ги опазим от всичко. Играете според детето и финансовите си възможности.

# 39
  • Мнения: 22 507
А и кое е най-лошото, което може да стане?
Най-лошото, което може да стане е детето да се разболее тежко, ама наистина тежко или да се травмира сериозно и после с години да борят последиците. На 1 година е още бебе и човек трябва наистина да е притиснат до стената, за да избере яслата.

Въпросът на Бръм защо да не може да се експериментира с бебе на една година ще се направя, че не съм го видяла.  ooooh!

Да, винаги е имало болести, но колкото по-голямо е детето, толкова по зряла и стабилна е имунната му система и обратно. В противен случай, дайте да ги мятаме на вирусите да градят имунитет още от родилното.

# 40
  • Мнения: 1 584
Значи масово хората във Франция, например, чието майчинство е 2 месеца, са тотално стресирани или нечовеци да си пускат децата на ясла?!

# 41
  • Мнения: 6 771
Според мен няма да има никакви положителни страни тръгването на ясла на голямото дете.
Особено след като си бременна.
Само здравословни проблеми може да си навлечете.

# 42
  • Мнения: 22 507
Значи масово хората във Франция, например, чието майчинство е 2 месеца, са тотално стресирани или нечовеци да си пускат децата на ясла?!
Нормалният човек, който иска да живее именно като нормален човек, би бил стресиран от подобен живот, да. Аз категорично не бих го понесла. Разбира се, това зависи и от приоритетите на конкретния човек. Но мятане на бебе на два месеца в яслата за мен е малоумно и нечовешко. Да започнат като в "Прекрасния нов свят" да правят бебета в лаборатории и изкуствени утроби, та да не се налага да се губят и тези два месеца.

# 43
  • Мнения: 6 771
И във Франция не всички си изпращат двумесечните бебета на ясла.

# 44
  • Мнения: 39 276
На градината тръгнахме напълно подготвени съответно - без никакви памперси (въпреки че признавам, че понякога още се напишква по време на сън), напълно самостоятелна и послушна, с богата лексика и напълно социализирана. Не е имало тръшкане или рев. Ходи с огромно желание, точно както беше на яслата. Боледуването първия месец си беше на ниво пак, но - ново място, нови деца, нови бацили. Неизбежно е...
Не мисля, че има връзка с яслата. По същия начин се развиха нещата с дъщеря ми, която не е ходила на ясла. Единствената разлика беше с боледуванията - това също си зависи от детето, тя не боледуваше. Веднъж на сезон, някакво леко вирусче на крак, което считам за нормално.

П.П. Племенничките ми са родени и живеят във Франция. Въобще не е масово пращането на 2 месеца.

Общи условия

Активация на акаунт